Tя беше известен невролог, доживя до 103 години и това са нейните 5 правила за предотвратяване на стареенето на мозъка

 
 
През април 1909 г. е родена Рита Леви-Монталчини, носителка на Нобелова награда за физиология или медицина, която тя споделя със Стенли Коен за откриването на нервния растежен фактор - вещество, което стимулира растежа и съзряването на нервните клетки и играе важна роля в структурната и функционалната организация на нервната система. 

Тя доживяла до 103 години и учила, изследвала и работила до последния си ден. Навиците ѝ на живот повлияли на дълголетието и мозъчната ѝ функция. 

Рита Леви-Монталчини почина на 30 декември 2012 г. Тя посвети живота си на неврологията, невробиологията и науката. След като завърши през 1936 г., тя стана асистент на невропатолога Джузепе Леви, който я насочи да изследва тайните на нервната система. 

След Втората световна война тя отива във Вашингтонския университет в Сейнт Луис, където прекарва три десетилетия. Изолирането на нервния растежен фактор, нейният най-значим научен принос, е кулминацията на години обширни изследвания на биологичните свойства на определени туморни тъкани, най-поразителната характеристика на които е именно това - че те стимулират растежа на нервните клетки. 

Що се отнася до живота ѝ, впечатляващо е, че тя е продължила да бъде активна в научната общност чак до 100-годишнината си. За да постигне това, тя се е придържала към следните навици на живот, за да поддържа мозъка си „млад“. 

1. Екстремна сутрешна рутина 
Рита Леви-Монталчини се събуждаше всеки ден в 5 сутринта. Не за да спортува. Не за да медитира. А за да се посвети веднага на сложна научна работа, докато умът ѝ е най-свеж. 

Мозъкът достига пиковата си производителност в ранните сутрешни часове. 

2. Минимално хранене 
Рита Леви-Монталчини се хранела само веднъж на ден – и това било само обяд. Понякога вечер изяждала малка купа супа или портокал. Това не било заради теглото или външния вид, а заради умствената яснота. Тя открила, че по-лекото хранене прави ума ѝ по-остър и по-фокусиран. 

3. Непрекъсната работа 
Рита Леви-Монталчини е имала 171 публикувани изследвания към момента на смъртта си през 2012 г. 

„Мозъкът ви е като мускул. Ако спрете да го използвате, той започва да се влошава“, каза тя. 

4. Умствена дейност 
Въпреки възрастта си, Рита Леви-Монталчини отказва да спре да учи. Тя смята поддържането на мозъчната активност за ключов фактор за дълголетието. 

Не ставаше дума само за рутинни задачи, а за постоянно решаване на проблеми и нови изследвания. 

Има обаче и друг ключов навик. 

5. Позитивно отношение 
Когато по време на Втората световна война ѝ е забранено да работи в университета, Рита Леви-Монталчини построява лаборатория в спалнята си. 

Когато ѝ казали, че жените не могат да бъдат учени, тя доказала обратното. „Стресът и негативизмът са токсични за здравето на мозъка“, вярвала тя. 

На 103 години тя заявява: „Днес имам по-голям умствен капацитет, отколкото когато бях на 20, благодарение на натрупването на опит. “ 

Тя остана остра до последния ден, доказвайки, че стареенето не означава непременно спад в мозъчната функция. 

Освен с изследователската си работа, Рита Леви-Монталчини е известна и с ролята си в образованието на бъдещи учени, както и с вдъхновяването на по-младите поколения да поемат по пътя на знанието. 

Тя става сенатор в Италия през 2001 г. 
Тя е удостоена с множество високи академични отличия и признания. През 2001 г. става пожизнен сенатор на Италианската република. 

За нейния живот и този на сестра ѝ близначка, художничката Паола Леви-Монталчини, е заснет пълнометражен филм „Смърт по умисъл: Живот и времена“. 

Когато ни напусна на 30 декември 2012 г., Рита Леви-Монталчини беше най-възрастният човек, спечелил Нобелова награда. Изтъкнати учени и мислители от Италия и по целия свят я приветстваха като човек, който с постоянство, воля и неуморна работа преодоля половите предразсъдъци и несправедливостите, породени от фашизма, за да се бори за възможността да даде на науката нови открития – но също така и като човек, който през целия си живот възхитително представляваше гражданското съзнание и съвест, културата и духа на науката на своето време, което е и наше.