Водата често е наричана "нефтът на XXI век" и с основание. Населението расте, водният ресурс намалява, а климатичните промени допълнително затрудняват достъпа до него. В резултат на това конфликтите за вода вече не са абстракция – те са реалност и в бъдеще могат да прераснат в истински "водни войни".

"Водата е ограничен ресурс. Учили сме как две трети от земната повърхност е покрита с вода и обема на водата в света е близо 1.4 милиарда кубични километра. От тях прясната вода, която е най-ценния воден ресурс е едва около три процента, а от тях половината трудно може да се използва. Около три четвърти от прясната вода се намира в ледниците т.е. в едно състояние, което е много важно за климата, но не е достъпно като ресурс.

Мога да кажа, че ние разполагаме с един ограничен ресурс, на фона на нарастващи потребности, а и го намаляваме допълнително чрез замърсяването. Едновременно с това наблюдаваме бурно развитие на икономиките на много държави с огромно потребление на вода. Виждаме и последиците от климатичните промени, които променят и валежите в регионите. България също попада в такъв уязвим регион, макар и в периферната му част. Перспективите за страната ни в бъдеще сочат към свиване на водния ресурс. Това коментира пред БНР проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН и част от екипа на платформата Климатека.

На глобално ниво особено уязвими са районите със субекваториален климат – това са страни, в които преобладава действието на мусоните, като например Югоизточна Азия, Индия, както и части от субсахарска Африка – зоната между екватора и Сахара. Южното полукълбо също е застрашено. Там не толкова общото количество валежи ще намалее – в някои случаи дори може да се увеличи – а по-скоро проблемът е в промяната на тяхното разпределение.

Увеличава се продължителността на сухите периоди, което е тенденция, наблюдавана и в България през последните години. Това удължаване се дължи на по-интензивни и концентрирани извалявания, които от своя страна повишават риска от наводнения. Самите валежи по принцип имат колебания. Общо взето за нашата страна колебанията могат да бъдат от да кажем 50% от нормата до 2 пъти в сравнение с нормата на много места. Така че тези 2 години донякъде ги адресирам и на естествени колебания, но като цяло тенденцията е такава, което означава, че тези години ще зачестят и може би засушаванията ще бъдат по- силно изразени.

В София малко над 16 градуса, а във Варна – близо 18. Действително пролетни температури. Няма да продължат дълго. Тези топли ветрове са предвестник на валежна обстановка. През 2026 г. у нас се очакват екстремни явления от най-различен тип - наводнения, градушки, продължителни засушавания, силни ветрове. Трябва да започнем да си учим уроците и да взимаме мерки. Трябва нашите дерета на реките да бъдат почистени, не трябва да има незаконни строежи и очаквам да видя сега преди изборите, коя политическа формация ще постави проблема с вода в своята платформа, разказа в ефира на предаването "Следобед за любопитните" проф. Емил Гачев.