Ози Озбърн премина през ад заради това заболяване, а симптомите се разкриват, когато е твърде късно: Невролози предупреждават за четири ключови сигнала 

 
 
Певецът Ози Озбърн се бореше с болестта на Паркинсон в продължение на пет години, а лекарите дълго време търсеха истинската причина за влошаващото се здраве на детето му. 

Вчера ни напусна Ози Озбърн, популярният „Принц на мрака“, който години наред се бореше с болестта на Паркинсон. 

В началото се появиха множество здравословни проблеми, но причината за тях беше много трудна за откриване и едва през 2020 г. лекарите поставиха диагноза. Вокалистът на групата „Black Sabbath“ беше принуден да отмени множество участия, озова се в инвалидна количка и с напредването на болестта му ставаше все по-трудно да говори. 

А именно, невролозите посочват, че е много трудно да се открие болестта на Паркинсон, особено защото няма установена процедура, а симптомите са лесни за разбиране. 

Болестта на Паркинсон е невродегенеративно заболяване, което най-често се среща при хора над 60-годишна възраст. Това разстройство се характеризира със смъртта на нервните клетки, отговорни за производството на допамин, невротрансмитер, който е от решаващо значение за предаването на сигнали в мозъка и контрола на движението. 

Болестта на Паркинсон не се появява в момента, в който се появят неконтролирани движения, а много по-рано. Заболяването може да се развива месеци или дори години, преди пациентите да забележат първите симптоми. 

В момента няма абсолютно лечение за болестта на Паркинсон, но има ефективни лечения, насочени към контролиране на симптомите и значително подобряване на живота на пациентите. 

Диагностицирането на болестта на Паркинсон в ранен етап е важно в усилията за осигуряване на пациентите на терапия възможно най-скоро, за която се смята, че забавя заболяването. 

С други думи, ранната диагностика има за цел: 

- да се облекчи протичането на заболяването; 
- да се намали степента на инвалидност; 
- да се намалят потенциалните проблеми в бъдеще. 

4 ключови симптома 
Това, което прави болестта на Паркинсон специфична и трудна за разпознаване, е, че няма специфични биомаркери или диагностични процедури, които могат да открият нейното наличие. 

Диагнозата се поставя въз основа на идентифициране на ранните симптоми на заболяването и преглед от специалист. 

Има четири ключови симптома, които могат да показват това заболяване. 

Това са: 

- тремор на ръцете, краката, челюстта; 
- мускулна скованост; 
- забавени движения; 
- нарушено равновесие или координация на движенията. 

Наследствено ли е заболяването? 
В продължение на десетилетия се смяташе, че болестта на Паркинсон не е наследствена, като се има предвид, че наследствената форма би била разпозната в редки случаи. 

Въпреки това, днес се смята, че между 10 и 15 процента от страдащите притежават определена генетична основа, която допринася за развитието на това заболяване. 

Това осъзнаване има дълбоки последици за диагностиката, мониторинга и стратегията за лечение, подчертавайки важността на разбирането на генетичните фактори в контекста на болестта на Паркинсон.