Легенда вдигна иманярите на крак - "златото играе"

Легенда за Благовещение вдигна иманярите у нас на крак, пише „Телеграф”. Според мълвата в нощите около 25 март златото „играе” и там, където има заровено имане, се появява огнено сияние. Според хора от община Елена софийски джипове с непознати мъже обикалят от няколко дни по горските пътища, най-вероятно търсят място, където да дупчат и да търсят митични турски или хайдушки пендари, заровени в Балкана.

Старци се кълнат, че понякога са виждали как в планината през нощта нещо свети като огромен огън и вярват, че там има заровено злато. Те разказват и за издълбани знаци, които водят до заровени съкровища.

В този район открай време се търси злато на бейове и войводи. Според иманярския фолклор, през Руско-турската война през 1877-78 година част от турските големци тръгнали да бягат към Цариград, но натоварените с имане катъри забавяли пътуването им. Затова много от тях решили да заровят парите си в планината и след време да се върнат да ги приберат.

Вярва се, че някъде тук е скрито и митичното съкровище на Вълчан войвода. Има различни легенди, които сочат като място на съкровището райони в планината от Централния балкан до Черноморието и дори в Странджа.

Иманярите търсят и съкровища на българските средновековни царе. Досега никой не е открил нищо от съкровищата на две царски династии у нас – Асеневци и Шишмановци. Мълва сочи, че при идването на турците златото на Шишмановци било хвърлено в тесен кладенец точно под Патриаршията на върха на Царевец.

Иманяри са разкопали и част от средновековната крепост край пазаджишкото село Баткун. Вероятно те са търсили монети от периода на съществуване на крепостта – между 6 и 14 век.

Не е тайна, че златни монети и утвар, останали от владичеството на тракийските царе е закопана в праисторически могили в Пазаджишко и тези съкровища са сред най-желаните от иманярите.

Сред най-ограбваните райони у нас е и Добруджа. Тук са хващани иманяри с металотърсачи, но почти никакви санкции срещу тях няма. Най-ограбвана тук е крепостта Залдала. Тя се простира на 250 декара и трябват десетки години, за да се проучи основно. Според историци, това е добруджанския Помпей.

Иманярите посягат и на скалните манастири край тервелското село Оногур, както и на крепостта Свети Кирил край крушарското село Капитан Димитриево. Събарят камъни, търсят злато и унищожават крепостната стена/Блиц