До къде достигат иранските ракети, застрашени ли сме?! Максимален обхват и разстояние по права линия. 

 
Кръстосаният огън със САЩ и Израел продължава, но има опасения, че конфликтът може да обхване и Европа. Иранската армия разполага с разнообразен ракетен арсенал с оръжия с голям обсег, които на хартия могат да покриват разстояния между 2000 и 3000 км. 

 
Атаките, предприети в Иран от Съединените щати и Израел, предизвикаха насилствен отговор от Техеран, който в отговор бомбардира няколко израелски града и американски бази в региона на Персийския залив, като удари също така в Катар, Обединените арабски емирства, Бахрейн, Кувейт и Ливан. Конфликтът продължава да се разраства и, както самият Доналд Тръмп обясни, той няма да бъде краткотраен и ще продължи „поне четири седмици“. Досега иранският отговор засегна само Близкия изток, но Европа също е в повишена готовност, опасявайки се, че войната може да се разпространи допълнително. 

Оръжията на Иран 
 Mного от ракетите на Техеран са на границата на обсега си, за да достигнат нашата страна, да не говорим, че с такъв голям обсег точността на заповедите му е драстично намалена.  Въпреки че настоящите цели на Техеран изглеждат различни, иранската армия въпреки това притежава много разнообразен арсенал, с ракети, вариращи от такива с малък обсег до такива, способни да поразят хиляди километри разстояние. Що се отнася до оръжията, насочени към по-близки цели, Иран разполага с балистични ракети с малък и среден обсег от семейството Fateh, които използват пускови установки с твърдо гориво.

Сред тях са моделът Zolfaghar, способен да поразява с изключителна прецизност до 700 км разстояние, и Dezful, който има обсег от 1000 км. Съществуват и по-известните Shahab-3, исторически ракети с течно гориво, произведени в Иран, които могат да изминат 1200-1300 км, достигайки например до Израел. За разполагане на ракети със среден обсег съществува и по-скорошната „новост“ – ракетата „Касем Басир“, представена през май миналата година. Изработена от въглеродни влакна, нейната конструкция може да носи бойна глава от 500 кг и да избягва определени радарни системи. Оборудвано с термични сензори и система за сателитна навигация, това оръжие е проектирано да поразява прецизно вражески бази, дори тези, които изглеждат невидими. 

 
Ракети с голям обсег 
Това, което би могло да тревожи Европа, са стратегическите или далекобойните ракети. Иранската армия разполага с няколко оръжия, способни, поне теоретично, да достигнат европейските брегове. Едно от най-опасните е ракетата „Седжил“, която се появи за първи път през 2008 г. и оттогава е усъвършенствана в последващи версии. С дължина приблизително 18 метра, диаметър 1, 25 метра и тегло 2, 3 тона, тя може да носи и ядрени бойни глави и да поразява, според оценките, в обхват от 2000 километра. Съществуват обаче ракети, които, поне на теория, имат по-голям обхват, като например „Хорамшахр-4“ или „Сумар“: с обхват от 3000 километра, тези две „чудовища“ биха могли дори да достигнат портите на Европа, но предвид теглото на оръжието, това засега остава далечен сценарий. Иранският арсенал се допълва от хиперзвуковата ракета „Фатах-1“ и камикадзе дроновете „Шахед“, които, макар и да не са балистични ракети, могат да поразяват на разстояние до 2500 км. 

 
Базите в Иран 
За да се разбере къде биха могли да ударят тези ракети, е важно да се знаят и базите, от които биха могли да бъдат изстреляни. Иран разполага с обширна мрежа от площадки за изстрелване, много от които са „скрити“ в подземни бази, често наричани „ракетни градове“. Една от най-важните ирански бази, от които биха могли да бъдат изстрелвани балистични ракети, е Табриз, разположена в северозападната част на страната. Мястото е оборудвано с подземни силози и мобилни пускови установки за ракети „Шахаб“. Съществува и базата „Имам Али“, разположена в Хорамабад, провинция Лорестан, известна като една от инсталациите с най-голям брой силози в страната, стратегически разположена за поразяване на цели в Близкия изток и Европа. Този огромен бункер се използва и за съхранение на гориво и бойни глави и е една от малкото бази с фиксирани, закалени силози за горещо изстрелване на ракети със среден обсег, като „Шахаб-3“ или „Седжил“. Две подземни бази, каньонът Кенеш и Пандж Пелех, се намират в района на Керманшах на запад, докато Семнан, на север, е дом на космическия център, често използван за ракетни изпитания. Други „ракетни градове“ се намират в Исфахан и Шираз, а няколко са разположени на брега на Персийския залив и са оптимизирани да реагират на атаки от море или дронове. 

  Не трябва да мислим, че конфликтът ще остане ограничен до Близкия изток. Техеран има технологичния капацитет да удари Средиземно море и ще използва всички средства, включително асиметрични атаки в Европа, за да отмъсти за това унижение. “ 

 
https://www.today.it/attualita/missili-iran-italia.html 
© Today