CPI: България е най-корумпирана в ЕС

България е 78-а сред 180 държави по корупция с 42 от 100 възможни точки според тазгодишния Индекс за възприятие на корупцията (Corruption Preceptions Index (CPI) на „Трансперънси интернешънъл” публикуван днес.

Страната ни пада с две места по-надолу през 2021 г. в сравнение с 2020 г., когато е имала 44 точки, и дели 78-то място с Буркина Фасо и Бахрейн, също с по 42 точки.

България (42), Унгария (43 точки) и Румъния (45 точки) са най-зле представящите се в европейския регион, според Индекса за възприятие на корупцията.

Тазгодишният Индекс за възприятие на корупцията (ИВК) показва, че нивата на корупция в световен мащаб са в застой.

Индексът класира 180 държави и територии по света според възприеманите от тях нива на корупция в публичния сектор. Резултатите се дават по скала от 0 (силно корумпирана) до 100.

Тази година средното световно ниво остава непроменено за десета поредна година - едва 43 от 100 възможни точки.

Въпреки многобройните ангажименти 131 държави не са постигнали значителен напредък в борбата с корупцията през последното десетилетие. Две трети от държавите са с резултат под 50 точки, което означава, че имат сериозни проблеми с корупцията.

Нова Зеландия, Дания и Финландия, са признати за страните с най-ниски нива на корупция в света с по 88 от 100 възможни точки. След тях на първите места в класацията се нареждат Норвегия, Сингапур и Швеция с по 85 точки, както и Швейцария (84), Нидерландия (82), Люксембург (81) и Германия (80).

С резултат от 67 точки САЩ все още заемат най-ниската си позиция в индекса от 2012 г. насам.

Русия получава 29 точки, което е с една точка по-малко от миналата година, и се класира на 130-о място. Сомалия и Сирия - 13, и Южен Судан - 11, са в дъното на класацията.

Докато усилията за борба с корупцията са в застой в световен мащаб, правата на човека и демокрацията са подложени на атаки.

„Това не е съвпадение. Нашият последен анализ показва, че защитата на правата на човека е от решаващо значение в борбата с корупцията: държавите с добре защитени граждански свободи обикновено получават по-високи резултати, докато държавите, които нарушават гражданските свободи, обикновено получават по-ниски резултати”, коментира Даниел Ериксон, главен изпълнителен директор на Секретариата на „Трансперънси интернешънъл”.

Глобалната пандемия от COVID-19 също се използва в много държави като извинение за ограничаване на основни свободи и заобикаляне на важни механизми за контрол и баланс. В авторитарен контекст, където контролът е в ръцете на малцина, социалните движения са последният останал контрол върху властта.

„Колективната власт на обикновените хора от всички сфери на живота е тази, която в крайна сметка ще осигури отчетност”, посочва Ериксон.

Източник: БГНЕС