Бившата учителка баба Зюмбюла, която идва в София, за да проси

Те са край нас - учители, работници, музиканти, вече са в зенита на възрастта си, а често ги обединяват малката пенсия и самотата, които правят дните им непосилни тежки. Подобна е историята на баба Зюмбюла, която бе разказана в мрежата. Тя е на 86 години, а 40 от тях са минали в учителстване. Живее в село Мокрище, Пазарджишко, пише glasnews.bg.

Заснета е от неизвестен гражданин свита до ъгъл на центъра на София. Пенсията й не стига, което е наложило да прибегне до просията, за да си осигури поне някой лев отгоре. Затова идва в столицата с влака.

"Срам ме е, чедо, но няма какво друго да правя", споделя тя. Зюмбюла е сама - съпругът й е починал, синът отдавна е в чужбина. Той се връщал рядко, а така единственият другар на старицата остава едно куче.

В своята тиха мъка жената не е сама, като нея са стотици, а може би хиляди възрастни. Хора, които са работели цял живот, родители дали здравето, младостта и част от себе си на децата си... А тях днес ги няма или са там, но са забравили за своя синовен дълг.

Призивът на жената, споделила  историята на Зюмбюла е болезнено актуален. "Дайте добър пример на децата си, научете ги да уважават другите и да им помагат", гласи той.  "Не е важно, че бързате, помощта е помощ, когато е в правилния, а не - в удобния момент!... Лишете се от поредното кафе или дрешка в мола и купете на нуждаещите се храна - жестът ще е безценен!"

Вижте цялата история на баба Зюмбюла, споделена от Росина Митева, и призивът, който може да помогне на някой в нужда да заживее човешки:

Сгушена на един ъгъл на "жълтите павета", потръпваща от поривите на студения есенен вятър, прикриваща лицето си с шалче, над което плахо поглеждаха ясни сини очи - така видях днес баба Зюмбюла, на 86 години, от с. Мокрище край Пазарджик. Учителка с 40 годишен стаж. С пенсия от 130 лв. "Лекарствата ми струват 160 лв. на месец, чедо. Пазарувам на вересия, няма как иначе да си купувам хляб и кисело мляко. Всичко вече е много скъпо."...Призна с тъга, че два пъти в седмицата взима влака и пътува до София, за да "събере някой и друг лев за храна и сметки. Срам ме е, чедо, но няма какво друго да правя". Живее сама, съпругът и починал преди 20 години, а синът и отдавна е в чужбина и се връща в България рядко - веднъж на няколко години...Телефон няма, ползва понякога този на съседите, ако се наложи. "Никой вече си нямам, чедо, само едно куче и това е"... Хора, знам, че този пост ви натоварва и натъжава, че ще предпочете да го забравите, сърфирайки из социалните мрежи! Но ви моля да се замислите - това там, на този ъгъл в студения ден, можеше да са вашите баба или дядо, вашите родители или дори вие самите!

Не подминавайте тези тъжни души, отвръщайки поглед и не се оправдавайте с думи като: "От мен нищо не зависи, такава ни е тъпата държава" и т.н. Напротив, зависи от вас! Един малък жест на внимание и помощ за тези хора има огромно значение! Не е важно, че бързате, помощта е помощ, когато е в правилния, а не - в удобния момент! Лишете се от поредното кафе или дрешка в мола и купете на нуждаещите се храна - жестът ще е безценен! Дайте добър пример на децата си, научете ги да уважават другите и да им помагат. Така, когато днешните дечица управляват като възрастни тази страна един ден, в държавата ни най-накрая ще има прогрес!!!