20 години Путин на власт – повече джудо, отколкото шах

Изминаха 20 години, откакто Владимир Путин дойде на власт. На 9 август 1999 г. болният президент Борис Елцин благослови наследника си, като назначи малко известния бивш агент на КГБ за четвърти премиер на Русия в рамите на 17 месеца. Елцин заяви, че Путин ще гарантира реформи в Русия, ако спечели президентските избори през 2000 г.

През двете си десетилетия като президент или премиер, Путин стана свидетел как четирима американски президенти и безброй други световни лидери идват и си отиват, пише за Financial Times Анджела Стент, директор на Джорджтаунския център за евразийски, руски и източноевропейски изследвания и автор на книгата „Светът на Путин: Русия срещу Запада и заедно с останалите”.

След първите си години на поста той спря да провежда реформи и стана все по-авторитарен. Но той също успя ефективно да затвърди ролята на Русия на световната сцена, въпреки намаляващата икономическа мощ на страната му - брутен вътрешен продукт по-малък от този на Италия, намаляващо население, остаряла инфраструктура, зависимост от износа на изкопаеми горива за 60% от бюджета на страната и широко разпространена корупция. Въпреки тези спънки Русия възстанови мястото си на глобалната сцена и отново се очерта като рушител на западните интереси, както външни, така и вътрешни. Как го постигна Путин?

Американците са склонни да мислят за руснаците като умели шахматисти. Любимият спорт на г-н Путин обаче не е шахът, а джудото. Руският президент признава, че е бил „хулиган“ като дете, но бойните изкуства са го измъкнали от улицата: „Това беше инструмент за утвърждаване в глутницата.“ Той посочва, че джудото го е научило на дисциплина, като е придобил своеобразна гледна точка към живота. През 1976 г. ленинградският вечерен вестник приветства 23-годишния „джудист Владимир Путин“, който е спечелил престижно състезание и е бил повишен в ранг шампион. Въпреки че той е бил малко известен тогава, статията е предвидила, че това скоро ще се промени.

В джудото на пръв поглед по-слаб боец може да разчита на вътрешната сила и силата на волята, за да победи по-голям и по-силен противник. Една основна техника включва изваждане на противника от равновесие и използване на временната му дезориентация, за да се нанесе победен удар. Путин се оказа умел в използването на възможностите, представени му от безпорядъка в Запада и нерешителността на неговите лидери. Той имаше план да възстанови Русия като велика сила, когато пое властта от Елцин. САЩ нямаха сравнима стратегия в ерата след Студената война и Русия се възползва за разлика от много по-силния си конкурент.

Уменията на Путин се показват в Близкия изток, където Русия се завърна като ключов играч за първи път от три десетилетия, ангажирайки всички страни в многобройните конфликти в региона. Ключовият момент настъпи в Сирия през 2013 г. Барак Обама предупреди президента Башар Асад да не преминава „червената линия“ чрез използване на химическо оръжие, но правителствените сили използваха зарин, за да атакуват бунтовническа крепост. Русия заяви, че бунтовниците са започнали първи и през следващите седмици г-н Путин пося достатъчно съмнения в международен план за случилото се, така че г-н Обама, изправен също така пред силна вътрешна съпротива, се отказа от всякакви планове за започване на въздушни удари, за да накаже режима на Асад. Червената линия беше заличена. След това Путин влезе в ролята на миротворец и предложи САЩ и Русия съвместно да контролират изземването на сирийските запаси от химическо оръжие.

Изминаха 20 години, откакто Владимир Путин дойде на власт. На 9 август 1999 г. болният президент Борис Елцин благослови наследника си, като назначи малко известния бивш агент на КГБ за четвърти премиер на Русия в рамите на 17 месеца. Елцин заяви, че Путин ще гарантира реформи в Русия, ако спечели президентските избори през 2000 г.

През двете си десетилетия като президент или премиер, Путин стана свидетел как четирима американски президенти и безброй други световни лидери идват и си отиват, пише за Financial Times Анджела Стент, директор на Джорджтаунския център за евразийски, руски и източноевропейски изследвания и автор на книгата „Светът на Путин: Русия срещу Запада и заедно с останалите”.

След първите си години на поста той спря да провежда реформи и стана все по-авторитарен. Но той също успя ефективно да затвърди ролята на Русия на световната сцена, въпреки намаляващата икономическа мощ на страната му - брутен вътрешен продукт по-малък от този на Италия, намаляващо население, остаряла инфраструктура, зависимост от износа на изкопаеми горива за 60% от бюджета на страната и широко разпространена корупция. Въпреки тези спънки Русия възстанови мястото си на глобалната сцена и отново се очерта като рушител на западните интереси, както външни, така и вътрешни. Как го постигна Путин?

Американците са склонни да мислят за руснаците като умели шахматисти. Любимият спорт на г-н Путин обаче не е шахът, а джудото. Руският президент признава, че е бил „хулиган“ като дете, но бойните изкуства са го измъкнали от улицата: „Това беше инструмент за утвърждаване в глутницата.“ Той посочва, че джудото го е научило на дисциплина, като е придобил своеобразна гледна точка към живота. През 1976 г. ленинградският вечерен вестник приветства 23-годишния „джудист Владимир Путин“, който е спечелил престижно състезание и е бил повишен в ранг шампион. Въпреки че той е бил малко известен тогава, статията е предвидила, че това скоро ще се промени.

В джудото на пръв поглед по-слаб боец може да разчита на вътрешната сила и силата на волята, за да победи по-голям и по-силен противник. Една основна техника включва изваждане на противника от равновесие и използване на временната му дезориентация, за да се нанесе победен удар. Путин се оказа умел в използването на възможностите, представени му от безпорядъка в Запада и нерешителността на неговите лидери. Той имаше план да възстанови Русия като велика сила, когато пое властта от Елцин. САЩ нямаха сравнима стратегия в ерата след Студената война и Русия се възползва за разлика от много по-силния си конкурент.

Уменията на Путин се показват в Близкия изток, където Русия се завърна като ключов играч за първи път от три десетилетия, ангажирайки всички страни в многобройните конфликти в региона. Ключовият момент настъпи в Сирия през 2013 г. Барак Обама предупреди президента Башар Асад да не преминава „червената линия“ чрез използване на химическо оръжие, но правителствените сили използваха зарин, за да атакуват бунтовническа крепост. Русия заяви, че бунтовниците са започнали първи и през следващите седмици г-н Путин пося достатъчно съмнения в международен план за случилото се, така че г-н Обама, изправен също така пред силна вътрешна съпротива, се отказа от всякакви планове за започване на въздушни удари, за да накаже режима на Асад. Червената линия беше заличена. След това Путин влезе в ролята на миротворец и предложи САЩ и Русия съвместно да контролират изземването на сирийските запаси от химическо оръжие. /investor.bg