ВКС върна делото и отмени 12-годишната присъда на Кристина Дунчева, убила двете си деца в Сандански

Върховният касационен съд върна за ново разглеждане делото срещу Кристина Дунчева за убийството на двете ѝ деца в Сандански.

ВКС отмени решението на Софийски апелативен съд от 30 юли 2025 г. и върна делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.

Делото е образувано по касационни жалби на Кристина Д. и на частния обвинител и граждански ищец Георги Трайков.

 С присъда на Окръжен съд – Благоевград подсъдимата е призната за виновна за убийство с особена жестокост и по особено мъчителен начин на собствените ѝ две малолетни деца. Наложено ѝ е наказанието „доживотен затвор без замяна“, уважени са исковете на Георги Т. С решението на САС присъдата е изменена, като Кристина Д. е оправдана за това да е извършила деянието по особено мъчителен за жертвите начин, а наказанието „лишаване от свобода“ е намалено на 12 години. Намален е и размерът на присъдените обезщетения – на по 250 000 лв. за всяко дете.

Според касационната инстанция е неоснователен доводът на защитата за неправилно осъждане на подсъдимата за квалифициращия признак „особена жестокост“.

Съдебната практика и доктрината са приели, че обстоятелствата, които следва да се вземат предвид за преценка наличието на особена жестокост, са свързани с броя на нанесените удари, с тяхната сила и интензивност и с естеството на причинените телесни увреждания на жертвата. Тези критерии, съобразени с данните по делото, показват, че признакът „особена жестокост“ е налице. На всяка от жертвите са нанесени над 30 удара, предимно в горната част от тялото, където са разположени жизненоважни органи, самите удари са причинени с нож, сериозна част от тях са със значителна сила, получените вследствие на тези удари телесни повреди са разнородни, а някои от тях са били несъвместими с живота на децата.

Неоснователен е доводът, че актът на САС е неправилен поради прекомерно високото наказание на Кристина Д. Претенцията е мотивирана с психичното ѝ състояние, породено от личностната ѝ структура и положението ѝ на жертва на домашно насилие, довело до състояние на тежка дезадаптация и кумулиран афект, свързани с екстремно затруднение на ръководене на поведението, без то да изключва базисните ѝ психични годности.

ВКС всеки от тези фактори, наред с чистото съдебно минало на подсъдимата и положителната ѝ характеристика, е взет предвид при индивидуализацията на наказанието.

Едновременно с това не могат да бъдат пренебрегнати съществените по тежест отегчаващи обстоятелства: високата степен на обществена опасност на деянието, което е сред най-тежките посегателства в системата на престъпленията от НК;

тежкият съставомерен резултат, довел до причиняване на смъртта на две лица от едно семейство; фактът, че децата са били в долната граница на малолетието; това, че деянието е извършено при наличието на 5 квалифициращи признака; многобройността на нанесените удари с нож; обстоятелството, че убийството е реализирано в домашна среда, в която по принцип децата би следвало да се чувстват спокойни и защитени; фактът, че макар и за кратък период жертвите са възприемали не само нападението над себе си, но извършваното от родната им майка посегателство над техния брат или сестра.

Касационният състав не приема доводите на частния обвинител и граждански ищец за съществени процесуални нарушения. Неоснователен е и доводът за нарушение на материалния закон заради оправдаването на подсъдимата за убийство, извършено по особено мъчителен начин.

За да е налице убийство, извършено по особено мъчителен за жертвите начин, правната доктрина и трайната съдебна практика приемат, че следва по несъмнен начин да се установи, че пострадалият преди настъпването на смъртта е изживявал извънредни по своя интензитет и продължителност физически и психически страдания, които значително надхвърлят обичайните болки и мъки, присъщи на причиняването на смърт при обикновено убийство.

Доказателствата по делото не установяват по категоричен начин наличие на такова продължително съзнателно възприемане на насилието. Напротив, от разясненията на вещото лице се установява, че и двете деца са изпаднали в безсъзнателно състояние в изключително кратък интервал от време – в рамките на „секунди до около минута“ от началото на нападението.

Според ВКС е основателен доводът на частния обвинител за явна несправедливост на наказанието. Въззивният съд е пропуснал да отчете наличието на някои отегчаващи обстоятелства, които са от значение за наказателната отговорност на Кристина Д.

Не е била отчетена пълната безпомощност на жертвите, лишени от каквато и да е възможност за защита или бягство. Не е отчетено и обстоятелството, че деянието е осъществено в домашна среда, която по естеството си следва да бъде място на сигурност и закрила за двете жертви. Подценено е било и това, че макар и за кратък период от време всяко от децата е осъзнавало не само противоправното нападение, насочено срещу него, но и извършваното едновременно с това посегателство срещу неговия брат или сестра.

Съдебният състав на ВКС приема за неправилно приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.

Възможно е престъпно деяние от даден вид в неговото конкретно проявление да се отклони съществено от това, което е имал предвид законодателят при предвиждане на наказанието за съответното деяние. Когато това отклонение е свързано с необичайни по своя вид, брой и/или значение смекчаващи и/или изключителни смекчаващи обстоятелства, законодателят е предвидил наказанието да може да бъде определено при условията на чл. 55 от НК.

Този текст е приложил САС, като е наложил наказание под петнадесетте години, предвидени в закона като минимална санкция на наказанието „лишаване от свобода“ за престъплението по чл. 116 от НК.

Апелативният съд е счел, че психичният недостатък, от който страда подсъдимата, е улеснил екстремно извършване на убийството и е оценил това обстоятелство като изключително по своя характер смекчаващо такова.

Наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства обаче не е достатъчно, за да се приложи чл. 55 от НК, се пояснява в мотивите на ВКС. Необходимо е още съдът да констатира, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, е несъразмерно тежко като реакция срещу извършеното престъпление.

Именно с този правен извод, направен от САС, касационната инстанция изразява несъгласие.

При съпоставка между степента на обществена опасност на деянието и дееца и санкционния минимум, предвиден от законодателя, не може да се направи обоснован извод, че наказанието от 15 години лишаване от свобода е изключително тежко по смисъла на чл. 55 от НК. „Налагането на наказание под този минимум води до изкривяване на принципа на справедливостта, като създава несъразмерност между тежестта на извършеното престъпление и наказателната репресия“, категорични са върховните съдии.