Зърнопроизводители: Цената на хляба зависи от международни фактори

Секторът на земеделието и на зърнопроизводството страда от липсата на адекватна и предвидлива политика, съобщиха по време на пресконференция от Националната асоциация на зърнопроизводителите. Според тях единственото, което прави държавата, е да осигурява навременно превеждане на средствата по националните доплащания. Липсва обаче сигурна финансова рамка за тази и следващата година, не е ясно ще има ли намаление на акциза за горива, ползвани от земеделците, не се знае и каква ще е данъчната политика.

Оскъпяването на производството на зърно у нас е факт - през 2007 година средните разходи за единица площ бяха 60 лева, а за тази година ще са около 140 лева, каза Васил Петров от НАЗ. На 29 септември 2011 година беше договорено националните доплащания за декар да са в размер на 10 лева - субсидия, която позволява устойчивото развитие на сектора. Вместо това доплащанията, които бяха дадени, са в размер на 3 лева.

По отношение цената на зърното експертите подчертаха, че то е борсова стока. Ако има добри реколти от страна на по-големите държави, то цената на световните борси пада и ние няма как да продаваме на по-високи нива - съответно работим на загуба и разчитаме на резерви от по-добри години. Тази година ще е такава, казаха от НАЗ.

Производителите съобщиха, че цената на хляба ще зависи изключително много от международни фактори. При цена от 39 стотинки за килограм пшеница през миналата година, цената на хляба трябваше да е 1,28 лева на килограм. Това показва, че цената на хляба не зависи толкова много от зърното - реално стойността на зърното формира около 25% от цената на хляба, подчертаха от асоциацията. По думите им за цената на хляба у нас определящ фактор е реколтата от Украйна, Румъния, Русия и Казахстан. Ако гледаме само производството на българското зърно и себестойността му, то повишение на цената на хляба следва да има, категорични са от НАЗ.

Те алармираха, че тази година се очаква и с около 20% по-нисък добив на пшеница. Това означава средно 300-350 килограма пшеница на декар, а по наши изчисления себестойността на това зърно ще е 32-33 стотинки на килограм,  т.е. за печалба ние трябва да продаваме на по-високо ниво, което при по-ниски цени на световните борси няма да се случи.

Във връзка с обещаното от кабинета сваляне на акциза върху горивата неяснотата е пълна, посочиха от асоциацията. За последно говорихме с Мирослав Найденов по темата в началото на май - тогава той каза, че си е свършил работата и “топката не е в неговото поле”. По медиите същото твърди и министърът на финансите Симеон Дянков - къде е топката тогава, питаме ние, зърнопроизводителите.

Друг голям проблем се очертава т.нар. обратно начисляване на ДДС, предупреди Наталия Тодорова от НАЗ. През април Министерския съвет прие искане за дерогация, изпратено е и искане до Европейската комисия за въвеждане на обратно начисляване на ДДС при доставка на зърно. Зърнопроизводителите ще продават своята продукция без ДДС, като суровините са закупени с ДДС. Земеделците ще трябва да чакат средствата от данъка да им бъдат изплатени в по-късен период. Така те ще бъдат дискриминирани като търговски субекти, техните оборотни средства ще бъдат задържани, коментира Тодорова. Като цяло смятаме, че въвеждането на обратното начисляване ще подтикне голяма част от производителите да влязат в сивия сектор, заключи Тодорова.