Защо германците са уверени, че руснаците ще атакуват Европа след 2029 г.? 

  
Когато германският министър на отбраната Борис Писториус заяви пред Бундестага през юни 2024 г., че Германия „трябва да бъде подготвена за война до 2029 г. “, думите му резонираха в цяла Европа. Това беше първият път, когато висш германски държавен служител предупреди толкова открито, с конкретен срок, за възможността за война между Русия и НАТО. 

В речта си Писториус заяви, че „не трябва да вярваме, че Путин ще застане на украинските граници“ и че Германия трябва да е подготвена за сценарий на пряка конфронтация до края на десетилетието. По-късно се оказа, че 2029 година всъщност е резултат от недоразумение. 

Според информация на "WDR", министърът е бил информиран въз основа на анализ, изготвен още през 2023 г. В него се е изчислило, че на Русия ще са необходими три до пет години, за да компенсира загубите си в Украйна и да се подготви за евентуален конфликт с НАТО - което сочеше към 2026 - 2028 г., а не 2029 г. 

Въпреки грешката, Министерството на отбраната реши да не коригира публичното изявление. Вместо това започна да използва по-широки формулировки като „до края на десетилетието“, съобщи Tagesschau. 

Съвместен анализ на заплахите на НАТО 
Ключът към оценките беше Съвместната оценка на заплахите на НАТО, в която участваха държави с напреднали разузнавателни възможности и сателити. Експертите разгледаха няколко ключови въпроса: колко оръжия и боеприпаси всъщност произвежда руската индустрия, колко ефективни са санкциите върху руската военна икономика, какви са реалните загуби на бойното поле в Украйна и как напредва новата мобилизация. 

Анализът комбинира публични данни и поверителна разузнавателна информация, включително сателитни изображения. Заключението беше, че Русия може не само да компенсира загубите, но и да увеличи възможностите си. Големи количества боеприпаси и ракети, например, не се изпращат на фронта, а се съхраняват за евентуални бъдещи операции. 

Подкрепа от съюзници и изграждане на база 
Ключов елемент за възстановяването на Русия е подкрепата на съюзници като Китай, Иран и Северна Корея. С тяхна помощ Москва успява да поддържа военното производство. 

В същото време сателитни снимки показват изграждането на нови военни бази в Западна Русия, по границата с Финландия и балтийските държави. Съоръженията в Беларус също се модернизират, включително инфраструктурата за разполагане на тактически ядрени оръжия. Особено безпокойство буди разширяването на железопътните връзки, което според оценките би позволило придвижването на балистични ракети само за половин час. 

Скептицизъм в разузнавателните служби 
Въпреки тези открития, мнозина в разузнавателните среди са скептични към точните прогнози с конкретни години. Твърде много неизвестни фактори са в играта: ходът на войната в Украйна, състоянието на руската икономика или отношението на следващата американска администрация към НАТО. 

Минали примери показват, че подобни прогнози често са били погрешни. През 2012 г. германската разузнавателна служба „BND“ прогнозира бързо падане на режима на Башар Асад в Сирия, което не се случи. Те също не предвидиха бързото падане на Кабул през 2021 г., когато талибаните влязоха в афганистанската столица. 

Анализаторите предупреждават, че военната мощ сама по себе си не е достатъчна, за да се предскажат политическите намерения – никой не може да каже със сигурност дали или кога Путин би избрал конвенционална война с НАТО. Стратегията му често разчита на изненадата. 

Русия е подложена на нарастващ икономически натиск. Украинските атаки с дронове срещу рафинерии и енергийна инфраструктура доведоха до покачване на цените на горивата, а мобилизирането на нови войски вече не протича със същото темпо, както преди. Някои анализатори смятат, че това би могло да обезкуражи Кремъл да започне по-голям конфликт, но няма гаранция, че Путин ще отстъпи. 

Нарастващо напрежение в Европа 
Опасенията се засилват допълнително от руските провокации в европейското въздушно пространство. Дронове и изтребители все по-често нахлуват във въздушното пространство на балтийските държави, Полша и Финландия. Още в края на 2024 г. тогавашният ръководител на BND Бруно Кал предупреди, че руските генерали обмислят да тестват Член 5 на НАТО, който гласи, че нападение срещу един член е нападение срещу всички. 

За Берлин и неговите съюзници това означава само едно: независимо дали е 2028, 2029 или по-късно, отбранителните подготовки и инвестициите в армията не трябва да спират. Както подчерта министър Писториус, целта е до края на десетилетието да се създаде армия, способна на възпиране и отбрана – защото това е, което може да предотврати възникването на конфликт.