Вълчев: Променяме изпитването, учениците зубрят това, за което ще ги питат

Нашата образователна система е много амбициозна по отношение на предоставянето на знания, но не успява да трансформира тези знания в умения. Това каза пред bTV министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.

Българските ученици влошават резултатите си. Това показва последното международно проучване ПИЗА (PISA). Оценяват се уменията на ученици от 79 държави и региони в три области - четене, природни науки и математика. В България в изследването са участвали 6900 ученици в 9 клас.

PISA изследва не просто знанието за четене и писане, но и как се прилага като умение - търсене на информация, откриване на противоречия. В тази област резултатът на българските ученици е значително под средният. За България той е 420 точки. Първи по среден резултат са децата в Китай с 555 точки.

Учениците по-трудно възприемат знанията по природни науки спрямо 2016 година, става ясно още от обявените резултати. Резултатите показват, че не се наблюдават и по-добри постижения по четене. Леко подобрение има по математика.

Изследването на PISA е проведено между 10 април и 17 май в 197 училища. Обхваща 6900 ученици от 7 и 9 клас.

Резултатите показват, че по природни науки страната ни заема 424-то място през 2018 година в сравнение с 2015 година сме били 446-то място или спад от 22 места.

"Функционалната грамотност изисква осмисляне и свързване на информация и анализ на по-високо познавателно и аналитично ниво, както и боравенето с информация. Тестът за функционалната грамотност PISA мери в много по-голяма степен умения. Границата е условна. Тези, които са под 2-ро ниво, се приема, че имат базисна, но не и функционална грамотност", посочи министърът.

"Ние имаме слаби резултати по PISA, но при теста, който мери базовата грамотност при 4-ти клас и е насочен към базисната грамотност, сме на 8 - 9-то място в Европа. Разликата не е само между 4-ти и 9-ти клас, за които е тестът. Тестът е насочен към мерене на умения. Нашата система е много амбициозна по отношение на предоставянето на знания, но не успява да трансформира тези знания в умения. Другите системи са в много по-голяма степен ориентирани към това да изградят умения. Това е преходът, който правим - да обединим двете понятия. Той започна през 2016 г. поетапно все още не е приключил по отношение на учебните програми", каза още Вълчев.

По думите му се променят изпитните формати, защото учениците учат това, за което очакват да ги изпитат.

"PISA мери нещо съвсем различно. Това е способност да свързваш информация, да се прави транслиране на информация в математическите задачи например. Изисква се свързване на знания и умения. Нашата система го прави, но ни е необходимо време между 6 и 9 г. Правим реформата, но друг е въпросът дали е достатъчно ефективно. Няма нищо изненадващо в резултатите. Имаме стабилни резултати - статистически колебания и случайни отклонения. Предишният път имахме по-високи резултати. Не следва да драматизираме ниските резултати особено по математика и четене, защото те са по-ниски, но в рамките на статистически незначимото. Това, което правим и трябва да го правим по-ефективно, е да въведем компетентностния подход в образованието. Той минава през учебните програми, изпитните формати, методите на преподаване и др.", добави министърът.

Според Вълчев учителят трябва да има повече време да затвърждава знания, да кара учениците на дискутират, проблематизират и анализират.

"Системата трябва да се префокусира върху мотивирането на интереса за учене на учениците. Проблемът в традиционните системи като нашата е, че ученикът получава знания, но не може да ги трансформира в знания. Уменията са това, което остава след като забравим всичко останало, което е научено в училище, както е казал Айнщайн. Всеки един от нас учи много повече извън училище през целия си живот. Затова е важно системата да мотивира, защото иначе учениците се демотивират и ще натрупат дефицити, разочарования, трудности и системата ги изхвърля", каза още Вълчев.

^{източник: dnes.dir.bg}