В Европейския съюз гледат на нас като на страна от Дивия запад

В реч пред висши служители в Люксембург през 2005 г. тогавашният министър-председател на България похвали достойнствата на членството в Европейския съюз, като заяви, че страната му е готова да заеме мястото си в сърцето на континента, пише Ройтерс.

"В политически план България се връща в семейството на европейските държави, към което винаги е принадлежала", обяви Симеон Сакскобургготски, след като България и Румъния подписаха документите, които щяха да ги направят част от ЕС две години по-късно, през 2007 г.

Това беше силно, подхождащо на случая и прочувствено изказване, като се има предвид, че спомените за съветското влияние са живи в съзнанието на повечето българи и особено на Сакскобургготски - детето, станало цар на страната преди падането на монархията през 1946 г.

Но осем години след този изпълнен с приповдигнато настроение пролетен ден в Люксембург и малко преди парламентарните избори, за които се готви разделена България на 12 май, има все по-голямо разминаване между някогашните стремежи за членство в ЕС и всекидневната реалност на принадлежността към общността.

Вместо да се чувстват притеглени към сърцето на Европа, България и Румъния се оказват на ръба на дебатите, при което техните партньори в ЕС често повдигат въпроси за тяхната обвързаност с върховенството на закона и желанието им да се преборят с корупцията, организираната престъпност и незаконната миграция.Членството не дава еднопосочен билет към демократична стабилност, икономически растеж и по-големи възможности за всички. Дипломати от други държави членки често дискретно поставят под въпрос доколко разумно е било тяхното приемане.

"Европейският съюз се разглеждаше като някаква златна дъга на хоризонта", каза специалистката по Източна Европа в Центъра за европейска политика Аманда Пол, имайки предвид представата на много румънци и българи преди присъединяването.

"Като цяло мисля, че и румънците, и българите извличат полза от членството, но все още имат недостиг на демокрация", заяви тя, като обясни, че ако гражданите искат да разберат разминаването между очакванията и реалността, те би трябвало да обърнат поглед първо към родината си, а не към Брюксел. "Те би трябвало да са по-разочаровани от собствените си лидери и политици, а не от институциите на ЕС и от това какво ЕС може да направи за тях", каза тя.

Отдалеч

Независимо дали живеят в родните си страни в югоизточната периферия на Европа, или работят в Брюксел, румънците и българите се чувстват все по-изолирани.

След присъединяването към ЕС доходите на глава от населението в двете страни постепенно се увеличават - по данни на МВФ с около 30 процента между 2006 г. и 2011 г., а възможностите за движение и работа в Европа нарастват, но те все още не се чувстват напълно приобщени към съюза на европейските държави.

Румъния и България остават извън Шенгенското споразумение, което позволява свободното движение на граждани в 26 европейски страни, а плановете за присъединяване към еврото са оставени за непосредственото бъдеще.

Когато някоя от двете страни стане тема на обсъждане в дебатите в ЕС, доста често това е във връзка с въпросите дали те изпълняват целите за по-ефективни съдебни системи или дали правят достатъчно за ограничаването на контрабандата и на наплива от мигранти от изток.

"Ние сме втора категория граждани на съюза и оставаме извън вземането на важните решение в Брюксел", каза 64-годишният инженер Йон Мичу, който живее в Букурещ. "Нашите политици са некомпетентни и през последните шест години не се борят за това Румъния да има по-силна позиция", заяви той.

На срещите на високо равнище на ЕС лидерите на Румъния и България имат същата възможност да се изказват свободно, както който и да е друг държавен глава или ръководител на правителство, и често го правят. Но когато става въпрос за вземане на решения, особено през последните три години на икономическа криза, София и Букурещ почти нямат думата.

"Вие виждате две страни, които трябва да изразходват доста усилия за преговори и да проявят значително количество добра воля по ключови за тях въпроси като членството в Шенген", каза дипломат от ЕС, запознат с отношенията с двете страни и с границите на тяхното влияние. "Въпреки че те определено се трудят здраво, това просто им дава по-малко място за маневриране", заяви той.

Друга пречка за тях е липсата на опитни хора, които да движат дипломатическите им усилия. Те са най-новите държави в 27-членния ЕС, поне докато Хърватия не се присъедини през юли, а изграждането на потенциал за вземане на решения и оказване на влияние на срещите отнема време - не само на ниво посланици, а на всички равнища на бюрокрацията и по множеството направления на политиката, с които се занимават дипломатите.

"Когато става дума за важни решения, това е игра за големите и те могат да действат настъпателно, за да направляват малкия кръг, който взема решенията", каза друг дипломат от по-стара европейска сила.

Като пример те посочиха преговорите по-рано тази година за дългосрочния бюджет на ЕС от 1 трилион евро, голяма част от който се изразходва за фондове за развитие на по-бедните страни от ЕС, което го прави от решаващо значение за Румъния и България.

"Когато става въпрос за бюджета, България и Румъния нямат почти никаква дума", каза дипломатът, изразявайки съжаление от липсата им на влияние.

От своя страна служители от двете страни казват, че гласът им винаги присъства в обсъжданията в ЕС, и се питат защо отношението към тях е като към граждани втора категория, когато стане дума за Шенген, който вероятно е най-голямата им болка.

"Дивият запад"

Очаква се на изборите в България в неделя да победи десноцентристката партия, оглавявана от бившия министър-председател Бойко Борисов, въпреки че тя може да не събере достатъчно гласове, за да състави свое правителство, а казва, че няма да участва в коалиция.

Това увеличава изгледите за по-нататъшна политическа несигурност в страната и също така поражда съмнения за икономическата й програма, като и двете неща ще намалят тежестта й в Брюксел.

"На практика ние си имаме работа със страна от Дивия запад", каза занимаващ се с Източна Европа служител от ЕС, който изрази съмнение в способността на България да прилага закона и да живее съгласно демократичните норми.

Свивайки рамене в смисъл "какво да се прави", служителят заяви, че не е възможно да се върне историята, че Румъния и България са членове на Европейския съюз. Другите държави трябва да приемат реалността и да се справят с нея, колкото и предизвикателна да е тя.

За Кармен Поп - 32-годишна собственичка на румънско ресторантче в Брюксел - членството в ЕС е нож с две остриета. То й позволява да работи в столицата на Европа и да праща пари на родителите си в родината, но съвсем не е съвършен свят. "Предимствата на принадлежността към ЕС не важат за румънците", каза тя. "Ти си част от общността, но не можеш да работиш като другите европейци. Ние винаги носим етикета, че сме румънци или българи", заяви Поп.

^{източник: dnes.bg}