Уникална великденска традиция се спазва строго от векове в Сланотрън

Тази традиция е съхранена и пазена повече от век. Преди това пред дверите на селския храм "Успение Богородично" пред стотици хора се разиграва театрално представление "Ваденето на Христос от гроба". Уникалната великденска традиция се спазва строго на Разпети петък от векове във видинското село Сланотрън.

Късно вечерта на Разпети петък пред 100-годишната селска църква "Успение Богородично" се стичат стотици хора. Всяка година на този ден пред дверите на църквата "изваждат Христос от гроба". Представлението започва по тъмно. В изкопан "гроб" в двора на църквата се спуска голямата Исусова икона - двулицево платно, на което Исус Христос е изобразен в човешки бой. Гробът се пази от двама стражи - римски войни, разказва традицията етнографът от РИМ-Видин Десислава Божидарова. Сланотрънският запазен ритуал, пресъздаващ Възкресението Христово, е уникален и не е известно подобен ритуал да се изпълнява на друго място в България, допълни тя.

И тази година на Разпети петък ритуалът ще събере стотици хора. Никой не знае кому е хрумнало да превърне в нещо като театрално представление тайнството на Възкресението, но то привлича на този ден хората. Нищо от библейската притча не е забравено: гробът се пази от двама римски войника с копия, както е било по времето на Пилат Понтийски. В петък, малко преди полунощ, иззад църквата излизат две ангелчета с факли в ръце и се приближават до гроба. В този момент иконата, която е завързана с въже на макара над гроба, започва бавно да се повдига и излиза над земята. Така символично се онагледява Възкресението Христово.

Покосени от светлината и силата Божия, двамата пазачи, които символизират юдеите, падат на земята и после изчезват. Дворът пред църквата се осветява. Край красивата икона остават само двете ангелчета, а светлината е знак за започване на църковната служба. Тогава се осветява и дворът, а множеството влиза в храма за началото на църковната литургия. В храма в Сланотрън се пази и уникална плащеница, с която се обикаля църквата на Разпети петък. Много стара, ушита със сърмени конци тя е сред най-старата запазена до днес църковна утвар на територията на Видинската епархия.

Църквата "Успение Богородично" е построена на най-високото място в с. Сланотрън. Впечатляваща е като строеж и внушаваща преклонение пред православната Христова вяра. Осветена е през 1906 г., още преди да е била довършена докрай. Църквата е зографисана 3 години по-късно. Строежът също има своята необичайна история. Започнат е през 1857 г. Тогава са положени основите и са вдигнати част от стените - около метър-два над земята. В тях са вградени камъните от паметниците в старото гробище, което се намирало на това място. Останалият камък е докаран от кариерите край Флорентин и Ново село. Мястото, откъдето е изкопана глината за тухлите и сега се знае. То е дарено от Митран, тукашен жител. Първият свещеник, при когото е започнал фактически градежът се казвал поп Станко Павлов. Средствата за храма са дарения от местните жители, хора от съседните села и от румънското село Мъглъвит, от отсрещния бряг на реката. Събирал ги човек, за когото доскоро местните жители говорели като за "Човекът в черно".

Според старите хора в Сланотрън решението за изграждането на храма е взето през далечната 1830 година. В ония години сланотрънчани ходили да се черкуват в съседното село Кошава. Един ден, връщайки се от там, направили обща софра. Тогава човекът, облечен в черни дрехи, станал и казал: "Братя, докога ще ходим по чужди врати, няма ли да си направим и ние църква?" Името на този човек е намерено наскоро и съвсем случайно. В крепостния акт от 1898 г., открит в разпиления архив на балкона на църквата, като първи църковен настоятел е записан Флоро Войнов, човекът в черно, който донасял парите от Румъния и съседните села. В архива е намерен и официалният договор, подписан между църковното настоятелство и художникът Милети - македонец, преселил се в гр. Лом. Той е изографисал отвътре църквата за 3 години срещу сумата от 9000 лева.

Друг интересен обичай отбелязват във видинското Ново село - на втория ден от Великден от векове празнуват обичая "По кръсти". За този стародавен обичай разказва Светлана Бондова, от местното читалище, която е сред тези, които го съхраняват в годините и предават на поколенията. В "Историята на Ново село" учителят Ангел Денков пише, че след църковната служба хората излизали начело с хоругвите, обикаляли три пъти черквата и се отправяли на обиколка по оброчните кръстове в землището на селото, обяснява Бондова. Започвали от изток, където в края на дунавското село имало два оброчни кръста, посветени на Възкресението Христово и завършвали на брега на река Дунав, където отново се отслужвал водосвет и хоругвите се потапяли във водата. Този обичай не е прекъсван от своето създаване.

Църковната служба започва в голямата църква "Успение Богородично" в Ново село, което е и център на едноименната дунавска община. Отслужва се Божествена света Литургия, която по традиция се води от видинския митрополит, в съслужие с архиереи. Началото на традиционния обичай "По кръсти" веднага след службата се възвестява от празничния звън на църковните камбани. Балейската духова музика засвирва и се извива голямо хоро за здраве. След това църковно шествие, начело с хоругвите, водено от свещеници, поема по традиционния път към оброчните кръстове. Хората ги следват, и се поздравяват с "Христос Воскресе"!

Водосвети се отслужват от свещениците при първите оброчни кръстове, посветени на Възкресение Христово. Върху първия от тях още се чете надписът: "Христос воскресе из мертвых, смертию смерт поправ и сущих во гробе живот дарува." След това започва второто великденско хоро. Отново с помен за починали от селото през изминалата година. Шествието завършва с водосвет при кръста пред Обединено детско заведение "Акад. Стефан Младенов", с празнично хоро за здраве и трапеза с великденски лакомства - много шарени перашки и топли козунаци.

След богослужението, по традиция във Видинско владиката се отправя към скалния Албутински манастир при село Градец, където се провежда голям събор, известен като "на Росен", където близки, роднини и приятели на починали играят т.н. - поменални хора - "Хоро на мъртвите". Носейки портретите на починалите, те играят тежко хоро, под звуците на няколко духови музики, раздават за "Бог да прости" на всички на хорото и на музикантите - перашки, пешкири, козунаци, ябълка и стръкче цвете.

^{източник: dnes.dir.bg}