Със 129 гласа "за" парламентът одобри частично включване във фискалния европакт

Парламентът даде мандат на правителството да преговоря и да подпише фискалния пакт на ЕС, но с условия.

България ще подкрепи строгата фискална дисциплина в съюза, но е против хармонизирането на данъците си с европейските и няма да поема финансов ангажимент към закъсали държави до приемането й в еврозоната.

Решението за участие в преговорите по фискалния европакт беше подкрепено от 129 от общо 178 гласували депутати. Един беше против, а се въздържаха 48 народни представители.

Така, въпреки допуснатата преди дни възможност от финансовия министър Симеон Дянков София да се присъедини към всички текстове на пакта, това не стана.

С мандата за частично членство премиерът Бойко Борисов ще води преговорите с колегите си от ЕС в понеделник. Борисов изслуша тричасовите дебати в парламента, но не взе думата в тях.

Дискусията раздали становищата на левицата и десните партии.Съпредседателят на Синята коалиция Иван Костов заяви, че коалицията подкрепя решението в този му вид, защото така правителството дава гаранции, че няма да има финансови задължения и ангажименти, както и хармонизация на данъчната политика. Той посочи, че правителството трябва да настоява България да стане наблюдател на европейските срещи, дори и наблюдател с право на глас, ако се обсъждат важни въпроси за финансите.

Правителството трябва да настоява еврозоната да се отвори към страни като България, призова още Костов. Затова в преговорите България може да поиска, ако се ратифицира договорът, да се опростят и процедурите за влизане в зоната с обща европейска валута, допълни той.

Председателят на ПГ на Коалиция за България Сергей Станишев заяви, че левицата не може да подкрепи това проекторешение. Той цитира много от икономистите, според които документът бил “сътресение на въздуха”, а не ефективен инструмент за излизане на ЕС от кризата.

Според съпартиеца му Румен Овчаров, ако България участва в този пакт, не може да не се присъедини и към главата, която най-много засяга страната ни и ускореното догонване на държавите от ЕС. Щели да ни увеличат данъците - какви са преференциите за България от това, че са ни ниски данъците, попита той. По думите му балканските тарикатлъци са нещо изключително опасно. Овчаров припомни, че в договора няма преференции за държавите, които са спазвали фискалните ограничения. Освен това, България е далеч от критерия за структурен дефицит от 0.5%, тя от 2008-а има над 1%, добави той.

Колкото и да казвате, че ниските данъци не помагат на България, това е наше основно конкурентно предимство. За догонващо развитие са необходими реформаторски мерки и запазване на ниските данъци, отвърна Мартин Димитров, съпредседател на Синята коалиция.

Новият пакт ни дава възможност за гъвкава политика, отвърна му председателят на комисията по европейските въпроси от ГЕРБ Моника Панайотова

Този договор е напълно излишен, той не решава нито един настоящ проблем, а в най-добрия случай има превантивно действие към бъдеща криза, коментира бившият финансов министър и депутат от Коалиция за България Пламен Орешарски. Европейските лидери предпочитат да конкретизират фискални правила, които и понастоящем съществуват и самите те не се спазват. Дълговете на Германия, Франция и Великобритания отчетливо надхвърлят над 60%", каза Орешарски.

“Дискутираме един проектодоговор, в която подготовка България не е участвала. Приносът на българското правителство се сведе до избързване и представяне на българска версия на фискални правила и задействане на обичайните за ГЕРБ пиар схеми. Тогава ви призовах да изчакате европейския дебат. Добре стана, че у нас не бе обезпечено необходимото мнозинство за промяна на Конституцията, защото сега пак трябваше да я променяме. Днес правителството няма полезни ходове и ще се присъедини към фискалния пакт", каза Орешарски.

Дебатите в Народното събрание по т.нар. междуправителствен договор за финансова стабилност на ЕС бяха съпроводени от остра размяна на реплики между двама шефове - парламентарната Цецка Цачева и лидера на БСП Сергей Станишев.

В разгара на обсъждането на това кой е причинил кризата в Европа - левите или десните правителства, Станишев и Цачева влязоха в пререкания за правата си в пленарна зала. След като парламентарната шефка не даде думата на соцлидера няколко пъти, той я обвини в тенденциозно поведение като "член от кабинета". Станишев искаше да отговори на обвинението от финансовия министър Симеон Дянков, че кризата в Европа е дошла по време на ляво управление, на което червеният шеф отвърна с популярния въртелив жест на ръката, уличавайки вицепремиера в лудост.

Цецка Цачева обаче поряза лидера на БСП с думите: "Това, че сте лидер на европейските социалисти, не ви дава право да вземете думата", с което докара кърваво червен цвят на Станишевото лице.