Пълната забрана на тютюнопушенето няма да се отрази на бранша

Корнелия Нинова е областен председател на БСП в Благоевград и народен представител. Дипломира се в юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Била е зам. министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика. Нинова е и председател на управителния съвет на "Булгартабак Холдинг". Тя като един от "върлите" пушачи коментира последните предложения на свои колеги за още по-мащабни ограничения на тютюнопушенето - идеята им да се забрани дименето освен на закрити обществени места и на спирки, стадиони, обществените паркове и градини.

- Г-жо Нинова, когато се отвори темата за тютюна, винаги се чува Вашето мнение. Във връзка с подготвяния за второ четене в парламента закон за пълна забрана на тютюнопушенето как Ви звучат крайните предложения на Ваши колеги да не се пуши и на открито - на спирки, стадиони, в парковете?

- Аз ще гласувам против това предложение, защото наистина е дискриминация. Управляващите трябва да си дават сметка, че по този начин засягат голяма група българи. Според мен най-разумното беше да се намери решение на проблема, като се осигурят заведения за пушене и такива за непушачи. За да се даде възможност всеки да има право на избор. По този начин правителството отнема правото на избор на гражданина.

- Предполагам обаче, че подкрепяте идеята да не се пуши по детските площадки, училищните дворове - там, където има деца и ученици.

- Да, за това съм категорично “да”, защото по този начин се дава пример на младите. Тютюнопушенето е вреден навик - тежък, ужасен навик. И съм “за” ограничаването на места, където има млади хора, деца и ученици.

- Приетите по-рано ограничения бяха да се въведат места за пушачи и непушачи в заведенията. Собствениците сложиха специални прегради, обособиха помещения, мощни климатици монтираха, вложиха доста пари. Сега пък трябва да бутат преградите?

- Аз на първо място поставям правата на пушачите - тоест да не се засягат правата на групи българи, а на второ място са инвестициите на бизнеса. Подлъгаха ги с едни правила, бизнесът инвестира, и то в условията на криза, когато няма никакви излишни пари, и сега тези инвестиции се оказват излишни. Това е удар и по бизнеса.

- Дайте пример, къде нещата са решени най-добре. Защото в много държави в Европа, да не говорим за Америка, наистина няма къде да запалиш една цигара.

- По принцип целта, която се поставя с тези мерки, е да се ограничи тютюнопушенето, защото е вредно за здравето. Правен е сериозен анализ от сериозни компании в държавите, където тютюнопушенето е ограничено с такива драконовски мерки. Тези анализи показват, че тютюнопушенето се е увеличило - и като обем на изпушените цигари и тютюни, и като брой на пушачите. Тоест целта не се постига с тези мерки. Очевидно трябва да се търсят други - превантивни - като образование, разговори, здравни мерки и т.н. Изпадането в крайности в едната или другата посока не постига целта, която си поставя правителството. Това не работи. Има различни режими в различните държави. Въпрос на решение на съответния законодателен орган. И въпрос на съобразяване с волята на хората. Но насила нищо не става. Дори да се приемат тези мерки, те ще се нарушават, контролът ще бъде занижен.

- Но се получава затворен кръг: пушачите казват - и ние имаме права, не може да ни гонят като престъпници. Непушачите пък отвръщат - вашите права не може да са на наш гръб?

- Има начини да се защитят правата и на едните, и на другите. И този начин е заведения само за пушачи и заведения само за непушачи. И всеки да избира. Разбира се, да има ограничения там, където има деца. Но да се остави свободата за избор. Има възможност.

- Вашият колега в БСП г-н Курумбашев се оказа много краен противник на пушенето. Той одобрява варианта да не се пуши по спирките, в парковете, стадионите и т.н.

- Всеки има право на мнение. В парламентарната група на Коалиция за България сме разделени по тази тема. Има колеги, които смятат, че трябва да се въведат такива ограничения. Има такива, които са на обратното мнение. Но позицията на Петър не ме изненадва.

- Защо, той не пушеше ли преди време?

- Петър не пуши. Не.

- Водите ли разгорещени спорове на тази тема?

- Разговаряли сме, когато гласувахме Закона за тютюна и тютюневите изделия и закона, в който наложиха ограниченията. Но чак разгорещено - не. Така или иначе останахме на различни позиции. И решихме всеки да гласува по съвест.

- Знае се, че депутатите пушат в парламентарните стаи. Какво ще правят страстните пушачи след забраната?

- Пушим в парламентарните стаи. Ако някой ви каже обратното, значи ви лъже. След забраната от 1 юни най-вероятно ще трябва да излизаме навън.

- Как си обяснявате, че в България има страшно много пушачи? Нервен народ ли сме?

- Не е само в България. Навсякъде има пушачи. За съжаление те се увеличават и в световен мащаб. Няма някакво икономическо или финансово обяснение. Въпрос на избор, но могат да се вземат превантивни мерки - възпитателни, образователни. Да се обяснява колко е вреден този навик. Да се включат лекари, специалисти, за да се прави някаква превенция, преди да започне човек. На младите да им се обърне внимание, да им се обясни колко е вредно.

- Как гледате на варианта да се пуши по заведенията след 22 часа?

- Това също показва непоследователност и половинчатост. Или ще се пуши, или няма. Повтарям позицията си - заведения само за пушачи и заведения само за непушачи. През целия ден. И всеки да си избира къде отива и къде влизат децата му с него.

- Вие сте интересен случай. Похвалихте се преди време, че сте отказали цигарите. Сега пак ли пушите?

- Отказах ги на 1 януари и наскоро пак ги пропуших.

- Значи се оказа верен слухът, че напрежението преди конгреса на БСП Ви е върнало към вредния навик?

- Но позицията ми по отношение на тютюнопушенето няма общо с моя личен избор да пуша или не. Тя е принципна. Казвала съм я и когато не съм пушила, казвам я и сега. Трябва да се даде възможност всеки човек да има свободно право на избор. Това, че аз пуша, няма никакво значение. Аз съм направила този грешен избор. Давам си сметка, че това е лош навик. Но всеки да има право да си избира.

- На мен вкъщи ми забраниха да пуша и го правя на балкона.

- И аз пуша на терасата. Съобразявам се с детето си.

- Според Вашите наблюдения в коя парламентарна група се пуши най-много? Говори се, че в ДПС.

- Нямам представа. Не съм ходила по другите групи.

- При всички случаи тук трудно ще се спази забраната от раз. Не си представям такава дисциплина и отказване по команда. Ще хитруват някак си.

- Или пък контролът няма да е истински. Нито ще се глобяват тези хора. Просто се прави някакъв пиар с тези мерки, може би.

- Работили сте твърде дълго в тютюневия бизнес. Какво ще се случи с бранша, ако се наложи пълна забрана за тютюнопушенето. Няма ли да останат цели райони без препитание?

- Логично е да се мисли, че ако тези мерки ограничат тютюнопушенето, тоест ограничат броя на изпушените цигари, това ще се отрази на бранша. Ще намалеят обемите, съответно финансовото състояние. Много хора ще бъдат освободени от работа. В конкретния случай обаче “Булгартабак” и българските компании, които произвеждат цигари, в много по-голяма степен разчитат на износ, отколкото на вътрешен пазар. И финансовите им параметри, и социалните им програми се формират от печалби от износ. Тоест те няма толкова много да пострадат. Това е конкретният ми пример за България. А по принцип голямо изследване, което се направи за България, показа, че ограничителните мерки не намаляват броя на пушачите. Така че няма да се ограничи броят на пушачите. Няма да се отрази и на бранша според мен.

- Дори да прозвучи наивно, ако изцяло се забрани тютюнопушенето, защо изобщо ще се продават цигари?

- Това ми се струва малко пресилено. Не е възможно да спреш на един свободен пазар една фирма, която отговаря на всички изисквания, с какво да се занимава. Да, има противоречие, но не е възможно да се спре производството на цигари. Ако го спрем в България, то ще влизат отвън. Пазарът е свободен, нямаме граници с ЕС. Ще се увеличи вносът, от което ще пострада българската индустрия. Ще пострада бюджетът, защото вносът ще е повече от износа, и т.н. Не ми се струва разумно.

- Кой ще бъде Вашият основен аргумент, когато се мотивирате против закона?

- Правото на всеки човек да избира свободно дали да пуши или не. Ограничават се права, това е дискриминация.