Мицкоски: Аз ще плащам за блокирането на евроинтеграцията

Премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски заяви, че правителството му няма да предприеме конституционни промени и е готово да плати цената за това, предаде БГНЕС.

Думите на Мицкоски дойдоха, след като беше попитан от журналист дали Северна Македония може да продължи европейския си път без тези конституционни промени.

„Няма повече възможности за отстъпки по отношение на идентичността, за крачка назад по отношение на националните ни критерии, независимо от цената. Ако това е цената, която трябва да платим, въпреки че сме истинският лидер, докато това правителство е на власт, то е готово да плати тази цена. Ако наистина двустранните процеси са тези, които трябва да съдят нашия европейски път, тогава ще се борим по различен начин“, каза Мицкоски по време на пресконференция с хърватския си колега Андрей Пленкович.

Той посочи, че Северна Македония е започнала пътя си към Европейския съюз преди 26 години с подписването на Споразумението за стабилизиране и асоцииране.

„Заедно с Република Хърватия получихме статут на кандидат, дори няколко месеца по-рано, мисля. Заедно с Хърватия получихме първия положителен доклад от ЕК през 2009 г. за започване на преговори. За съжаление, нашият път пое в друга посока, тоест интеграцията ни в ЕС се превърна в двустранност на този процес. Двустранните въпроси бяха по-важни от критериите от Копенхаген, което създаде много разочарование сред нас като македонски граждани, защото ние оценяваме, че отдавна сме заслужили мястото си в това семейство“, каза министър-председателят.

Той добави, че пред Скопие е поставено още едно подобно искане и за съжаление предишното правителство го е приело, мислейки, че ако получат бял лист хартия и го подпишат, ще останат на власт.

„Нашата стратегия като правителство е различна. Ще се съсредоточим върху изпълнението у дома и върху реформите, които са част от плана за растеж и програмата за реформи, и тук, в януарския доклад на ЕК, ние сме водещи. По-голямата част от средствата, които ЕС дава на страните от Западните Балкани, ще бъдат внесени в нашия бюджет.

Очакваме тази динамика да продължи и със следващия доклад. Нашата стратегия е да продължим с реформите у дома, ние се нуждаем от тях, като държава. Готови сме да изпълним плана за действие за малцинствата. И работихме по него заедно в Брюксел и с експерти от Брюксел, той е завършен. Ние изпълняваме, не просто говорим празни думи. Наистина искаме да бъдем част от тази общност, към която отдавна принадлежим. Докато двустранните спорове, в този случай от страна на държава членка към нас, са наша пречка, това, което отдавна заслужаваме, ще бъде все по-далеч. Не губим надежда и енергия, работим усилено и очакваме да получим този шанс“, подчерта Мицкоски.

БГНЕС припомня, че Северна Македония е приела т.нар. „френско предложение“, одобрено от всички държави членки на ЕС. Съгласно Преговорната рамка, за да започнат преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в македонската конституция. Северна Македония трябва също да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Теодора Генчовска и Буяр Османи преди три години, постановява, че Скопие се съгласява следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена от своята Конституция.

В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента си, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България.

Протоколът предвижда също противодействие на говора на омразата срещу българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите.