Козунакът и политическият цинизъм по Великден! Как хората на "Прогресивна България" в Пиринско превърнаха новите очаквания в болезнено позната прозаична реалност!

В листата им и сред активните функционери има имена, които обществото вече е виждало, в други партии, в други роли. Хора, които не носят усещане за промяна, а за прегрупиране. Не за нов морал, а за стара политическа инерция в нова опаковка.

В разгара на най-светлия християнски празник, време за смирение, съпричастност и морална равносметка, станахме свидетели на нещо, което трудно може да бъде наречено просто „грешка в кампанията“, или дело на фанатизиран фен.

Козунакът, символ на Възкресението и надеждата, се оказа облепен с партийни послания и номера на "Прогресивна България". Това ли е разбирането за уважение към традициите и вярата на хората? Това ли е „новият морал“, за който толкова се говореше? Кой е производителят на  този продукт на политическата пропаганда е неясно, но снимките на козунаци с лепенки заливат мрежата...

Когато политиците започнат да си служат с религиозните символи по този начин, те не просто търсят внимание, те прекрачват граница. Граница, която разделя публичното от сакралното. И когато тази граница бъде пренебрегната, обществото има пълното право да пита докъде сте готови да стигнете в името на няколко процента повече? 
Още по-голямото разочарование обаче идва от друго място. Имаше реална обществена вълна, очакване, че около фигурата на Румен Радев ще се формира нещо различно. Че ще се появят хора извън изхабените партийни матрици, извън нелепите и смешни политици, чисти, неподвластни на задкулисието, непознати на компромисите. 

Реалността в Пиринско се оказа далеч по-прозаична от очакванията.. 
Когато излезе листата им с кандидати за депутати, и после видяхме и хората, които ги посрещаха по места в региона, „новото“ започна да изглежда подозрително познато. Имена, които обществото вече е виждало, в други партии, и в други роли, част от тях с противоречива репутация.  

Хора, които не носят усещане за промяна, а за прегрупиране. Не за нов морал, а за стара политическа инерция в нова опаковка. Такива хора имаше и в залата на благоевградския театър, когато посрещнаха лидера Румен Радев, и всички ги видяха, с техните нови фалшиви усмивки и възкръснали надежди да се качат отново на влака на властта, използвайки вълната за  Радев. 

И всичко това, на фона на реторика, която звучи кухо и изтъркано. В разгара на Страстната седмица предизборната пропаганда не спря, отново чухме познатите клишета, без конкретика, без ясни ангажименти, без отговор на въпроса как точно ще бъде подобрен живота на хората. Един месец говорене и предизборни обиколки из региона, от които не стана ясно почти нищо съществено. 
Кампанията придоби почти назидателен тон. Прозря категоричната липса на екипност, всеки от листата работеше сам за себе си. Вместо диалог с хората се чуха монолози, изпълнени с досадното „аз“, „аз“, „аз“.

Вместо визия се демонстрираше близост до властта чрез реплики от типа „близка съм с президента“, аз имам най-твърдото не, моето не е не, а не може би, не вероятно и т. н „казах им“, „предупредих ги“, тон подходящ за даскалица, отколкото за кандидат-депутат, представящ президента Радев в Благоевградска област. Дразнеща логорея, която не остана незабелязана.

Това не вдъхва доверие, това създава усещане за самодостатъчност и откъснатост. В хода на кампанията се чу и за скандали вътре в листата на Прогресивна България, караници и вътрешни ежби около преференциите. 
Още по-притеснително е, че част от кандидатите показаха видимо непознаване на регионалните проблеми.

Когато хора, които искат да представляват даден район, говорят общо и без дълбочина, това неминуемо отблъсква избирателите. А когато към това се добави усещането, че посланията около "олигархията", "моделът", "корупцията" са генерирани по шаблон, почти на конвейер, резултатът е загуба на автентичност. 
Така една потенциална вълна на доверие към президента Радев в област Благоевград беше пресечена още преди да достигне своя пик. Очакването за нещо различно се сблъска с познатото усещане за политическо дежавю. 

И когато кампанията приключва, въпросът остава със същата сила 
Ако това е новият модел, с използване на празници за агитация, със стари лица в нови листи и с кухи послания, тогава с какво точно той е различен от всичко, което обществото вече отхвърли? И не това не е предизборна публикация, това е обобщение от всичко, което видяхме в хода на тази кампания, и разбира се разочарование заради разбитите очаквания и заради това, че харесвахме президента Румен Радев.

Идва време за гласуване, време, в което трябва да мислим и гласуваме мъдро и отговорно, защото цените растат главоломно, децата ни напускат родните гнезда, за да намерят пристан далеч от род и родина... Гласуването на инат в търсене на спасителя вече даде своя резултат – многократно...

И понеже върху великденския символ, който публикувахме има номер на политическата партия ви предупреждаваме: 

Купуването и продаването на гласове е престъпление! 

Петя Колева