Кирил Петков: Изчезваме от масата, на която се взимат решения, оставаме в менюто 

Днешният свят не е свят на ценности, а свят на силата. Той е безпощадно конкурентен и никой вече не се преструва - всяка голяма сила гони собствения си интерес. Това се казва в публикация на бившия съпредседател на "продължаваме промяната" (ПП) Кирил Петков във "Фейсбук", споделена от пресцентъра на партията. 

Коментарът на Петков идва ден след събралия много негативни реакции подпис на премиера в оставка Росен Желязков за присъединяването на България към инициативата на президента на САЩ Доналд Тръмп "Съвет за мир". Към момента единствените представители на Европейският съюз (ЕС) в Съвета за мир са Желязков и унгарският премиер Виктор Орбан. 

Позицията на Петков е озаглавена така: "Европа на нациите или силен Европейски съюз? ". По думите му реалните центрове на глобално влияние в наши дни са САЩ, ЕС, Китай и Русия. Той отбелязва, че по номинален брутен вътрешен продукт (БВП) САЩ са първи с около 32 трилиона долара, ЕС е втори с около 22, 5 трилиона като единен икономически блок, Китай е трети с около 20, 6 трилиона, а Русия е далеч назад - около 2, 5 трилиона щатски долара. Китил Петков уточнява, че това означава, че икономиката на ЕС е близо 9 пъти по-голяма от руската. 

Предварителният контрол ще установи дали това е международен договор и противоречи ли на българската Конституция 

Той допълва, че по население ЕС отново е втори - с около 450 милиона души, а по територия е последен, но в глобалния свят територията отдавна не е решаващият фактор. "Ключовото е друго: САЩ, Китай и Русия са единични държави. Европа е съюз и е единственият съюз, който реално се конкурира с тях. Ако ЕС спре да функционира като съюз и се превърне в сбор от национални държави, той изпада от голямата игра. Силата му няма да е сборът на всички, а ще се свие до мащаба на най-силната отделна държава", пише още Петков. 

Бившият съпредседател на ПП отбелязва, че най-голямата икономика в ЕС е Германия и тя заема около 17% от икономиката на ЕС. "Най-голямата територия - Франция - около 13%. Най-голямото население - отново Германия - под 20% от това на ЕС. При разпад на ЕС реалната тежест на Европа в света пада между 5 и 8 пъти. А България? ", добавя той. 

Петков чертае негативен сценарий в няколко точки за страната ни като малка държава по икономика и население при отслабване или евентуален разпад на ЕС: 

изчезваме от масата, на която се взимат решения, защото България сама представлява под 0, 5% от икономиката на ЕС, около 1, 4% от населението му и приблизително 2, 6% от територията му. В свят, в който силата се измерва в мащаб, това не е "глас" - това е уязвимост; 
губим сигурност, влияние и европейски ресурси; 
оставаме в менюто, не на масата. 
Той заявява също, че понеже Русия е най-близката от големите сили, именно Балканите първи попадат в нейната сфера на влияние и затова, когато "независими анализатори" като Иво Христов получават трибуна при Явор Дачков и говорят за "Европа на нациите", следва въпросът чии интереси обслужва тази риторика. 

"Ако бях Русия или Китай, и аз бих я аплодирал. Един от четирите ми конкурента просто престава да съществува. За Русия това е особено ценно - слаба Европа означава по-силна руска периферия, зависими държави, скъп газ, политически натиск и икономически контрол. Разбирам защо Русия иска това. Не разбирам защо граждани на държави от ЕС го искат", изтъква Кирил Петков. 

Той посочва още, че на сградата на Народното събрание пише: "Съединението прави силата". По димите му в глобалния свят това не е лозунг, а правило. 

Според Петков в свят на империи истинският български интерес е не повече самостоятелност, а повече сила чрез съюз, повече тежест чрез общи решения и повече сигурност чрез единна Европа. "И следващия път, когато чуете призиви за "Европа на нациите", попитайте се не как звучи — а дали ни прави по-силни... или просто по-лесни за преглъщане", подчертава той.