Историческо решение: Eвропейският съд: Еднополовите бракове трябва да бъдат признати във всички държави-членки на ЕС.  

„ Държава членка е длъжна да признае брак между двама граждани на Съюза от един и същи пол, който е бил законно сключен в друга държава членка, където са упражнили свободата си на движение и пребиваване. “ Това е решение на Съда на ЕС по делото на двама полски граждани, сключили брак в Германия, които са поискали актът им за брак да бъде регистриран в полския регистър за гражданско състояние, за да може бракът да бъде признат в Полша. 

Компетентните полски власти отхвърлиха искането на двамата граждани с мотива, че полското законодателство не позволява еднополови бракове. 

В отговор на предварителен въпрос, повдигнат от национален съд, Съдът на ЕС постанови, че отказът да се признае брак между двама граждани на Съюза, законно сключен в друга държава членка, където те са упражнили свободата си на движение и пребиваване, противоречи на правото на Съюза, тъй като нарушава тази свобода и правото на зачитане на личния и семейния живот. „Следователно държавите членки са длъжни да признаят, за целите на упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза, семейното положение, законно придобито в друга държава членка“, обясни Съдът в решението си по делото, което датира от 2018 г. 

Съдът припомня, че макар правилата относно брака да са от компетентността на държавите членки, те са длъжни да спазват правото на ЕС при упражняване на тази компетентност. Въпросните съпрузи, като граждани на Съюза, се ползват със свободата да се движат и пребивават на територията на държавите членки и с правото да водят нормален семеен живот при упражняване на тази свобода и след завръщането си в държавата членка по произход. „По-специално, когато установят семеен живот в приемаща държава членка, особено по силата на брака, те трябва да са сигурни, че ще могат да продължат този семеен живот след завръщането си в държавата членка по произход“, подчертава съдът със седалище в Люксембург. 

Съдът обаче подчертава, че това задължение не предполага въвеждането на еднополови бракове в националното право. Освен това държавите членки разполагат с известна свобода на преценка при избора на методите за признаване на такъв брак. Ако обаче държава членка реши да предвиди един-единствен метод за признаване на бракове, сключени в друга държава членка, като например регистрация на акта за граждански брак в регистъра за гражданско състояние, тя е длъжна да прилага този метод и за бракове между лица от един и същи пол.