”Гардиън”: В България разграничението е между граждани и мафия

В България често е невъзможно да бъде разграничено къде свършва организираната престъпност и започва легалният бизнес. Ясното разграничение днес не е вече между ляво и дясно, а между граждани и мафия, пише Джон О`Бренън във в. "Гардиън" за протестите в страната.

България преживява дълбока криза. Всяка вечер повече от 10 000 души излизат по софийските улици, първоначално протестирайки срещу назначаването на 14 юни на медийния олигарх Делян Пеевски за "цар по сигурността" – шеф на ДАНС, българският еквивалент на ЦРУ.

Пеевски, който е на 32 г., е от заможно семейство, собственици на най-тиражния вестник и на телевизионна групировка (контролират 80% от печатните медии в страната) и няма абсолютно никакъв опит в сферата на сигурността.

През 2007 г. беше уволнен от поста си на зам.-министър и срещу него беше водено разследване за изнудване. Той е депутат от листата на партията на етническите турци ДПС, което подкрепя управляващата коалиция, оглавявана от БСП.

ДАНС е агенцията, която отговаря едновременно за вътрешната и външната сигурност на България. Нейната роля нарасна след терористичната атака на летището в Бургас през юли 2012 г.

Правомощията на институцията бяха увеличени с противоречивите допълнения към ангажиментите на ДАНС да работи и срещу организираната престъпност.

Българите протестират срещу мащабната и системна корупция и "овладяването" на страната от търсещи печалба олигархични кръгове.

Пламен Орешарски беше назначен от БСП да оглави т. нар. експертно правителство, след като изборите не дадоха преднина на никого.

Технократското правителство се появи, тъй като водещите фигури от двете най-големи партии – БСП и дясноцентристката ГЕРБ, са сериозно дискредитирани.

И въпреки че министър-председателят отмени назначението на Пеевски, случаят кара протестиращите да смятат, че дори уважавани фигури като Орешарски не могат да разклатят сенчестия свят на мощта на олигарсите.

В България често е невъзможно да бъде разграничено къде свършва организираната престъпност и започва легалният бизнес.

Връзката между тях се характеризира от комплекс бюрократични структури, непрозрачно корпоративно счетоводство и лабиринт от офшорни сметки.

Във Варна протестите бяха насочени срещу ТИМ, свързан с ГЕРБ бизнес конгломерат, който дълго време представлява реалната сила в региона.

Според някои оценки ТИМ контролира около 70% от икономиката на Варна, вкл. голяма част от туристическата инфраструктура.

Варна прекрасно илюстрира защо тонът на сегашните протести в голямата си част не е партийно-политически и насочен срещу политици: ясното разграничение в България днес не е вече между ляво и дясно, а между граждани и мафия.

Това е свят, в който не просто виновните остават ненаказани, те се възкачват до най-високите бастиони на властта.

Макар корупцията и злоупотребата със служебно положение да са централни теми на тези протести, икономическите трудности също играят роля.

Новите данни от ЕС показват, че българите имат най-ниския стандарт на живота в ЕС, с около 50% по-нисък от средния за съюза.

И тук не може да не се забележи иронията. В началото на финансовата криза в ЕС през 2008 г. България имаше едно от най-ниските нива на публичен дълг в Европа – 15% от БВП. Бюджетният й дефицит беше под 3%.

И тъкмо тогава правителството на Бойко Борисов започна недомислена и глупава програма на оздравителни мерки, чиято единствена логика беше изцяло обусловена от това да се демонстрира пред Брюксел какъв добър ученик беше България.

Съкращаването на социалните разходи, комбинирано с рязкото увеличаване на цените на тока и другите комунални услуги изведоха хората на улицата през февруари.

Но, както се случи и в Турция, това, което започна като протест срещу конкретно назначение, бързо прерастна в пълно противопоставяне на правителството.

Орешарски ще трябва да захване и с увеличаващото се междуетническо напрежение в страната.

Много българи негодуват от влиянието на младшия коалиционен партньор – ДПС, който представя основно турското малцинство (10% от населението). Крайно дясната "Атака", която спечели 23 места в парламента и 7,3% от гласовете на изборите, се опитва да експлоатира тези настроения при всяка възможност.

Нейният лидер Волен Сидеров продължава да подклажда пламъците на омраза както срещу етническите турци, така и срещу ромското население.

Друг дестабилизиращ елемент е продължаващата вражда между водачите на големите партии.

Времето, в което се случват тези събития, не може да бъде по-лошо за България, доколкото съвпада с предстоящия доклад на Европейския съвет през юни, завършва анализът от в."Гардиън", цитиран от БГНЕС.

^{източник: dnes.dir.bg}