Европа подписа фискалния пакт без Великобритания и Чехия

Лидерите на страните от Еврозоната се споразумяха за въвеждането на по-строга бюджетна дисциплина. 25 държави влизат в новия фискален пакт на Европейския съюз. Извън него остават Великобритания и изненадата Чехия, която засега няма да се присъедини към документа заради сложната национална процедура по одобряване на подобни решения.

Финансовият пакт въвежда санкции за страните в нарушение на строгите икономически параметри и ще влезе в сила от юли. Подписването на пакта е планирано за 1 март.

България и другите страни, които засега не са приели еврото, не получиха желания официален статут на наблюдатели в бъдещите отделни срещи на върха на Еврозоната. Те обаче постигнаха компромисно споразумение по условието да участват в решаващите заседания по засягащи ги въпроси заедно със страните от Еврозоната. Това се оказа достатъчно за Полша, която заплашваше да не подпише пакта без статут на наблюдател.

Фискалната политика на страната ни ще остане непроменена. България се обвързва в сътрудничество по данъчните въпроси, обмяна на опит и размяна на информация за данъчни измами. Премиерът Бойко Борисов разпозна като първоизточник на разделението “за” и “против” пакта холандското вето за влизането ни в Шенген.

“Чехия, както обикновено, казва, че тяхната Конституция е такава, че на първи март няма да подпишат договора”, заяви премиерът Бойко Борисов. Той подчерта, че заедно с румънския президент още веднъж са подчертали, че прецедентът, който направи Холандия за Шенген, ще има много тежки последици за ЕС. "Оттук нататък, когато трябва да се взимат някакви решения, защото винаги ще се намира по една страна, която, казвам в кавички, ще се направи на интересна”, отбеляза Борисов.

Европейските лидери отделиха особено внимание на необходимите мерки за стимулиране на икономическия растеж и заетостта. Приет беше общ документ, който предвижда подкрепа за малките и средни предприятия, зелената икономика, енергийната сигурност и цифровите технологии. Ще се подпомага трансграничната мобилност на работници, а пари от еврофондовете ще се пренасочват за справяне с безработицата сред младите.

Документът съдържа и призив за постигане на напредък в дискусията за координация на данъчните политики. Българският премиер Бойко Борисов обаче беше категоричен, че този текст не задължава страната ни да увеличава данъци и че той не би подкрепил подобно решение.

Ние сме го заявили ясно и имаме веднага ход - на първи март не подписваме, тъй като българският парламент няма да даде разрешение. Този номер, който холандците направиха, ще бъде в сила във всеки случай, когато един премиер не иска да подпише нещо. Ние не казваме, че бихме могли да правим номера. Това беше лош прецедент - при 100% изпълнени критерии поради някаква друга причина, ние не сме все още в Шенген”, обясни Борисов.

Президентът на Европейската централна банка приветства споразумението между европейските лидери за по-строги бюджетни правила. "Договореният пакт е първата стъпка към фискален съюз и наред със споразумението за постоянния спасителен фонд (ЕСМ) със сигурност ще засили доверието в еврото”, каза Марио Драги.

Фискалният пакт в Евросъюза няма да постави никакви изисквания пред Великобритания, увери британският премиер Дейвид Камерън. Според него лидерите на Еврозоната трябва да направят още много, за да осигурят стабилност.

"Строгата фискална дисциплина е много важна за Еврозоната, още по-важно е страните от Еврозоната да рекапитализират банките си, да сложат край на несигурността около Гърция и да издигнат преграда, достатъчна за справяне с кризата. Тези мерки не могат да чакат - рисковете са твърде големи. Нужни са незабавни мерки, за да може единната валута да се задържи", обясни Камерън.

Германският канцлер Ангела Меркел определи като "много важен знак" ангажимента на 25-те страни да заложат в законодателството си ограничението бюджетният дефицит да не превишава 0,5% от БВП.

"Направихме важна стъпка към съюз на стабилността. Това че се решихме на тези допълнителни задължения е много важно за онези, които наблюдават Европа и Еврозоната отвън", подчерта Меркел.

Френският президент Никола Саркози отхвърли германския план за европейски бюджетен комисар с вето върху финансовата политика на гръцкото правителство. "Не може да става и дума да поставяме която и да е страна под надзор. Това няма да е нито разумно, нито демократично и ефикасно", обясни позицията си Саркози.