Боядисваме яйца на Велики четвъртък

На Велики четвъртък днес българският патриарх Неофит ще оглави богослужението от 19.00 ч. в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". Рано сутринта се боядисват Великденските яйца или на Велика събота преди празника. Замесват се и козунаци.

Първото яйце трябва да се боядиса в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. Това яйце се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата - да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели. Следващото яйце също е червено - то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ, или на другия ден.

От древни времена много култури асоциират яйцето с Вселената.

Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. След възникването на християнството яйцето започва да се възприема като символ на раждането на човека от природата. Червените яйца са символ на Христовата мъченическа кръв. В Гърция първоначално яйцата са се боядисвали само в червено.

Рисунките върху великденските яйца са "писменост" за здраве, късмет и плодородие.

Традиционните елементи за украса са християнските символи - кръста, рибата, също така има флоралните мотиви. Има и много изображения на лоза, дърво на живота, петел, стомна. В миналото върху яйцата е имало и надписи - например "Венец на Исус Христос", "Честито Възкресение Христово", "Христос Воскресе", или са били изписвани инициалите на човека, за когото е предназначено яйцето като дар, името на майсторката или годината, в която са отбелязвали Великден.

У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника.

Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Обикновено се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата се слага червено яйце.

Според разпространеното схващане историята на козунака започва в началото на XVII в. във Франция, откъдето се пренася и в цяла Европа. В Италия се приготвят козунаците "панетоне", а в Русия великденският обреден хляб се нарича кулич.

Смята се, че в България козунакът е "дошъл" в периода 1915-1920 г

^{източник: dnes.dir.bg}