България е страната на безследно изчезналите

България е световен рекордьор по безследно изчезнали. Само за няколко месеца през 1925 г. се губи дирята на стотици сънародници, пише 24 часа. Поети, журналисти, учители, юристи, лекари са удушени, застреляни и закопани в безкръстни гробове. Заличена е част от елита на нацията.

Това се случва по време на белия терор, който е функция на червения. На 16 април в центъра на столицата е взривен катедралният храм "Св. Неделя". Експлозията е дело на Военната организация на Българската комунистическа партия.

Жертвите са около 150, десетки са ранените

Премиерът Александър Цанков иска възмездие. Строява генералите Иван Вълков и Иван Русев. Първият е военен министър, вторият - вътрешен. Двамата назначават за комендант на София капитан Кочо Стоянов. Директивата е "Око за око, зъб за зъб!".

Кочо организира групи за специално действие. Освен началник и шофьор те включват "майстор примкаджия" и черноработници, наречени "облаци". Командите тръгват по адреси още на 16-и вечерта.

Чукат, домакинът отваря. Да дойде за справка в полицията. Камионетка го откарва най-често в софийска казарма. Двама военни го водят в стая за разпит.

"Майсторът примкаджия" Илия Ковачев разказва какво се случва по-нататък:

"Поставя се на един стол и срещу него сяда друг военен да води разпита. В момента, когато пита за името му или за други незначителни неща, например откъде имате този пръстен, военният, който води разпита, дава знак с ръка и веднага приготвените двама души с готова примка от връв за палатка надяват въжето на шията и го опъват в противоположни посоки, докато му спре сърцето."

"Лицата - продължава палачът, - които са го довели на разпит, стоят близо до коленете му, готови да го притиснат при случай че започне да мърда. Хората, определени за слагане на примката, винаги стоят зад жертвата, за да не бъдат забелязани. Когато някой от екзекутираните биваше по-силен физически и правеше опит да се надигне, тогава се струпваха да дърпат връвта повече хора

Телата на обесените веднага се прибираха и поставяха в чували, докато са още топли и се сгъват. Чувалите се завързваха със същата връв, с която бяха обесени. За по-голяма сигурност слагахме на врата им техните собствени колани. Преди слагането на убитите в чувалите Черния капитан (Николов) и Любен Моллов прибираха от тях парите и скъпоценностите", завършва своята изповед удушвачът.

Понякога операцията е неуспешна. "Овде има жив!", сигнализира един от помагачите "облаци". Примкаджията Стилиян Тошев отива да провери. "Ние спечелихме борбата и ти вече си свободен!", вика в ухото на съмнителния труп той. "Казах и други обнадеждаващи работи, за да се обади, но той не се обади", описва резултата душегубецът.

Журналистът Йосиф Хербст е от първите с примка на шията

Автор с ярко перо, той е сред основателите на Дружеството на българските писатели и публицисти. Като директор на печата превръща БТА в информационна агенция от европейски тип.

След септемврийските събития през 1923 г. Хербст издава списание "Вик за свободни хора" и илюстрования всекидневник "АБВ". После списва вестниците "Ек утринен" и "Ек вечерен".

Йосиф Хербст никога не е членувал в партия. Заради честната позиция обаче през март 1925 г. вечерният "Ек" е спрян от Цанковата цензура. Хербст веднага продължава с всекидневника "Днес". Изключителен новинар, той пуска извънредно издание само час-два след атентата в "Св. Неделя".

Същата нощ е арестуван. Заключват го в Четвърти полицейски участък. На следващия ден е отведен в Обществената безопасност. Удушен е в ареста на Шеста пехотна дружина.

Съпругата му Виола изпада в несвяст, закача негови снимки по тялото си и блуждае из софийските улици да го търси.

В същото време майка й Екатерина Каравелова пише на княгиня Евдокия: "Утре две седмици откак десетки стотици - по обща мярка - са арестувани, без никой досега точно да знае где техният арестант се намира. Зловещи слухове се пръскат..."

И по-нататък: "Всички сме и днес и всякога: виновниците, злодеите да се съдят и накажат посред бял ден най-строго. Но... неотговорни фактори произволно да се разпореждат с българските граждани и да решават - в мрака на нощите - кой да живее и кой да мре - бива ли да допусне правителството на Негово Величество Царя? По тоя ли начин ще се умири и успокои злочестата ни изтерзана страна!?"

Към писмото е приложен списък на 151 безследно изчезнали

Сред тях са поетите Гео Милев, Христо Ясенов, Сергей Румянцев, Васил Карагьозов.

Както Йосиф Хербст, Гео Милев никога не е бил партиен член. Той обаче е осъден за "насаждане на класова омраза" с поемата "Септември". Присъдата е една година условно, 20 000 лева глоба и лишаване от граждански и политически права за две години.

"И примка на шията!", добавят магистратите на Кочо Стоянов. След като Гео е задържан "за справка", братът на поета няколко пъти ходи при директора на полицията Владимир Начев. Земляк е, ще помогне, надява се наивникът.

"Изглежда, че неотговорни фактори са взели брат ти и трябва да се предполага най-лошото", измива си ръцете онзи.

"Неотговорните фактори" секват дъха на Гео Милев в Артилерийския полк и го хвърлят в яма край София. Николай Христозов, който първи тръгна по дирята на безследно изчезналите, пише:

"През 1954 г. при разравянето на ямата в Илиянския форт - гробница на убитите в казармите на Артилерийския полк - на самото дъно ще намерят череп с особен отвор над дясната вежда. Около черепните кости ще открият парченца груба тъкан от чувал, остатъци от въже около врата. При вдигането на черепа ще изпадне една синя стъклена зеница."

Това е изкуственото око на поета, имплантирано след тежкото му раняване в Първата световна война. Войната за обединение на отечеството. Което крайнолевите и крайнодесните разделиха с цената на стотици безследно изчезнали.

Душегубците на съд през 1954 г.

През 1954 г. някои от палачите на безследно изчезналите са изправени пред Върховния съд. По дело №634 обвиняеми са генерал Иван Вълков заедно с полковниците Димитър Порков, Иван Кефсизов, Тома Прендов, Гроздан Грозданов, Илия Ковачев, Пенчо Сарафов, Кирил Стефанов и Александър Христов. На скамейката са още подполковник Цвятко Николов, майор Петър Сапунов и капитан Стилиян Тошев. Тук е и Александър Петрович, шофьор на зловеща камионетка.

Всички ги гледа стъкленото око на Гео Милев, изровено от ямата в Илиянци.

Ето част от показанията на Иван Кефсизов, който от "майстор примкаджия" се издига до чин полковник. Той е и персонален палач на поета в Артилерийския полк:

- Арестуваните бяха сложени покрай стената на самия Артилерийски полк. След това се започна въвеждането на един по един от тези хора в помещението - нещо като стая... Беше тъмно, нямаше никакво осветление освен една газена лампа. И там се започна екзекутирането. Непосредствено участие в екзекуцията взехме всички ние, всички присъстващи.

- Включително и вие?

- Включително и аз. Но не си спомням, бяха много вечери, не помня коя вечер с кого съм теглил въжето.

- Опишете картината по-подробно!

- Нали ми казахте по-накратко!

- Но не и за тези работи.

- Подробности не помня, но ще се помъча да опиша картината. Въведеното лице се поставяше да седне, водеше се някакъв незначителен разговор с него и в този момент се хвърляше въжето на врата и се опъваше от двата края най-малко от двама души.

- Колко траеше това?

- Около пет минути за всеки човек. После убитите се изнасяха в съседната стаичка. Забелязах, че хората, които ги изнасяха, се бавят вътре. Останах с впечатление, че претърсват убитите...

- Освен в Артилерийския полк, къде другаде участвахте в избивания на антифашисти?

- Във Военното училище, в Първи пехотен полк, в Гвардейския полк... Докараните в Първи пехотен полк бяха избивани с пистолети, с изстрели в тила. Поединични.