Чепкам дни наред дървеното трупче, за да направя нещо, което съм видял в него

Никола Орозов е на 78 години, роден и цял живот живял в Разлог. Той е самобитен майстор на малки фигурки от дърво. От едно трупче с обикновено ножче и с "чепкане", както сам го нарича, създава моми и невести, косачи и орачи, целия селскостопански двор и покъщнината на българина. Вдъхновяват го историческите събития като обесването на Левски, Кубрат и неговите петима синове, вглежда се в настоящето и пресъздава земното кълбо, което дяволите искат да бутнат, защото, според него, сме го оцапали.

Пенсионер е от мина "Елешница", но и до ден-днешен не знае спирка за ума и ръцете. Работил е като шофьор, ел. монтьор, специалист е по електрическата част на автомобилите.

Има двама синове и трима внуци, двама от които носят неговото име.

- Дядо Кольо, в днешно време скулпторите творят модернистични композиции, за които в пълна сила важи правилото "колкото по-неразбираеми са, толкова по-скъпо се продават". Защо не правиш и ти такива фигури, хем ще е по-лесно?

- Моите произведения са това, с което съм живял цел живот - агнета, вълци, коли с трупи, с дръва, свирджии, къщите с дворовете с магаретета, кучета, дворния инвентар вършитба. Имам и сюжетни фигурки на историческа тема "Обесването на Левски", "Кубрат и неговите петима синове" и други.

- Откога се занимаваш с това изкуство?

- Половин век стана вече, но за мене нема дискотека, нема пиенета, фигурите съм ги почнал от 1960 година.

- Виждам, че някои си ги оцветил?

- Някои от тях искам да ги облека даже, за да е по-прилично. Една невеста държи дайре и я оцветих, не може да е гола!

- Колко изложби имаш?

- Много, преди 12 години на изложба на мина "Елешница" спечелих първа награда с фигурка на тъкачка. Сега моите фигурки са в Банско на изложба на дърворезбарите.

- Всяко дърво ли може да се обработва?

- Со секакви материали може да се работи. Но от всеко дърво не става фигурка. Аз я виждам, например в дървото виждам тебе и требе да те открия. С едно чепкане, а представяш ли си, ако сбъркам и се счупи... Много бавно се работи.

- Плетеш и дантели, чувам?

- Това е убав занаят. Започнах с плетене на рибарски мрежи и там требе точно да се изплете, така че малките рибчета да не се унищожат, после плетох чанти, пердета, шапки, забрадки. Иглата и конецът са готови, чекат некой да се обади и започвам, от работа не се плаша.

- Само здрави ръце и въображение ли са нужни за фигурките и дантелите?

- И очите требва да са здрави. Нося очила, ако ептен е дребно. Но се занимавам и с други глупости. Тука съм написал две хиляди спомени и фейлетони от Разложкия край, но требе некой писец да ми помогне да го направим книга.

- Харесват ли хората фигурите ти?

- Дали са убави ще кажеш ти, а не аз, например земното кълбо съм го направил нависоко и двама души дяволи искат да го бутнат.

- Защо ще го бутат?

- Ами ние го оцапахме това наше земно кълбо, требе да търсиме ново, виждаш какво става.

- Няма лесни фигурки, казваш?

- Аз не ги гледам от книга, а са в главата ми. Целият наш двор е там - инвентар за сено, за тор, косене на коса, вили и некои животни. Мечката съм я направил как си е зела всичкия багаж и е на път, а мечетата я питат: - Къде, мамо? А тя отговаря: - Ами вижте, хората изсекоха сичко...

- Купува ли някой фигурките?

- Много слабо, разреших на некои англичани да си носят у дома, дадох им по една фигурка. Но и аз не ги продавам, защото е като да си продадеш детето. Ами ако не мога да го направя втори път?! И ако нещо продам на който и да е, бързам веднага, додека имам ръце и очи, да си го направя наново. Освен това фигурките много трудно се работят и не може да ми се платят надниците.

- За колко време изработваш една скулптурка?

- Една фигурка я правя за един месец. Чепкай, чепкай трупчето, само една кофа са стръготините... Ножчето не е специално, обикновено ножче, да си идеш с него у гората и да си режеш сланинка, обикновено...

- Не е ли по-лесно с дърводелски инструменти?

- Може да е по-лесно със специални инструменти, но защо да не е шарено! Затова е интересно, ти да правиш така, па я така!

- Какви сюжети те вълнуват?

- Сички. Например как една бабичка умисля старините си, живото - секакви.

- Правиш фигурки и от глина?

- Да, имам неколко, даже на една мечка децата й счупиха едната нога, мислех да я закръпа, ама нема време... Делкам и камъка, имам длета. Навремето реших да правя паметник на Гоце Делчев в Разлог, докарах един тон камък, товарех го цел ден - нема кой да ми помогне, докарах го до габарите и до главата, но партийният комитет мина и ме пита - защо се зафана па ти с това, и аз взех варията и го счупих!

- Защо го счупи?

- Епа, защото в Разлог на Комитето не му е притрябвал сигур паметник на Гоце Делчев, а сам беше трудно...

- След като не печелиш, защо продължаваш да се занимаваш с тези фигури?

- Тука имам яз повече ядове, отколкото кяр. Ама не мога да го остава. Това е моят живот.