Struma.com на гости на бъдещата първокласничка Димана! История за "празната раничка" на 7-г. момиченце от ж.к."Ален мак" в Благоевград, зарязано от майка си на грижите на дядо инвалид и прабаба си!

Димана Лидева Спасова е 7-годишно момиченце с големи живи и любопитни очички, което през септември тръгва на училище. Този миг тя очаква с нетърпение, защото в училище ще види и нещо друго от света,, освен малкия апартамент, в който живее с дядо си Димчо и прабаба си. Хората, които я спасили от домове за сираци, след като родната и майка я зарязала като съвсем малко бебе и тръгнала да "гони Михаля " с мъж по възрастен от родния си баща.

Тя е родена извънбрачно и баща й не знае за съществуването и. Малката Димана открехва вратата на апартамента, в който живеят под наем ,в ж.к "Ален мак " /,след като предишните им наемодатели баща и дъщеря Цвета и Методий Панайотови от Кочериново ги изхвърлили от жилището заради забавен наем от 70 лева/, и ни пореща със звънкото си гласче, подканяйки ни да влезем и да седнем удобно.

Посрещат ни и дядо Димчо и възрастната баба Стоянка. Прабабата на Димана е нейна "стара майка", детенцето се сгушва у дядо си и гледа с широко отворени очи, защо ли сме дошли. Истината е, че за Димана ни разказаха добри хора, които страдат като гледат дядо Димчо и баба Стоянка какви усилия полагат, за да я хранят и обличат. Справят се колкото могат. Сега обаче са притеснени защото Димана тръгва на училище . "Нищо няма детето, ни бюро, ни модерни дрехи като на децата, ни компютър, ние гледаме хляб и светло да осигурим, защото аз съм инвалид, баба Стоянка е с мизерна пенсия, но не се оплаквам, оправяме се, казва дядо Димчо гушнал в ръцете си Димана "От бебе я чуваме, казва баба Стояна, ама вече е голяма, на училище ще ходи, боже, боже за нея искам най-хубавите дрехи, най-хубавата стая, ма на, толко можем, тихичко нарежда прабабата на Димана и гласът и трепери.

"Сега ми трябват моливи и учебници за уроците, казва Димана, която не разбира, че тръгването на училище е свързано с много разходи, непосилни за нейните близки. Тя е като всички други деца, само дето си няма майка, която да я изпрати до входа на училището и в първия учебен ден. Пак за ръка в училище ще влезе с дядо си.

Димана е умно дете, познава буквите, любознателна е, гледа и разбира всичко на телевизора, казва баба Стоянка, такава ми е умница и дружинка. "Много иска да е модерна, да е "мацка", но ние не можем да си позволим скъпи дрехи, дано другите деца не и се подиграват, моли се бабата. Един мъж на 50, една баба на близо 80 и едно дете на 7 години, три поколения се грижат един за друг в малко и скромно жилище. Дядото кандидатствал за общинско, но някакви проблеми намерили и не им разрешават. За първокласничката има място, "Тука ще сложим бюро, ако успеем да купим, казва дядо Димчо, ще купим и нови дрешки и пособия за първи клас, стига да слушка ....завършва той

Мили хора, разказваме ви това сигурни, че отново всички заедно можем да изпратим Димана на училище като всички други деца. Ние ще подарим бюро на Димана, ако вие имате желание, можете да помогнете на семейството. Живеят в блок 30 на ж.к Ален мак -Благоевград. Да изпратим заедно щастлива Димана на училище. Кой повече от децата заслужава нашата обич ?!......

П. Петрова