Дупчат 24 тунела по дефилето на Кресна вместо 1 гигантски

Картата с дългия тунел и новите съоръжения бе начертана от експерти на Националната компания “Стратегически инфраструктурни проекти” по молба на “24 часа”.

Те ще струват 300 млн. евро, а не 500 млн., 200 млн. се пренасочват към “Хемус”

24 тунела и 25 виадукта са алтернатива на гигантския тунел под Кресненското дефиле. Единичната дължина на тези 24 тунела - ако ги наредим един след друг, е 7 километра, а огромният тунел с двете тръби от по 15,5 км ще иска прокопаване на 31 км. И на много междинни тунели между двете тръби на дългия тунел като аварийни изходи.

Изграждането на тези 31 км ще струва 500 млн. евро, а на 24-те тунела в най-скъпия вариант - 300 млн. евро. От строителния бранш дори казват, че цената им може да е към 250 млн. евро

При изготвянето на идейния проект за новия вариант на преминаването през дефилето е възможно и броят на тунелите да се намали, казва Асен Антов, шеф на Националната компания “Стратегически инфраструктурни проекти”. Компанията вече обяви търг за изготвянето му, пише 24 часа.

Сигурно ще е приятно да се премине под дефилето по 15,5-километров тунел, сигурно ще се спести повече време и ще се гордеем, че преминаваме през най-дългия тунел в Европа. Оказва се обаче, че това трудно ще се осъществи.

Какво не е предвидено, когато е предлаган тунелният вариант от Крупник до Кресна?

Антов казва, че през 2008 г. предварителното проучване на този вариант е от 1 страничка и 2 чертежа, показва на лаптопа си. “Може да не ви се вярва, но е така - без геология, без достатъчно информация е взето решение.”

При разработването на тунелния вариант не са отчетени геоложките проблеми. Дефилето е в сеизмично активна зона с 9-а степен по Рихтер, казва Антов. През 1904 г. е било най-силното земетресения в Европа в последните 200 г. - първо с магнитуд 7,2, а 20 минути по-късно - 7,8 по Рихтер.

Не са предвидени екологичните последствия от самото строителство. Ще трябва да се изгребат и издълбаят 6 млн. куб. м скали, пръст, камъни.

Това е една планина, казва Антов. И означава в продължение на 7 години към трафика в дефилето да се прибавят по 1000 камиона в денонощие.

Третата част от проблеми са икономическите.

Цената за експлоатацията на тунела се изчислява на 6 млн. евро на година. При 200 млн. лв. приходи от винетки, с които трябва да се поддържат 19 000 км републиканска пътна мрежа, 12 млн. лв. за 15 км е твърде голям лукс, казва той. Въпреки че доизграждането на магистрала “Струма” е основен приоритет на ОП “Транспорт и транспортна инфраструктура” за периода 2014-2020 г., има голяма опасност участъкът с големия тунел да не получи финансирането от 500 млн. евро

Проблемът е, че по новите критерии на Брюксел той се оказва икономически неефективен. По старите критерии анализът “разходи - ползи” за непостроените участъци на “Струма”, включително и за големия тунел, е бил в съотношение 0,42, или на ръба.

Еврокомисията обаче е променила методиката за обосновка и е намалила цената на времето 3 пъти, казва шефът на инфраструктурната компания. При новите правила проектът излиза неефективен.

Така или иначе двете решения - със и без дълъг тунел в Кресненското дефиле, експлоатацията им, времето на извършване на строителните работи - са предмет на процедура за ОВОС. След нейното завършване към края на 2015 г. ще може да се посочи ще има ли подмяна на одобрения през 2008 вариант за преминаване с дълъг тунел, казва Антов. Предвижда се и до края на тази година да бъде готов и идейният проект за алтернативния вариант.

“От септември-октомври 2014 г. водим разговори със службите на ЕК. Колегите държат решението да бъде взето от българската страна. Официалната стъпка ще бъде в началото на 2016 г. с подаване на формуляра за финансиране”, казва Антов.

Асен Антов, изпълнителен директор на НК "Стратегически инфраструктурни проекти:

Цената без дълъг тунел тунел - 2 пъти по-ниска

Асен Антов СНИМКА: Пиер Петров

- Г-н Антов, къде ще бъдат тези 24 тунела и 25 виадукта на лот 3.2 на магистрала “Струма”?

- Най-голямото предизвикателство при реализирането на лот 3 на АМ “Струма” е преминаването през Кресненското дефиле, което формира основната част на лот 3.2. Теренът е изключително сложен и попада в Натура 2000, а същевременно е налице и висока степен на сеизмичност. През втората половина на 2014 г. възложихме разработването на предварителен проект за алтернативно преминаване през дефилето. Целта му бе да очертае техническите и финансовите параметри на един такъв вариант. Те подлежат на прецизиране при изготвянето на проект за новия вариант, чието възлагане стартирахме през март 2015 г.

- Защо се налага да се подмени 15-километров тунел с по-малки?

- Цената за изграждане и експлоатация на 15,5 км тунел ще бъде почти двойно по-висока от цената на по-скромно и по-класическо решение през дефилето. Освен това по-добре ще може да се избегнат разломни и слаби зони в дефилето. Тунелът се оказа и икономически неефективен по актуалните правила за обосновка на проекти за финансиране от ЕК, т.е. въобще не би могъл да получи финансиране.

- Парите за строителството на последния лот на “Струма” одобрени ли са от Брюксел?

- Съгласно одобрената от ЕК финансова рамка по програма “Транспорт и транспортна инфраструктура” (2014-2020 г.) изграждането на лот 3 на “Струма” е разписано като основен приоритет в областта на пътната инфраструктура. До лятото ще подадем и формуляр за потвърждаване на финансирането на лотове 3.1, 3.3 и тунела при с. Железница към ЕК. В началото на 2016 г. след излизане на решението по ОВОС за лот 3.2 (т.е. района на Кресненското дефиле) ще подадем формуляр и за този участък.

- Поддръжката на тези 24 тунела и на 25 виадукта няма ли да е по-трудна, отколкото на 1 тунел?

- Категорично не, а и изборът на вариант за преминаване през Кресненското дефиле не се определя от изцяло технически съображения.

Оптимистично: изграждането на “Хемус” - от догодина

До края на годината вероятно ще бъде подписан договорът за проектиране и строителство на участъка от Ябланица до разклона за Плевен - Ловеч. Това казва шефът на НК “Стратегически инфраструктурни проекти” Асен Антов. Той е оптимист, че това ще се случи, ако Брюксел одобри икономичния вариант на преминаването на Креснеското дефиле на магистрала “Струма”. Така икономисаните 200 млн. емро от скъпия вариант, ще отидат за първия етап от строителството на “Хемус”.

Откриване на отсечка от магистрала “Струма” при Долна Диканя, което беше преди повече от година. Еврокомисията изисква цялостно завършване на аутобана. СНИМКА: Пиер Петров

Антов обяснява и защо е избрано трасето на “Хемус”, което е по-близо до Велико Търново, а не северният вариант, който завива към Русе. С избрания вариант се заобикалят терени от “Натура”, с което проектът излиза по-евтин. Цената му е с 30% по-ниска от тази на варианта, която е близо към Русе. Освен това и анализът показва, че трафикът по този вариант е по-голям.

До месец и половина пък компанията ще подаде в Брюксел документи за финансиране на проектирането на автомагистрала “Черно море”.

От нея са изградени само 10 км. Остават за изграждане 95 километра. Приблизителната стойност за довършването и е 340 млн. евро с ДДС. На този етап няма публично финансиране на проекта.