"Ако бях спешен случай да бях умрял": Потресаващ разказ на семейство от петричкото село Дрангово за престоя им в болница "Рокфелер"

На потресаваща гледка попадна днес репортер на struma.com в болницата в Петрич В приемния блок изтерзан баща държеше малко бебе на ръце, което бе заспало, унесено от високата температура, а до него друго плачещо момиченце, което стискаше татко си за ръка - Васил Митрев от село Дрангово, бе бащата с двете деца на ръце, който с пресипнал от яд глас разказа: Два часа стоя тук, чакам. Чакам да оправят документите на съпругата ми, която трябва да постъпи в лечебното заведение, тъй като и двете ми деца са болни, с бронхиолит. Жената влезе и втори час я няма да излезе от тая стая, дето да и вземат отпечатъците. пълен абсурд, ако бях спешен случай да съм умрял, каза Васил, роптаейки срещу оправията. Докато разговаряхме с Васил, излезе съпругата му Димитрина. Жената бе пребледняла от напрежение:

"Повече от един час чакам, за да ми вземат пръстов отпечатък и да постъпим в отделението. Оставете това, че аз вися и чакам. Измъчихме децата, които стоят отвън пред вратата и плачат, болни и с температура." - каза Димитрина Митрева.

Васил, който бе на ръба на нервна криза, седейки на пейката пред вратата на приемния блок. добави: "Това може да се случи само в България. Плащаме осигуровки, плащаме данъци, а в същото време навсякъде висиш и чакаш. Ако сега бях спешен случай и трябваше да бъда настанен за лечение сигурно щях да съм умрял на пейката. След като служителките приемащи документите виждат, че системата им не работи, да кажат на чакащият пациент да мине по- късно.

При положение, че жена ми я приемат с двете деца и те може би чуха, че децата плачат в коридора, да кажат да дойдем след един час. Не е проблемът в това, че системата им не работи. Проблемът е, че служителите не се отнасят към нас като с хора. Такова бездушие не съм виждал. Същото е положението и при личните лекари. Ако ти се наложи да вземеш направление за специалист може да умреш и пред тяхната врата." - каза Васил Митрев.

Попитахме една от служителките в приемния блок, защо така се бавят и изнервят хората, а тя безразлично обясни: "Ние не можем да направим нищо, когато системата не работи. Опитваме се да я оправим, но нищо не зависи от нас. Нека пациентката да изчака и ще бъде приета." - каза тя.

А децата се скъсваха от плач отвън. Така ни лекуват у нас. И за съжаление, случаят не е прецедент.

Анита Георгиева