Адът на семейство Ходжови от гърменското село Г. Дряново! Бездушни чиновници оставиха без личен асистент 17-г. аутист Айрула, които не говори, няма памет и се губи, опасен е за себе си и околните

Истински ад е животът на семейство Ходжови от гърменското село Г. Дряново, от 17 години отрудените членове на семейството се грижат за Айрула - първородният син във фамилията. Айрула е аутист с тежко заболяване на мозъка и не може да се обслужва сам. И така е от години.

Наглед едрото момче все още е с памперси, не обелва и дума, защото не може да говори, често излиза от дома си и се губи, защото няма памет. След всичко това, след тежките заключения на лекарите, преди дни семейството разбира, че е изключено от програмата за личен асистент и, че бездушни чиновници са решили, че Айрула може да се оправя и сам.

"Навсякъде съм написал жалби, даже и до Бойко Борисов за помощ", започва тъжния си разказ бащата на Айрула. "Детето ми е много болно, на година и 8 месеца забелязахме проблемите му и започна ходенето по мъките, не мога да изброя лекарите, болниците, черквите, джамиите, институциите, които сме обходили, за да търсим и лек и помощ за Айрула, докато накрая един професор ни каза "Няма лек, това е Божа работа, така се примирихме с тежката болест на Айрула, който е моят първороден син. Детето, което със съпругата ми сме очаквали с толкова радост.

Години наред не съм работил, за да се грижа за него. Той не може да направи нищо сам. Сутрин се събуждаме и започва неговия сутрешен тоалет, като на бебе. Вече е голям и независимо, че мозъчето му е увредено, виждам как се срамува, а когато се срамува се ядосва. Става много агресивен, налита на бой, гони 6-годишното си братче с такава ярост, че сякаш иска да го убие, посяга. Тогава даваме хапчета за успокоение.

После започва да плаче като бебе, тъжно със сълзи. Плаче и когато нещо го боли, но не показва, не казва, защото не може да го направи. Ние трябва да се досещаме къде е болката му. Ядосва се, когато няма никой около него, ако за миг го оставим без надзор бяга от дома и после не знае да се върне. Ако съм някъде цялото село знае за Айрула, обаждат ми се по телефона и ми казват - Бързо Айрула е излязъл, напускам работа и тръгвам да го търся и да го прибера. И това е ежедневие, не се оплаквам, няма да изоставя детето си в някакъв център, защото той не е за там. Той има нужда от нашите грижи, защото ние сме неговото семейство.

Съпругата ми работи като шивачка, аз трябваше да бъда неговия личен асистент, но ни отказаха, не знам защо. Кой повече от Айрула има нужда от придружител. Нима едно дете на 17 години, което болестта е направила беззащитен и опасен за себе си и околните, трябва да се оправя само в такова състояние. Не смятам, че това е нормално", каза почти през сълзи бащата на Айрула, пред репортер на struma.com днес.

Една жестока житейска драма. Разтърсваща изповед, която ни накара да настръхнем. Едно ежедневие, пълно с неизвестни. Как ще е днес Айрула, дали ще го опазим да не излезе, да се нарани, да се загуби, да нарани някой, който е приел за враг............. Дали и днес ще го опазим? Това е животът на семейството от Дряново. Обръщаме се към институциите, към социалните служби, към всички здравни институции, имащи отношение към проблема.

Не бъдете жестоки, не бъдете буквоядци, идете на гости на Айрула и вижте - има ли той нужда от личен асистент, може ли да се оправя сам и тогава излезте с мъдрото си решение?! Защото никой не е застрахован! И ако Айрула пострада, или някой пострада от неговата болест, защото вие сте решили, че няма нужда от надзор и грижи, няма нужда от личен асистент, тогава ще ви попитаме: - Къде бяхте, докато семейството ви молеше за помощ?

П. Петрова