Уникален мегалитен комплекс, отново с човешка глава, обявиха от Сдружение САТО!

Комплексът е открит през 2005 година от Тодор Узунов, а информация за него е постъпила в РИМ Благоевград през 2007-ма. Оттогава периодично са извършвани наблюдения, но новината не е разгласявана публично.

Взехме това решение поради тогавашната невъзможност обектът да се охранява от набезите на иманярите, споделиха от сдружението. При нарасналата популярност на тракийското светилище „Градище” между Долно Дряново и Сатовча и работата на археолозите там ситуацията коренно се промени, вече има постоянна охрана в района и опасността от нанасяне на вреди е съществено по-малка.

Комплексът представлява мегалитно съоръжение от монолитни каменни блокове разположени в три обособени групи с ясна обредна цел.

Първата представлява Пе-образна конструкция от блокове, които образуват своеобразен свод и коридор. Той е правилно оформен, широк около 60 см и ориентиран по посока изток. Над него се намира покрив, върху който се откриват три кръгли вдлъбнатини, които представляват ями за приношения, известни в археологията като „шарапани”. Като преддверие към прохода е оформен коридор, ограничен от два високи блока, които оформят своеобразен път -„дромос”.

Преминавайки през първото съоръжение се излиза на каменна площадка с естествен насип от 30 см. хумус, образувал се вероятно след излизането на комплекса от употреба. Именно на нея, в ляво от първото съоръжение се намира висок, вероятно изправен с човешка сила блок с обща височина около 3.80 м. С право можем да го наречем „олтар” защото именно пред него и по самата му южна част се откриват видими, високи следи от обгаряния, в следствие от провеждани ритуали с огън или от приготвяне на жертвени животни в дар на божеството непосредствено пред самата скала.

Уникалното в случая е, че този блок е умишлено скулптиран във форма на човешка глава! Наподобени са очи и уста като за нос е използвана естествена извивка на скалата. Друга естествена извивка в горната част е оформена като шапка с „калцун” или „корбилос” и известна от времето на траките като фригийска шапка по името на тракийското племе фриги. В долната си част скалата е оформена прецизно като пиедестал. Изкуствената намеса върху нея се потвърждава от оскъдното количество скален лишей в местата където е работено защото той се възстановява изключително трудно след разрушаване на биологичната му среда. Този афинитет към човешко наподобяване (антропоморфност) вероятно ще се окажаe белег на мегалитната култура в Родопите и с право може да се определи като „култура с характер”!

Третият елемент е място, обградено от сходни по форма и големина каменни блокове, разположени в полукръг по посока на първите две съоръжения и спомага за образуването на затворена площадка. То вероятно е служело за приготвяне на даровете и провеждане на празненствата по случай успешния ритуал. Като цяло се забелязва ролята на камъкът като средство за опазване на Земята – майката Гея от жертвената кръв на животното. Тя като „компонент” е главното божество за всички индоевропеските народи в ранния стадий на техните вярвания. Нейното омърсяване било сигурен знак, че няма да достигнеш прераждане в отвъдното. Същата била ролята и на пречистващият огън при кремациите защото тялото се смятало за нечисто. Вероятно такава е и ролята на каменната площадка.

Предназначението на комплекса е ясно. Той представлява напълно завършен, уникален по своята категоричност на елементи, център за лечение на духа и тялото. Подобно разширение на функциите се налага поради факта, че в късната античност, а вероятно и по-рано, този тип „промушкалки”, както хората ги наричат, лекуват както страхове така и недъзи при хората. В случая обаче откриваме потвърждение за така популярните от времето на V- IV век пр. Хр. „очищения”, описвани многократно в античната гръцка литература. Те представлявали ритуал по пречистване на душата срещу заплащане в натура, посредством принасяне на жертвени животни или направо, чрез парични средства. Частична форма на така познатата ни индулгенция. Това е най-вероятната функция на този комплекс като се има предвид и близостта му с главното светилище на м.„Градище”, от което той вероятно е неделима част. Картината, която се налага сама е, че жреческото съсловие в негово лице е имало тук свой независим мощен икономически център. Той е бил основният инструмент за набавяне на средства, тъй като тези ритуали, подобно на днешните Гергьовден и Илинден, генерират огромно количество подаръци и парични средства. Ако го сравним с „промушкалката - Скрибина”, намираща на няколко километра източно и представляваща повече подобрено природно образувание, неговото старателното оформяне и подредба говори само по себе си за съществена му религиозна и социална роля. Тук е положен обществен, вероятно и платен труд при ясна организация и планиране.

Керамиката, която се открива след неизбежните набези на иманяри в границите на комплекса показва абсолютно сходство с археологическата картина от голямото светилище „Градище”, където работи екип на археоложката доц. д-р Анелия Божкова. Тя принадлежи на няколко епохи като най-ранната от тях е каменномедната от V хилядолетие преди Христа. С една дума – пред нас е съоръжение функционирало от близо 7 000 години! Следващите добре представени епохи са края на първият период на ранножелязната епоха, около VII в. пр. Хр., целият римотракийски период и времето на късната античност. Това съвсем не означава, че през останалите епохи то не е посещавано! Просто в определени времена поради различни събития то е изживявало пикове в посещенията и те се открояват най-значимо. Подобни причини могат да бъдат както литосферни промени така и големи миграционни процеси, повлияли значително на живота в югозападните Родопи. Така в ранножелязната епоха се наблюдава демографския бум, следствие на ранен интерес към рудодобива или от инфилтриране в планината на голяма бежанска вълна от равнинните части, причинена от преразпределяне на територии по протежение на егейския бряг. Това вероятно се случва и в VI век след Хр., добре представен с керамика от комплекса. Тогава е времето на нахлуването на славяните смолени в тези земи, което във всички случаи е станало, чрез военни действия. Тези събития повлияли пряко на психологическата картина в района, породили основателни страхове и предизвикали извънредно голям стремеж от принасяне на дарове, с цел омилостивяване на божествата. Тези съоръжения се посещават и днес със същата цел и това, че не откриваме огромно количество предмети от XX век съвсем не значи, че тяхната функция е замряла. Причините, поради които именно този комплекс за разлика от „Скрибина” е останал скрит се корени в късното зараждане на село Долно Дряново. То се създава от насилственото разселване на големия металообработващ център Букорово, което кара местните хора често да бъркат имената на местностите. Дори и днес те нямат голямо количество своя земя и обработват имотите на с. Крушево, което е запазило първоначалното си местоположение, вероятно непроменено от античността.

Наименованието на местността, в която се намира комплекса е „Прав каминь”. Важно е омекотяването на последната съгласна да се запази в бъдещото наименование, защото то е част от етнографската картина на събитията от района и говори за приемствеността, с която е белязан комплекса през вековете. То налага и приоритетът към един от сегментите на комплекса, а именно „каменния олтар” – изправения камък, без оглед на това кое божество представлява наподобеното изображение. Омаловажаването на последното говори за славянския произход на думата и недостатъчното разбиране на този образ. Във всички случаи той бил чужд на новодошлите, но изглежда те припознали в него нещо свое, свързано например със свещената скала и вероятно приели с охота да го използват в ролята на оброчен камък. Естествено, археологията е науката, която ще определи реалната историческа картина и ще даде отговор дали славяните са приели и продължили да го използват.

Като сдружение за опазване и възстановяване паметници на културата, САТО призовава иманярите, извършващи нерегламентирани разкопки в този район да се въздържат от подобни действия не само поради незаконния им характер, а и защото в този обект не са извършвани погребения, а единствено жертвоприношения. Това изключва намирането на скъпи предмети или гробни дарове. Фрагментираната керамика е плод на хилядолетните ритуали на жертвоприношения, извършвани в него и разчупвани според обичая на прадедите ни от далечни и по-близки епохи. Унищожавайки автентичният пласт, се ограничава и възможността археолозите да създадат правилна и точна картина на събитията, което е важно не само за науката, а и за цялото местно население, защото именно тази древна култура е огромният икономически потенциал за рекламиране на района и излизането му от порочния кръг на пословична бедност.