Втори доказан специалист от Благоевград напуска спорта през 2012 г.

Георги Шапков-Шаката е роден през 1971 г. в Благоевград, многократен държавен шампион за подрастващи по свободна борба, преминава и през различните национални гарнитури. Повече от 10 г. е треньор в областния център, първоначално на “Пирин”, а в момента на “Македонска слава”.

През този период е открил пътя към големия спорт на десетки състезатели, които по-късно обикновено преминават в грандовете “Левски” и ЦСКА, заради нищожните финансови възможности на клуба-майка. Ситуацията в последните няколко месеца обаче е толкова незавидна, че се наложи четирима от благоевградските таланти да се борят за петричкия “Ахил”. От началото на годината Г. Шапков е вторият доказан специалист в града, който иска да напусне спорта след хандбалната треньорка Софка Арабаджиева. Причината е една и съща - липса на средства.

- Георги, какво става с борбата в Благоевград, по това време всяка година имахме медали при подрастващите, а сега практически дори не участваме?

- Изключително ми е тежко да призная, че децата се борят от името на петрички клуб, вместо за благоевградски. Но перспективата беше въобще да не участват, защото нямах с какво да ги заведа. В последния момент и съвсем случайно дойде предложението от “Ахил” и реших, че е по-добре трудът ни да не отива на вятъра и да намери реализация на държавното първенство в Сливен. Постиженията на момчетата са красноречиви - Костадин Пиперевски взе сребро, а Христо Илиев - бронз. Тежък жребий спря Моисей Маринов. Очаквах злато от Николай Димитров, но го спряха с лекарска забрана. Парадоксалното е, че докторът на турнира първоначално му разреши да се бори, ала треньори на други клубове скочиха и си промени решението.

- Толкова ли няма спонсори тук?

- Явно няма, въпреки че клубът съществува доста години и има много успехи сред подрастващите. От лятото работя без заплата, но в никакъв случай няма да тръгна и да прося пари от този или онзи.

- Какво смяташ да правиш?

- Обмислям да се откажа, но още не съм взел окончателно решение. Най-вероятно ще довърша сезона, защото не мога да оставя децата, с които го започнах. Те са около 20.

- Тъкмо ви стегнаха залата, която не беше пипана повече от 30 години, подмениха радиаторите и условията за тренировки като цяло се подобриха, а сте изправени пред угрозата да закриете клуба.

- Да, условията за тренировки са отлични. Не знам защо се получава така, тъкмо когато сме най-силни и имаме добро поколение, се налага да пръскаме отбора.

- Кой те спонсорираше последно?

- Не искам да коментирам тази тема.

- Парите от общината и федерацията докъде стигат?

- Почти до никъде. Я има за едно-две състезания, я не.

- Веднъж вече се бе отказал от треньорството, но пак се върна.

- Тогава също имахме страхотен тим. Повечето от тогавашните момчета после станаха национали. Дадох 7-8 от тях на софийските клубове. Причините пак бяха финансови.

- А ти какво правеше извън залата?

- Работех по строежите.

- Сега какви са вариантите, ако отново спреш с борбата, имаш две деца?

- Ще се погрижа за нещо лично, което не мога да споделя. Нещо, което именно спортът ми отне. Тук е мястото да кажа, че имам оферти от други клубове. Предложиха ми да работя за тях с благоевградски деца. Отказах им.

- Каква е формулата, която ще спаси вашия спорт в Благоевград?

- Както за борбата, така и за всеки един спорт е една - пари. Не кой знае колко, но без пари спорт не се прави. Хората ме питат как всяка година давам по 4-5 човека на по-големите клубове и пак имам медали. Имам, защото по-малките се учат от тези, които после напускат. А не мога да спра най-подготвените, поради простия факт, че не е възможно да поддържам няколко възрастови групи без средства.

- Заговори се за спортно училище в нашия град, готов ли си да станеш треньор в него?

- По принцип няма как да стане, защото не съм с висше образование. Нека обаче първо да разрешат учредяването на спортното училище.

- От скоро има втори клуб по борба в Благоевград - “Тангра”, а негов председател и треньор е един от твоите възпитаници - Добри Симеонов. В какви отношения сте, ползвате една и съща зала?

- Нямаме проблеми. Познаваме се от толкова години, преживели сме доста неща заедно и се уважаваме.