Студени досиета: Как и защо Йордан се обеси в килията си в Пловдив, ужасен от ареста

05 декември 2021 12:26   3987 прочита


Той прекарал зад решетките 4 месеца, очаквайки да бъде внесен в съда обвинителният акт срещу него

47-годишен арестант сложи край на живота си в пловдивския затвор, докато неговият съкилийник и останалите лишени от свобода се възползват от времето си за разходка. Час по-късно откриват безжизненото му тяло в килията. Около врата му имало връзка, захваната за решетката на прозореца, съобщава "Марица".

Като малък Йордан Стаматов живеел в пловдивското село Цалапица заедно с брат си и родителите им. Животът му протичал нормално, имал щастливо детство. Докато не се случила трагедия. Когато бил между 25 и 30 години, брат му се самоубил.

Йордан понесъл тежко трагедията. Започнал често да пие, махнал се от къщата, която му напомняла за трагедията и болезнената загуба на близък човек. Според местните той не се е мяркал там повече от 20 години. През това време семейната къща се саморазрушила и се превърнала в свърталище на бездомници.
 
Отишъл да живее при вуйчо си в село Скутаре. Не се разбирали много, често се карали, предвид че и двамата злоупотребявали с алкохола. В нощта на 30 срещу 31 август миналата година двамата седнали да пият.

Разразил се остър спор помежду им, като напрежението ескалирало с всяка секунда. Накрая Йордан грабнал нож от масата и му нанесъл няколко порезни рани. Вуйчото сигнализирал на тел. 112. На място бързо пристигнала патрулка и успяла да предотврати по-сериозна разправия. Униформените задържали пияния мъж и го отвели в ареста. Бил привлечен като обвиняем за опит за убийство на кръвния си роднина. Изпратили го в Пловдивския затвор.

Там го настанили в килия №229. В нея имало още един затворник. Йордан прекарал зад решетките 4 месеца, очаквайки да бъде внесен в съда обвинителният акт срещу него. Всеки ден мислел дали ще бъде осъден за пиянското си изпълнение и колко време ще се наложи да лежи. Това очакване го тормозело.

На 16 януари тази година Йордан намерил изход. Планирал всичко и зачакал утрешния ден. Не успял да заспи през цялата нощ. Към 8.30 часа сутринта дежурният надзирател пристигнал. Било време за разходка навън на затворниците. Стигнал до килията на Йордан.

Пред надзирателя той заявил, че отказва да се възползва от правото си на престой на открито, защото бил с неподходящи обувки, а навън валяло проливен дъжд и му било студено. Пожелал да си остане в килията, като за целта попълнил декларация за отказ.

Неговият съкилийник напуснал помещението, за да се разтъпче. Така направили и останалите лишени от свобода. Йордан само това и чакал. В негова подкрепа бил и извършващият се ремонт в затвора. На място работели къртачи и шумът бил много силен.

За да се чуят през вратата на килията, някакви шумове те трябва да са силни. В 9.35 часа, при прибиране на затворниците от разходката, съкилийникът замръзнал на мястото си. Видял Стаматов с изцъклени очи и безжизнен.

Веднага повикал надзирателя. Отключили вратата и установили, че той е завързал връзка от горнище на анцуг на решетката на прозореца на спалното помещение, след което сложил примката около врата си и се е обесил.

Първоначално не знаели какво се случва, тъй като позицията на тялото на Йордан била такава, че все едно гледа през прозореца. До него намерили и предсмъртно писмо, съдържанието на което прокуратурата запази в тайна. Само в рамките на няколко минути Йордан успял да напише писмото, да измъкне връзката от анцуга си, да я завърже и да увисне.

Издъхнал за няколко секунди - докато всички лишени от свобода са навън и никой не го наблюдава. Втрещеният надзирател прерязал връзката и положил Йордан на земята. Веднага е извикан е лекар, който започнал действия по оказване на първа помощ - обдишване и сърдечен масаж, но в крайна сметка без резултат.

В 9.50 часа констатирали смъртта на затворника. На място пристигнали униформени от Първо районно, които извършили оглед и не констатирали данни за насилствена смърт. Малко след това тялото било транспортирано за аутопсия.

Мотивите за самоубийството остават неясни. Предполага се, че е прибегнал до този краен ход, тъй като не успял да понесе ареста между четири стени, страхувал се и как ще се развият нещата, ако бъде признат за виновен, твърдят запознати. Именно това не му давало покой през тези малко повече от 4 месеца престой зад решетките.

Във връзка с трагедията, станала достояние на много от лишените от свобода, младши надзирател от Пловдивския затвор отнесе наказание - порицание за 6 месеца. Той обаче не бил съгласен с мотивите за санкционирането му и чрез адвокат обжалвал пред Административния съд в Пловдив. Дисциплинарната комисията е приела, че в случая служителят не е проявил необходимата бдителност, като не е взел предвид особеностите на охраняваните задържани лица, което е повишило риска от непредвидени и изненадващи реакции от тях, в случая самоубийство.

Пред съда надзирателят обяснил, че обходът, който извършвал като постови, представлява минаване по коридора и поглеждане през шпионките на самите килии, като някои от шпионките били надраскани, изгорели, стари и видимостта била малка, но въпреки това се извършвал оглед през тях.

По време на инцидента трябвало да придружава задържаните за провеждане на телефонен разговор, като едновременно с това да наблюдава и килиите. „По този начин се работи. Гледат да комбинират дейностите поради  липса на човешкия ресурс“, посочил той пред магистратите.

 Обяснил още, че задържаните, които се извеждат за престой на открито, се придружават от разводачи. Те ги изкарват от килията. Отварянето става по сигнал на надзирателя по станция, като той не излиза навън, а остава на пост в коридора. Разводачът ги изкарва от килията, като в конкретния случай не е уведомен, че в килия 229 е останал Йордан, който не е излязъл от килията и после се самообесва.

В крайна сметка, магистратите отменят наказанието на надзирателя за самоубийството на Йордан. Дори и без порицание, служителят на Пловдивския затвор няма как да забрави случката и това, което е видял с очите си в утрото на 11 януари.
 
Съдът: Надзирателят е постъпил по правилата
 
“Съдът установи, че надзирателят е постъпил точно както изискват правилата: извикан е от другия задържан, предприел е незабавни действия и е подал информация относно инцидента. Той няма задължение да влиза в килията и да извършва оглед в самата килия.

През цялото време не влиза в килията, няма възможност да я отвори сам, а стана ясно, че не е бил в обективна възможност да чуе подозрителни звуци, тъй като по това време се е извършвал ремонт, работило се е с къртач и е имало силен шум.

Колкото да огледа през шпионката се установи, че зрителното поле е силно ограничено, при това самообесилото се лице е застанало така до прозореца, че все едно гледа през него. При това положение съдът намира за недоказано извършването от жалбоподателя на нарушение по т.3 от Инструкцията за особеностите на поста и задълженията на постовия надзирател.

По тези съображения съдът намира, че не е доказано от субективна страна описаното в мотивите на оспорената заповед деяние, съставляващо нарушение на служебната дисциплина, поради което същото незаконосъобразно е било възприето като основание за наложеното дисциплинарно наказание“, гласят мотивите на съда./БЛИЦ


Още за: арестант   Пловдив   Още от: Синя лампа

Принтирай статия
0 коментара


Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар