След 16 години дела и решение на ООН, България обезщети бит от полицаи   

 
 
Повече от 16 години отнема на млад мъж, бит от униформени, за да признае държавата, че той е жертва на полицейско насилие и да му плати обезщетение. Налага се той да стигне до Комитета по правата на човека на ООН, след като без успех опитва да получи справедливост и от българските съдилища, и от Европейския съд по правата на човека. 

Мъжът се казва Митко Ванчев и е бит буквално за нищо от полицаи в родния си град – Кърджали на 15 септември 2005 г. Решението да бъде обезщетен с 11 000 лв. (колкото е поискал) е взето от Министерския съвет на 22 декември 2021 г. 

„Лекс“ разказа историята на Ванчев още преди тя да получи окончателната си развръзка. Струва си тя да бъде припомнена накратко, защото е показателна за това как действат понякога не само МВР, но и прокуратурата, и съдът. 

Случката с Ванчев се разиграва, когато той, тогава студент в София, слиза от автобуса до Съдебната палата в Кърджали. Било към 20 ч., а уличното осветление не работело. Както си вървял по тротоара с пътна чанта в ръка, бил нападнат от висок мъж, който започнал да го дърпа и бута, хванал и чантата му. 

Младежът решил, че това е опит да бъде ограбен и ударил нападателя си с юмрук. Тогава зад гърба на студента изскочил втори мъж, който започнал да го удря с юмруци в главата. След тези удари Ванчев паднал на улицата, а двамата мъже продължили да го удрят и ритат с крака. Младежът ги умолявал да престанат и ги уверявал, че ще им даде всичките си ценности. Тогава единият от нападателите извикал: „Къде е тревата? Дай тревата! “. Въпреки уверенията на студента, че няма трева и не се занимава с „такива работи“, двамата му извили ръцете, сложили му белезници и го качили в кола. Едва тогава се легитимирали и му обяснили, че са полицаи. 

В полицейското управление се установило, че е станала грешка и търсеното от полицията лице не е Митко Ванчев. Самият той е откаран в болница, където престоял четири дни за лечение на травмите от побоя. 

След вътрешна проверка в МВР двамата полицаи са наказани дисциплинарно. Ванчев сезира Военно-окръжната прокуратура в Пловдив, която внася обвинителен акт срещу двамата полицаи за нанесените от тях телесни повреди на младежа. 

Пловдивският военен съд ги оправдава и отхвърля гражданския иск на Ванчев, който иска обезщетение от 8000 лв. за причинените му неимуществени вреди. 

Военно-апелативният съд (ВоАпС) обаче признава подсъдимите за виновни и им налага административни наказания – глоби от 1 000 лв. за всеки. Гражданският иск на Ванчев е уважен за 1500 лв. 

Добре е да се припомнят мотивите на въззивната инстанция. Тя подчертава, че двамата полицаи са били цивилни, не са се легитимирали и на това отгоре са объркали Ванчев с наркотрафикант, т. е. има грешка в лицето. „Като добре обучени полицаи, завършили висше образование в Академията на МВР, те е следвало да реагират адекватно, а не да се нахвърлят върху първия срещнат младеж и да му нанасят побой. Още повече, че той е бил самичък, а те са били двама – като са имали възможност да повикат и подкрепление от други полицейски служители“, пише съдът. И заявява, че съвсем основателно Ванчев е помислил, че е жертва на престъпници, а не, че се провежда полицейска акция. 

Тук обаче историята претърпява обрат и присъдата на Военно-апелативния съд, която по закон е окончателна, е отменена по искане на главния прокурор. Жертвата на престъплението и граждански ищец по делото Митко Ванчев нито е уведомен за искането за възобновяване на делото, нито е призован за разглеждането му от Върховния касационен съд (ВКС). 

ВКС връща делото за ново разглеждане на ВоАпС заради процесуални нарушения. И този път апелативният съд постановява оправдателни присъди за полицаите. При второто разглеждане на делото той приема, че след като двамата полицаи не са познавали Ванчев, провеждали са акция срещу наркотрафиканти, които също не познавали (имали само описание), било житейски нелогично да нанесат безпричинен побой на непознато лице и то, при положение че действията му са били под контрол. ВоАпС стига до извода, че побоят над младежа е следствие от съпротивата му и е целял само да я сломи. 

Тогава Ванчев сезира Европейския съд по правата на човека в Страсбург, но жалбата му е обявена за недопустима без да се посочва защо. Така той решава да се обърне към Комитета по правата на човека на ООН. 

Именно това е институцията, която слага финала на сагата. Комитетът е категоричен, че правото на Ванчев да не бъде подлаган на мъчения, жестоко и безчовечно отношение, гарантирано от Международния пакт за граждански и политически права, е нарушено.