Симона убита с джобно ножче пеперуда, Димитър не спира да ридае в ареста

Броени дни не стигнаха на 15-годишната Симона Великова от Сливен да замени ъндърграунда на "Сините камъни" с уредения живот на Запад.

Семейството й правело всичко възможно да се устрои в Швеция, където от месец вече бил вторият й баща Стефан, съобщава 24 часа онлайн.

Симона и майка й трябвало да продадат къщата си в близкото до Сливен село Сотиря и да се отправят на Запад, към един по-уреден и цивилизован свят, разказаха пред 168 часа познати на семейството.

Майката на Мони искала да я измъкне от средата, в която растяла, но най-вече да я отдалечи от Димитър - 28-годишният странник от село Струпец, влюбен до лудост в синеоката тийнейджърка.

Вечно с качулка на главата и слушалки в ушите, Димитър правел впечатление на околните като прекалено затворен, понякога дори неадекватен. Избягвал да привлича вниманието върху себе си, но затова пък бил старателен в работата си.

Младият мъж се грижел перфектно за животните във фермата на Атанас Петров в Сотиря.

Ставал рано, работел като за двама въпреки крехката си физика, а свободното си време почти винаги прекарвал пред лаптопа.

ДИМИТЪР Е ИМАЛ НЯКОЛКО ПРОФИЛА във фейсбук, чрез които пишел на Симона и на нейни приятелки.

Той познавал момичето от малко, тъй като то също живеело с майка си в Сотиря. Селото прилича по-скоро на вилна зона и се намира на 4-5 км от Сливен и на още по-малко разстояние от търговската гимназия, която е в крайния квартал "Сините камъни".

Фермата, в която работел Димитър, била на метри от къщата на девойката.

Дали двамата някога са имали връзка или всичко е било плод на фантазиите на Димитър, остава загадка. Близки приятелки на убитата Мони твърдят, че тя никога не е била гадже на Димитър, когото определят като истински психопат.

Според психолози обаче, подобна агресия, довела до убийството на Симона и намушкването на още двама души - училищната психоложка и момче от квартала, вероятно се е подхранвала от нещо, случило се между палача и жертвата.

Едва след бруталното клане в двора на сливенската търговска гимназия наяве изплуват не един и два нелицеприятни факта, на които ако някой бе обърнал внимание по-рано, днес тийнейджърката щеше да е жива.

Още през април т.г. Димитър дава ясен сигнал, че нещата излизат извън контрол. Татуира си името на Симона по целия гръб, влиза в конфликт с втория й баща, който настоява да остави момичето на мира, а накрая се нагълтва с отрова за праскови в комбинация с таблетките на майка си за високо кръвно.

Прекарва седем дни в кома в сливенската болница, но е спасен и отново се връща в Сотиря. Битието му продължава както преди, сякаш нищо не се е случило.

НИКОЙ НЕ СЕ ОСМИЛЯВА ДА ГОВОРИ ЗА НЕСПОЛУЧЛИВИЯ ОПИТ ЗА САМОУБИЙСТВО

Фермерът, за когото работи, предупреждава бащата на Димитър, че синът му има сериозен проблем, но родителят отвръща, че той си е такъв.

Нито бащата, нито майката на Димитър допускат, че затвореният в себе си, но работлив син, може да се превърне в убиец. Това е последното нещо, което може да допусне някои родител изобщо. И така вместо да се лекува в специализирано заведение, Димитър продължава живота си на бедно и самотно момче от село, влюбено до болка в 13 години по-малката Симона.

А тя е момиче, чийто профил не отговаря на масовата представа за 15-годишните девойки. Определено има интерес към по-големи мъже и това се вижда дори само от живота й в социалните мрежи.

Мълвата говори, че Симона е имала връзка с 28-годишния Красимир Митков - ранененият от Димитър при клането в търговската гимназия.

Той обаче влязъл в затвора и връзката им прекъснала. Сред интимните приятели на убитото момиче е друг младеж от Сливен, който също е доста по-голям от нея и от известно време работи в чужбина.

На 21 февруари т.г. Мони публикува на страницата си във фейсбук снимка, на която се целуват, а под нея е написала: "и двамата знаем че един без друг сме нищо ... обичам те".

"Не съм в България, не знам какво е станало и не мога да ви бъда полезен с информация", каза пред 168 часа въпросният младеж.

"Бях с нея, но не мога да говоря за това, загубих я, не можах да я опазя и много боли", споделя Мария Дукова - съученичка на Симона и една от най-близките й приятелки.

Тя е момичето, което придружава Мони до психоложката Стефка Султанова във фаталния 6 ноември.

Първият учебен час в търговската гимназия току-що е започнал. Оше от сутринта обаче Симона получава десетки есемеси от Димитър, в които той настоява да се видят. Малко след 13,30 ч. момичето разбира, че Димитър е пред входа на училището. Той пробва да влезе в сградата, но охранителят не го пуска.

Силно притеснена, че Димитър я притиска, Мони и Мария отиват при психоложката Султанова.

40-годишната жена познава добре тийнейджърката и двете решават да слязат долу, най-вероятно за да опитат да се разберат с Димитър.

Това обаче се оказва фатална грешка, тъй като 28-годишният мъж е тотално превъртял и

НАПАДА ДВЕТЕ ЖЕНИ С ДЖОБЕН НОЖ-ПЕПЕРУДА

Намушква психоложката в корема и в гърба, след което се нахвърля върху Симона. Забива острието в тялото й пет пъти, а ученичката издъхва за минути от остра кръвозагуба.

"Помислих, че е станал някакъв бой. Видях мъж с качулка на главата да бяга, а след него полицаи", разказва ученик от 12-то основно улилище, с което търговската гимназия дели общ двор.

Димитър е пресрещнат от 28-годишния Красимир Митков - кварталният бабаит, на когото Симона позвънила за помощ.

Той не познавал лично Димитър, но знаел, че тормози момичето и то се страхувало от него.

Ден след трагедията от болничната стая Красимир споделя пред журналисти: "Знам, че й е изпращал есемеси, в които я заплашвал с убийство. Преди време опирал газов пистолет в главата й... Затова като поискаха да помогна, веднага реагирах... Той е слаб, висок. Казах си, че ще мога да го съборя".

Когато го приближил обаче, Димитър извадил газов пистолет и стрелял срещу него. Красимир се обърнал, за да се предпази, но тогава нападателят забил нож в гърба му. Според лекарите от многопрофилната болница в Сливен е

ИМАЛО РЕАЛНА ОПАСНОСТ ЗА ЖИВОТА НА 28-ГОДИШНИЯ КРАСИМИР

Той е приет с три прободни рани в областта на гърдите, засегнали белия му дроб.

Преди да го заловят, Димитър налапал дулото на газовия пистолет и стрелял. И този път опитът му за самоубийство се оказъл неуспешен. След пъвоначалната информация, че състоянието му е тежко става ясно, че травмите са само по небцето на убиеца и той е преместен от болницата в ареста.

Там лабилният Димитър не спирал да плаче и да повтаря: "Симона, обичам те".

Това казал и в съда на 10 ноември, когато сливенски окръжни магистрати гледаха мярката му за неотклонение. Те наложиха постоянен арест за убиеца на девойката, а служебният му адвокат Христо Христов заяви, че няма да обжалва решението на съда пред Апелативния съд в Бургас.

"Смятам, че в момента В АРЕСТА Е ПО-БЕЗОПАСНО ЗА ДИМИТЪР, защото ако излезе може да се самонарани или да стане жертва на отмъщение. Той още е в шок, постоянно плаче и повтаря колко обича Симона.

Доколкото разбрах се е опитал да скочи от прозореца на отделението по реанимация", сподели пред 168 часа адвокат Христо Христов, служебен защитник на Димитър Иванов.

Той смята да поиска съдебно-психиатрична експертиза.

От МБАЛ "Д-р Иван Селимински" - Сливен обаче опровергаха информацията за евентуален опит за самоубийство в болницата.

"28-годишният мъж бе приет с прострелна рана от газово оръжие в областта на устната кухина на 6 ноември - петък, след инцидента в сливенско училище. До събота вечерта пациентът е бил под въздействието на силни медикаменти, в сънно състояние. До изписването му в неделя и превеждането му в следствения арест, Димитър е бил под непрекъснато полицейско и медицинско наблюдение", обясниха от ръководството на болницата.

По време на първите разпити 28-годишният Иванов ТВЪРДЯЛ, ЧЕ НЕ ПОМНИ КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО В УЧИЛИЩНИЯ ДВОР

Плачел непрестанно и повтарял, че за него вече няма живот.

Четири дни след ужасната трагедия в сливенската гимназия родителите на Симона разкриха ужасяващи подробности - Димитър вървял по петите на Мони още когато тя била едва 10-годишна, а през последните 5-6 месеца тормозът станал нетърпим.

"Димитър направи фалшив фейсбук профил на дъщеря ни и започна да пише съобщения от него към себе си и към приятелките й. Пишеше лоши неща", разкрива майката на убитата Симона.

Приятелка на Симона от квартала си спомня случка, станала около месец преди трагедията.

"Седяхме със Симона в детската градина до училище, когато Димитър дойде при нас и след кратка размяна на реплики я заплаши, че следващия път ще я убие".

"Преди пушехме по една кутия цигари на ден с жена ми, откакто Димитър затри Симона, пушим по две. От две нощи не сме спали. Но

ЗА ТАЗИ ТРАГЕДИЯ ВСИЧКИ СМЕ ВИНОВНИ.

Това са думи на фермера Атанас - работодателят на Димитър.

Родителите на младия мъж също са в шок, а в отчаянието си майка му заявява пред медиите, че не иска повече да го види.

Дали става дума за психично болен човек, за странник или млад мъж с педофилски уклон, тепърва ще стане ясно от психиатричната експертиза, която се очаква да бъде назначена по делото.

Психотерапевтът Светозар Димитров: Голяма душевна липса генерира гнява у Димитър

"В случая с Димитър Иванов става дума за сериозно нарцистично състояние, за патологична ревност, носеща много гняв.

На лице е голяма душевна липса, която създава гняв. Причината най-вероятно трябва да се търси в ранното детство, когато се конструира психиката на човека, но това не означава непременно, че Димитър е бил обект на насилие от родители или други близки хора.

Важно е да се отбележи и че подобни психични травми не винаги означават психиатрични разстройства и смятам, че в този случай не става дума за шизофренно разстройство", коментира за 168 часа психотерапевтът от Бургас Светозар Димитров.

Един от основните въпроси, според него, е кое е било онова нещо, направило жертвата толкова важна за Димитър. Какво е поставило точно нея във фигурата, без която той не може.

"В страданието си след убийството Димитър изглежда искрен - плаче за Симона, казва, че за него вече няма живот. Т.е. това е и гибел на надеждата в неговия живот.

Говорим за състояние, когато липсата на нещо не може да се компенсира по никакъв начин. Тук поговорката "Времето лекува" не дава резултат и това го доказват опитите за самоубийство на Димитър.

Намесата на бащата на момичето също не е дала резултат, а в момента, в който Димитър е получил забрана да доближава Симона, е опитал да сложи край на живота си.

В подобни случаи законът трябва първо да е по-категоричен, и второ - по-чувствителен.

Под по-категоричен разбирам да се изпълняват строго мерките за дистанциране при патологична ревност, генерираща огромен гняв.

А по-чувствителен означава и в България да се въведе психологческо обслужване на хора в риск и то да е социално вписано. Защото един разбор на случая показва, че Димитър е бил във висок риск да извърши това, което е извършил.

Ако беше работено с него вероятно нямаше да се стигне до този фатален край.

Време е вече в България да се задейства мярката работа със специалист, вместо да се чака най-лошото да се случи.

Такъв тип работа предполага преосмисляне на поведението и търсене на варианти", убеден е Светозар Димитров, магистър по клинична психология.

Той е член на Дружество на психолозите в България и учредител и координатор на първия в страната регионален клон на организацията.