С 27 кила злато и плик с диаманти избягаха в чужбина обирджиите от ЦУМ

Двама от осъдените за най-големия грабеж на бижута у нас в последните години са се измъкнали от общо 14 години затвор.

Двамата обирджии, които извършиха най-големия грабеж на злато у нас в последните повече от 15 години, като задигнаха 30 килограма накити от ЦУМ, са избягали от страната, преди да бъдат вкарани в затвора за 14 години, разкри проверка на “24 часа”.

Осъдените престъпници, които извършиха дръзкия обир маскирани като полицаи през 2003 г., успяха да скрият 27 килограма от ценната плячка, която към момента се оценява на над 1 млн. и 300 хил. лв. Тодор Мирчев и Николай Видолов са се измъкнали от страната и с торбичка с шлифовани диаманти, задигнати при същия грабеж в центъра на София, установи разследването ни, след като за първи път на репортер на в. “24 часа” бе разрешено да се запознае с пълните материали по приключилото вече дело.

По оперативни данни двамата бегълци били засечени в първите месеци от изчезването да харчат пари в Англия, но по-късно следите им се губят. Третият осъден за дръзкото престъпление Георги Стефанов също се е укрил, когато е трябвало да бъде прибран в затвора, но два месеца по-късно е бил арестуван и отведен зад решетките.

От Министерството на правосъдието потвърдиха официално пред “24 часа”, че присъдите на Мирчев и Видолов не са изпълнени, след като на 11 декември 2013 г. Върховният касационен съд окончателно ги е осъдил на по 7 години затвор. Наша проверка пък установи още, че след като от съдебната охрана върнали в прокуратурата данните, че Тодор Мирчев не е открит на адреса си още на 21 декември 2014 г., неясно защо обявяването му за общодържавно издирване е направено повече от 20 дни по-късно на 16 януари 2014 г. Неизпълненаната присъда на Видолов пък е върната на прокуратурата на 2 януари, но МВР е обявило осъдения бандит за издирване едва 19 дни по-късно. Криминалисти коментират, че за тези 20 дни и двамата обирджии са могли да обиколят няколко континента.

Години преди да се превърнат в поредните богати “бегълци от правосъдието” Николай Видолов и Тодор Мирчев планират до най-малката подробност

“златния обир”

в полицейска

униформа

Полицаите, разследвали престъплението са категорични, че “мозъкът” на цялата операция всъщност никога не е бил задържан, смята се, че той е от средите на златарите и е разполагал с най-ценното - вътрешна информация: че складът на едро на турската фирма “Итал голд” в ЦУМ е като пещерата на Аладин. Там зад плътна дървена врата с шпионка е салонът с щандове, на които са изложени изящни изделия от благороден метал - бижута с диаманти, пръстени, синджири, ланци, обеци, гривни от злато, гравирани ръкавели, златни сувенири и пр. Малко по-навътре пък в отделен офис с бюро, фотьойли и метални каси се пазят най-скъпите и ценни бижута. Магазин 0325 се намира на 3-ия етаж на столичния ЦУМ, няма витрини и не всеки може да пазарува от него - там се продават основно бижута на едро. Открит е през 2002 г. от “Итал голд мега ювелири” ООД, изключителен представител на турската “Итал голд” за България.

От 2002 до март 2003 г. фирмата внася на няколко пъти златна бижутерия и брилянти от Турция и Италия. Част от тях веднага са продадени на търговци у нас.

Два дни преди обира - на 29 март 2003 г., в магазина пристига мъж в полицейска униформа, придружен от цивилен. Пред 25-годишната студентка Нигяр Иса, която приема клиентите, двамата

се представят за

служители от

Икономическа

полиция

Казват, че са дошли да проверят дали се продава немаркирана стока.

Тъй като документите и част от стоката са заключени в метални каси в офиса, полицаите менте се разбират с момичето да подготви всичко за “проверка” в началото на следващата седмица. Иса казва за посещението на двама от собствениците Агоп Авшарян и Андрей Андреев.

По това време единият е във Варна, а другият - в Истанбул. Разбират се единият да се върне, за да подготви всички документи за вноса на златото. На 31 март 2003 г. Авшарян и съпругата му излизат от магазина към 12 ч, като са подготвили всички документи за проверката.

30-ина минути по-късно фалшивите полицаи решават да действат. Те са подготвени за всякакви изненади. Николай Видолов отново облича полицейска униформа, на която дори има фалшиви нашивки с две звезди на раменете. Носи служебна карта менте и пистолет с кяфяво-черна дръжка. Мирчев носи сак и ролки с лейкопласт.

Двамата изключват мобилните си телефони, но дори така клетката на мобилния оператор засича категорично местонахождението им.

Със строги изражения на лицата престъпниците влизат през входа на ЦУМ откъм градинката на Централна баня и джамията. Качват се на 3-ия етаж и се отправят с бавни, но уверени крачки към масивната дървена врата на златарското ателие. Секунди след това звънят само веднъж, но достатъчно настоятелно.

Отвътре продавачката Нигяр, която съвместява работата със следване в Техническия университет в София, поглежда през шпионката, разпознава двамата “полицаи” и без притеснение им отваря. С влизането Видолов и Мирчев започват да оглеждат бижутата, които са приготвени за тях в търговската част. После тримата тръгват към офиса в дъното. Иса подава счетоводната и митническата документация, но иска полицаите да се легитимират.

Видолов вади карта с негова снимка, издадена от Асоциация на бивши и настоящи служители на МВР, които работят срещу организираната престъпност. През това време Мирчев напада Нигяр в гръб. Хваща я за гърлото и й запушва устата.

Съучастникът му й връзва ръцете и й залепя устата с част от лейкопласта, за да не вика. Нападателите слагат Нигяр Иса да седне на стол с облегалки и я връзват за него отново с тиксото.

Обръщат стола така, че младата жена да е с гръб към тях, и почват да изсипват таблите с ценностите в сака си. Иса дори вижда как единият нападател прибира малка торбичка с шлифовани диаманти от бюрото в офиса на магазина.

В този момент неочаквано на вратата на магазина се звъни. Обирджиите замръзват, но след минута мълчание опасността отминава. Секунди преди да си тръгнат необезпокоявани с 30 килограма златни бижута и диаманти, единият бандит сипва вода върху ръцете на Нигяр, а другият й казва: “Обирът е по поръчка!” После се изпаряват.

Вързана, продавачката се опитва да стигне до вратата, придвижвайки се бавно със стола. Накрая младото момиче успява да достигне входа, натиска с брадичка дръжката на вратата и тя се отваря. Наблизо няма никого. За да привлече вниманието, Нигяр почва да тропа с крака.

Охраната чува шума и пристига. Изходите на ЦУМ са затворени светкавично. В това време обаче единият от бандитите вече се е слял с тълпата, а другият се вози в колата на приятел към кв. “Надежда”.

С пристигането си полицаите освобождават Иса и старателно прибират в пликове лентите лейкопласт, с които била овързана. По-късно те се оказват едно от ключовите доказателства по делото, защото именно от този лейкопласт експерти от НИКК

извличат ДНК на

двамата бандити

На огледа са доведени и кучета следотърсачи - Брик, Пачо и Вико. Те безпогрешно надушват миризмата на Видолов по веществените доказателства на местопрестъплението, но по-късно съдът отхвърля това доказателство, защото се оказва, че не е изготвено според процесуалните правила.

Инвентаризация на фирмата показва, че бандитите за задигнали точно 29, 466 кг злато, по цени за съда товага стоката е оценена за над 650 000 рева. Само за няколко дни криминалната полиция влиза в следите на менте полицаите. Всъщност белезници щракват първо на помагача на бандата Георги Стефанов, тогава на 38 г., който пробва да изнесе 2 кг от плячката към Гърция. За целта той убеждава нищо неподозиращата лекарка Гергана Николова, че е много влюбен в нея и иска да я заведе на романтична почивка. По настояване на Стефанов пътуването трябва да стане със служебния ситроен на докторката, а ден преди заминаването той взема резервната гума, като

скрива там 2 кг

крадени бижута

Така на 3 април на ГКПП Кулата ситроенът минава безпроблемно през митницата. Георги обаче вече е обявен за издирване и веднага арестуван. При последвалат митническа проверка в резервната гума са открити над 1 кг злато. Извадени са 207 синджира, 21 чифта обеци и украшения за общо 35 706 лв.

В жилището на Стефанов са открити накити за още 2817,84 лв. Тогава той казва: “Даде ми ги един приятел - Тодор”. По-късно в съда отрича да е замесен. Кълне се, че не е знаел за златото в резервната гума и се опитва да натопи Гергана. Междувременно полицаи засичат волво, шофирано от познат на Видолов, в дома му е намерена полицейската униформа, а малко по късно той и Мирчев са задържани.

Над 27 кг от изчезналото злато с маркировка на "Итал голд", обаче така и никога не е открито.

Процесът тръгна в Софийски градски съд през 2004 г, като 4 г. по-късно магистратите осъдиха Видолов и Мирчев на по 10 г. решетки, а Стефанов получи 6 г. затвор.

Докато делото се гледа на първа инстанция съдът многократно разрешава на подсъдимите да пътуват в чужбина. Стефанов отскача до Германия, където живее майка му, а дъщеря му учи в гимназия там. Видолов пък успява да си издейства през 2007 г. разрешение да пътува до Виена уж за да сключва сделка с местна туристическа фирма за културен туризъм в Копривщица. Докато втора инстанция гледа делото до април 2013 г., следите на тримата обирджии съвсем се губят, а когато ВКС окончателно ги осъжда, Видолов и Мирчев отдавна са избягали в чужбина и вероятно в момента харчат парите от “златната” плячка.

Видолов и бивш

полицай грабят

и чейнджбюро

Николай Видолов е подсъдим и по още едно дело за грабеж, този път той е бил тартор на банда за грабежи в съучастие с бивш полицай и още двама обирджии. Групата е разкрита през есента на 2012 г., когато един от членовете е задържан и проговаря. 4 месеца по-рано отдел “Тежки престъпления” към ОД на МВР - София, научава, че се планира грабеж на кола, която превозва пари за пенсии. Полицаите започват да подслушват телефони. Така влизат в дирите на Видолов, бившия полицай Георги Ж., и рецидивистите Юрий Ваклев и Илиян Илиев. Те са обвинени участие в банда, обрала чейнджбюро на столичния бул. “Дондуков” през ноември 2012 г. Те грабят чанта с около 40 000 лева в лири, долари, евро и левове.

Наемник надупчи с

3 куршума Мирчев

Наемник простреля с три куршума Тодор Мирчев 2 години след обира на 30 кила злато от ЦУМ.

38-годишният тогава мъж, регистриран за грабежи, бе ранен в корема, ръката и бедрото, но оцеля, след като лекари от “Пирогов” се бориха с дни за живота му.

Стрелецът причакал Мирчев във входа на кооперацията, където живеел с приятелката си. Когато Тодор тръгнал да излиза, притаилият се килър гръмнал в него четири пъти и светкавично избягал.Още тогава разследващите бяха категорични, че опитът за убийство не е поръчан от хора, свързани с грабежа в ЦУМ. Покушението било организирано вероятно за да се прекъсне връзката към “мозъка” на удара.

Oколо 1100 осъдени престъпници, избягали от българското правосъдие в последните 20 години, се издирват и в момента в България и по света. Това са убийци, рекетьори, наркобосове, похитители и други опасни бандити, които, вместо да изтърпяват наказанието си, се наслаждават на свободата си. В много от случаите тези подземни тартори харчат натрупани от престъпления милиони и тънат в лукс в най-екзотичните кътчета на земното кълбо, където и да ги заловят, няма да ги екстрадират у нас. Повече от 10 г. тече дебатът защо в България не успяват да бъдат вкарани зад решетките най-знаковите престъпници. От началото на 2015 г. отново серия от бягства повдигнаха въпроса какви нови законови промени ще гарантират справедливо възмездие за всеки, престъпил закона. За да насочим вниманието към проблема и решаването му, в поредицата “Бегълци от правосъдието” ще ви разкажем за някои от най-прочулите се или останали в сянка бандити, които успяха да се изплъзнат от наказание, какви пробойни в законите използваха и защо не са в затвора.