Осъдиха либийски офицери изтезавали медицинските ни сестри, разкриха ужасяващи подробности

Софийски градски съд осъди 12 либийски офицери да заплатят 500 000 лева за неимуществени вреди, причинени на медицинската сестра Валя Червеняшка. Съдебният състав приема за безспорно установено по делото, че Червеняшка е била изтезавана с цел изтръгване на самопризнания цели 8 години.

Съдът отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск за имуществени вреди в размер на 55 334,56 лв.Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

По време на процеса са били представени всички ужасяващи моменти от мъченията на медицинските ни сестри в Либия.

През 1999 година Валя заедно с трите свидетелки също медицински сестри, били задържани от либийската полиция без да бъдат уведомени за причината за това. Пътували цяла нощ до Триполи със завързани очи, с поставени на устата лепенки, вързани ръце отзад. На сутринта били затворени в един полицейски участък в Триполи, първоначално в една голяма килия, където им метнали мръсни одеяла и започнали една по една да ги извеждат на разпити. Първи извели Кристиана Вълчева и Нася Ненова. След разпитите затворили Валя и другите свидетелки в единична килия. В този полицейски участък ищцата била задържана около 40 дена, като през първата седмица имала прозорче на желязната врата, а вече от втората седмица сложили черен найлон, при което се загубвала представата за времето. 

Задържаните  уринирали в кутия от прясно мляко. Вода била давана само колкото да отпият и след това шишето се изнасяло извън килията. Задържаните нямали право да пият вода през целия ден. Килията представлявала помещение с размери 1.80 м на около 1.20 м, с един мръсен дюшек долу на пода. През тези 40 дена Червеняшка не се е къпала. За да ти отворят вратата да идеш по-голяма нужда, трябва да чукаш на вратата дълго, а през останалото време се уринира в картонена кутия. След тези 40 дена дошли полицаи и започнали да нанасят побоищата с тояги, с кабели. Карали ищцата и другите задържани медицински сестри да стоят по цяла нощ на един крак, с вдигнати ръце. След това започнали да извеждат задържаните една по една, карали ги на едно друго място, където е Школа за полицейски кучета.

 Там започнали изтезанията с ток. Червеняшка останала сама в този участък година и нещо. При нея изтезанията били с ток и с т.нар. бланко, което според споделеното от ищцата пред свидетелките, представлява пиле на грил вързано и те бият  с каиши и метални кабели по стъпалата на краката. На ищцата й пускали най-различни бръмбари, буболечки по тялото, ток, пускали й някакви упойващи медикаменти. След това задържаните били откарани в затвора, където през първите около девет дена били настанени в единични килии, които били толкова малки, че не можеш да си изпънеш краката. След тези девет дена ищцата заедно с другите задържани сестри били настанени в обща килия, където нямали никакво легло, никакви завивки. Когато някоя от другите затворнички им давала дюшек, спели на дюшек, в останалото време спели долу на цимента. Имало една дупка вместо тоалетна и студена вода, която не ставала за пиене, защото била солена. В затвора Червеняшка престояла осем години и половина. 

По отношение на ответника Х.А.Д., свидетелките установяват, че бил психопат, генерал от Главно следствено. Този ответник е бил с най-големия чин, по ранг, но фактически повечето от нещата и цялата организация на пускането на ток било дирижирано от ответника Д. М.. Ответникът С.Д.С. бил управителя на Школата за полицейски кучета и той бил този, който най-много пускал ток. Този ответник е единствения, който във воденото срещу него и другите мъчители дело си признал, че е пускал ток. Ответникът А. Ал - Шол бил химика. Той опирал пистолет на свидетелката К.В., влачел я е долу по земята и й опирал пистолет в слепоочието. Ответникът М.Т. също бил от Главно следствено и той бил единия от тези, които биел задържаните сестри с тоягите и които ги наказвал по цели нощи в полицейския участък. Ответникът О.Ш.М. бил един от тези, които организирал цялата им криминална версия как да се развива. 

Ответникът М. Ал Х. е този, който най-много биел задържаните и ги наказвал по цяла нощ, когато били в полицейския участък. Вследствие на случилото се ищцата отключила много заболявания - високо кръвно, ставни заболявания и определено в момента не е здрав човек.

Свидетелката Димитрова установява, че била настанена с Валя в една килия. Виждала я с посинели крака. От нея чула, че била поставяна на нещо, което прилича на това, на което печат агнената, което се върти и удрят стъпалата с палка. Действително краката й били лилави, сини. Подреждали ги на двора с кучета и пускали кучетата, които заставали зад някоя от задържаните. Свидетелката установява още случай, в който когато е завели до тоалетна видяла Валя, която седяла на една стена и била разлигавена, неадекватна, ръката й била синя. След това разбрала, че са й вливали някакво бяло вещество и тя няма спомен за какво са я питали и какво е говорила, но състоянието й било ужасно.

 Свидетелката установява още, че битовите условия били мизерни. Имало едни мръсни дюшеци, момичетата които имали нужда от дамски превръзки получавали отговор от жената, която се грижела за задържаните-да късат от дюшеците и с това да се обслужват. 45 дни задържаните не се били къпали изобщо. По едно време им разрешили, като в една кофа с вода били сипали белина и после телата се олющили.

Свидетелката Димитрова установява, че ответниците Х.Д., О. О., М. Ал - Х., Д. М. били главните мъчители. Карали задържаните по цяла нощ да стоят на един крак, ръцете вдигнати нагоре. После ги пускали да легнат, а като легнели започвали да ги викат по имена и те трябвало да се обаждат, за да не заспиват. Ако не се обадят ги извеждат и ги удрят с пръчки, с палки, с каквото намерят.

По време на делото били разпитани двете дъщери на Червеняшка. И двете свидетелки установяват, че майка им се променила след Либия.Сега майка им има здравословни проблеми и гинекологични, поради липсата на лекарска грижа през тези години, вече е по-затворен човек. Ищцата има болки в ставите, не чува добре, има проблеми с бъбреците. Рухнала е. Когато си дошла в България ищцата била безпомощна, липсвали й всякакви социални умения да комуникира. След връщането от Либия ищцата имала раково заболяване от женски характер, високо кръвно. Преди да замине била ведър, позитивен, много социален човек, а когато се върнала била като безпомощно 5-6-годишно дете. Това състояние продължило месеци. Към днешна дата здравословните проблеми остават. Много често се натъжава./Trafficnews.bg