Оповестиха горещи факти около разстрела на Луканов

Бившият премиер Андрей Луканов беше разстрелян пред дома си в София от наемен убиец преоблечен като клошар на 2 октомври 1996 г. 3 куршума попадат в гърба му, а един пронизва слепоочието му. За убийството са осъдени Александър Русов, Алексей Кичатов, Георги Георгиев, Ангел Василев и Юрий Ленев. Присъдите им обаче по-късно са отменени, защото съдът решава, че самопризнанията им са изтръгнати с мъчения. Веднага след смъртта на бившия премиер в печата се появяват много и различни версии - от покушение на "енергийната мафия" до битови причини. Покушението продължава да е обект на множество коментари и днес. По този повод потърсихме гледната точка на дългогодишния директор на отдел Убийства в полицията Ботьо Ботев. Ето как г-н Ботев отговори на въпросите на управителя на БЛИЦ Ивайло Крачунов.

- Г-н Ботев, на 2 октомври се навършиха 23 години от разстрела на бившия български премиер Андрей Луканов. Как си обяснявате обаче толкова години по-късно агресивната политика на някои медии в защита на хората, които бяха изправени на подсъдимата скамейка и на първа инстанция получиха доживотни присъди?

- За мен това е необяснимо, а и не съм се интересувал и не се интересувам да правя анализ и извод на онова, което се публикува в средствата за масова информация. Това е тяхно право на начин на публикации, на начин на изучаване, на начин на третиране на проблемите.

Аз винаги съм бил застъпник на една теза: Истината е една, тя не е двойна, рано или късно тя излиза. Убеден съм бил, че в този случай нещата ще се получат така. И когато говорим за този случай специално, която е една болка на Ботев, защото той не е случай на Ботев, той е случай на България. Какъв е Луканов е отделна страна, каква е неговата роля, исторически в процесите, които се развиваха, е отделна страна. Но тук се касае за едно убийство. Аз винаги съм разсъждавал, не само разсъждавал, а и действал в тази насока. Примерно много пъти хора са питали, когато работим по едно от бандитските убийства, защо ти губиш време денонощие работиш и така нататък. Аз питам, защо? Ами как, той е бандит, не се занимавай с него. Аз съм им казвал, мен това не ме интересува. Както работиш за един бандит, така работиш и за един обикновен човек.

Това е едно убийство и никой няма право да лишава от живот това, което природата е дала. И винаги съм го казвал, какъвто ще да е той. Така че нещата, свързани с това как е работено по Луканов - аз съм работил или тези, които са били около мене - сме работили както към всяко едно друго убийство. Въпросът тук е, че се касае за смъртта на един бивш премиер.

- Има големи противоречия в общественото пространство, г-н Ботев, от една страна аз съм се запознал с доста от свидетелски показания, материали, които недвусмислено говорят за самопризнания на обвиняемите и то в присъствието на техни адвокати и част от разпити, дадени пред съдия. Как е възможно тези хора да бъдат малтретирани, когато по време на разпитите присъстват техните адвокати?

- Аз бих искал да поставя въпроса, че в тоя аспект, както повторих преди малко, са въвели в заблуда цялото българско общество. Аз ще изходя от това, какви са мотивите, по отношение на оправдателната присъда. Извеждам онова, което е по материалите.

Искам да подчертая нещо друго, че в практиката няма подобен случай, в който по едно дело първа инстанция да издаде пет най-тежки присъди, а втората инстанция да ги анулира. Това в практиката, която аз съм изследвал и гледал, мисля, че няма. По един или два случая, примерно замесени преки извършители, възможно е. Когато изхождаме от мотивите за оправдателната присъда, основните са три – първото и основното, то протича под всичките дела, касаещи, ще стане може би въпрос за тях, включително и Сергей Шанин, включително и кладенеца – упражнено насилие, тоест изтръгнати показанията с насилие.

- Да, ето Вие държите във вашия кабинет една картина на къща в Копривщица, която беше наречена „Къщата на ужасите”, тя ли е разковничето на този случай, къщата в Копривщица?

- Не мога да кажа, че там е разковничето. Разковничето по случая е в цялата многообразна, огромна бих казал работа, която се проведе от един голям колектив от хора, специалисти в различните области. Това го подчертавам най-отговорно в един много дълъг период от време. Но, за да се стигне до онова, което даде пътеката за разплитане на случая, да действително започна от тази къща. И ще обясня защо. От едно от многото мероприятия, които се провеждаха, се работеше по една украинска група от Ровно, които имаха отношение по убийството на Сергей Шанин, украинец, който беше убит в България , шест месеца преди убийството на Луканов с пистолета на Луканов. Едно и също оръжие е стреляло, това беше брънката. Това беше материалната не само следа, а насока.

Най-вярната, най-точната, която опитът и практиката налага това, че оръжието беше същността на всичко онова, което се водеше и свързваше двата случая по отношение извеждане на цялостната мотивировка за разговорите. Шанин беше убит и в последствие, тъй като се работеше паралелно по двете дела, много работа се хвърли там, и се стигна, че участие в убийството имат въпросната Ровненска групировка. Нейните членове бяха задържани в България след едно дълго пребиваване в Турция, където бяха подготвени доста работи в оперативен порядък и тъй като се контролираше абсолютно всичко, не знаехме кога ще влязат в България и бяха задържани в България на границата на България.

За тях предварително с решение на Министерството на вътрешните работи на най-високо равнище, беше взето решение да се работи в тази така наречена прословута Къща на ужасите. Това беше вила на МВР, мотивите бяха няколко. Първо, с тези хора да се работи колкото е възможно извън обсега на журналистическия интерес, това е едно, второ, което е, няма да скрия, тъй като вече се пусна в пространството, там беше оборудвано с разрешени разузнавателни средства, тази къща, с разрешение на съдия и така нататък.

И третото, ако не се получи резултат, както и с много други хора, с които се работеше, ако не се получи резултат, същите щяха да бъдат експулсирани от България. Ето това беше целта на работата във въпросната къща, както я нарекохте „на ужасите”. Тя беше вила на МВР.

- По материалите, по делото и после в съдебна фаза става ясно, че цената за убийството на Луканов, която е платена, поне по свидетелски показания, е 85 000 тогавашни щатски долара, която е равностойността на 100 хиляди германски марки. Успяхте ли тогава Вие и вашите колеги да влезете в следите на тези пари?

- Това е един път, който е изяснен много точно по процесуален начин. В показанията, които са давани по време на предварителното производство, обвиняемите за които става дума, които са имали съществена роля примерно Ленев. Той обяснява кой му е дал парите, къде са били съхранявани те, на кой в последствие са дадени, по колко са дадени, как са протекли парите като теч към съответните обекти.

- Бил е взет аванс от 2 хиляди долара първоначално по самопризнанията на Юрий Ленев...

- Това е било за първоначални разходи. - На толкова е оценен един човешки живот на български политик, така ли да разбираме г-н Ботев, на 100 хиляди тогавашни дойче марки?

- Така е, по документи е така.

- А изяснен ли е окончателно мотивът за премахването на бившия премиер?

- Доста дълга е и тази тема.

- Накратко да кажем?

- Противоречията са ясни и бяха ясни още в първичния момент на убийството на Луканов между Румен Спасов и Андрей Луканов. Румен Спасов беше разпитан в следствието на следващия ден, след убийството на Луканов. Разпитът го проведе тогавашния зам. началник на следствието Коста Богацевски. В протокола за разпит Румен Спасов заявява открито, не скрива омразата, противоречията, противоборството, което се ражда от деца между Луканов и него, което произтича от бащите им ако щеш. Той даже има такива изявления. Аз не искам да Ви кажа, цитирам по памет, не искам да кажа,че тъгувам за Луканов, напротив, радвам се, че го няма, но не съм убиеца аз, не съм организирал това нещо, нямам нищо общо с тази работа. Тоест, искам да изтъкна, че противоречието, противоборството между тях, лежи в годините назад. От многото неща кото се докоснахме в хода на работата, Румен Спасов обвинява Луканов в себе си и него е криел това, че той е виновен за смъртта на баща му. Той е в затвора вкаран и там почива, знаете. Човекът, който оргаизира концлагерите и така нататък, ясно Ви е това.

- Как си обяснявате г-н Ботев, че само няколко часа след като дава показания по това дело, босът на „Мултигруп” Илия Павлов е застрелян с куршум в сърцето пред погледа на охранителите си?

- Двете неща нямат нищо общо, друга тема даже аз си спомням денят беше 6-и март, в съдебната зала влязохме и аз бях призован за свидетел с Илия Павлов. Първо беше разпитан той, след това аз. Но двата случая нямат нищо общо. Ние работихме доста дълго първоначално по направлението "Топенерджи". Там съществуваше сблъсък между Луканов и Илия Павлов. Там Луканов в срещата в Москва, дни преди това, мисля че 15 или 20 дни от последното му посещение в Москва, беше изхвърлен от Топенержи. Но това е друга тема, изяснено е там, няма нищо общо, работиме по него.

- Като дългогодишен криминалист и началник на отдел Убийства смятате ли, че все някога ще бъде разгадано убийството на Илия Павлов?

- Работил съм по случая и бих могъл да кажа, че има насоки, по отношение на които може да се раздвижат някои задачи, които останаха нерешени и считам, че при една добра работа ще се стигне до истината. /blitz.bg