Къде е овчарят Динко? Бруталният убиец духна, докато Темида прогледне!

Четвърти месец полицията издирва овчаря Динко Вълчев от бургаския кв. "Банево", осъден на 18 г. затвор за убийството на търговеца на животни от Айтос Бехчет Исмаил през март 2015 г.

Вълчев е обявен за общодържавно издирване на 4 ноември м.г., макар да изчезва още в края на юли същата година ”. 50-годишният овчар духва точно месец след като е осъден на първа инстанция.

Когато на 16 юни 2020 г. Бургаският окръжен съд го признава за виновен и го осъжда на 18 г., му налага мярка за неотклонение парична гаранция от 1000 лв. Така Динко си тръгва от Съдебната палата като свободен гражданин и се прибира в къщата си в кв. "Банево", а адвокатът му обжалва присъдата на първоинстанционния съд в Апелативния.

Прокуратурата обаче внася протест, като настоява убиецът да бъде пратен зад решетките. Заради задействаната процедура по протестау Вълчев така и не внася паричната гаранция. Минава точно месец, докато на закрито заседание от 16 юли 2020 г., Апелативният съд изменя мярката на Вълчев от парична гаранция в задържане под стража.

Но когато екип на Съдебна охрана отива в Банево да го прибере, от овчаря няма и следа. Запознати твърдят, че Динко е избягал още през юли м.г. и недоумяват защо е бил обявен за общодържавно издирване едва през ноември.

Източници на "24 часа" разкриват, че откакто е напуснал "Банево" беглецът на няколко пъти се е обаждал на свой познат, на когото разказал, че работел в голямо предприятие далеч от Бургас, печелил добре и живеел тихо и кротко, като почти не излизал от фабриката. Надявал се един ден съдът да намали присъдата му.

От прокуратурата пък са убедени, че осъденият овчар нямаше да се превърне в беглец от правосъдието, ако веднага след произнасянето на присъдата е задържан - още в съдебната зала.

Съдът обаче изтъква факта, че по време на целия процес подсъдимият за жестокото убийство е бил без наложена мярка за неотклонение.

Динко попада за първи път в ареста в края на юни 2015 г. - три месеца след убийството на 47-годишния Бехчет Исмаил. Макар че труп липсва, първоначално овчарят признава за убийството, но после се отрича от показанията си и хвърля вината върху ратая си Райно Иванов. Той пък твърди, че убиецът е Динко, и така двамата взаимно се топят за смъртта на Бехчет.

Търговецът пристига в кошарата на Динко в землището на село Изворище сутринта на 10 март, за да купи агнета. Двамата се познавали, тъй като Бехчет и друг път посещавал фермата на Динко. Във фаталния ден обаче мъжете се скарали за цената на едно агне. Динко го продавал за 150 лв., но Бехчет предложил да го вземе за 60 лв., а с остатъка от парите да покрие стар дълг на овчаря за фураж към трети човек. Динко обаче категорично отказал, а Исмаил налетял на бой, но се подхлъзнал и паднал. Тогава овчарят грабнал метален прът и ударил с него търговеца няколко пъти по главата.

След като се уверил, че пребитият мъж не дава признаци на живот, овчарят опитал да премести трупа, обаче не успял. Тогава заедно с Райно вързали краката му с въже за един от автомобилите на Динко и така издърпали трупа до огнище, което се намирало на няколко метра от местопрестъплението - край една от празните кошари във фермата.

За да заличи следите от убийството, Динко полял мъртвия Бехчет с бензин, затрупал го с автомобилни гуми и ги запалил. А кладата с човешкото тяло горяла цяла нощ.