Доживотен затвор за Щайгата, задържан за разстрелите на Георги Стоев и Шинка Манова

Ще те убия и заровя там, където закопах и този преди теб, казвай къде са парите и документите? Това крещял 40-годишен мъж на друг, докато го влачел за косата по туристическа пътека в кв. “Бояна”. “Похарчих ги, похарчих ги”, отвръщал приведеният на две човек, също около 40-те.

Разгневеният е Марио Пеев-Щайгата, рецидивист, съден за убийство, хулиганство. Влаченият - Борислав Добрев-Точката, наркоман, надрусан с морфин и амфетамин, също съден.

Случката се разиграва през април 2010 г. в местността Свинарника, твърди прокуратурата. Според предварителния замисъл Точката трябвало да помогне на Щайгата да избяга от страната, за да не влезе в затвора. Вместо това обаче му задигнал 30 хил. евро и документите

След 5-годишно разследване Софийският градски съд даде доживотна присъда на Щайгата за убийството на Точката. Присъдата обаче не е окончателна.

От 2010 г. Марио , който е един от най-колоритните обитатели на софийския затвор, е зад решетките, където излежава присъда за убийство от 2006 г. В “кариерата си” той бил задържан още за убийствата на митническата шефка Шинка Манова и на летописеца на мафията Георги Стоев. За разстрела на Стоев дори лежал 5 месеца в ареста, но го освободили, когато се установило, че по същото време пак е бил в затвора. Участието му в убийството на Манова също не било доказано. (За двете екзекуции виж по-долу.)

Пеев признава, че бизнесът му е бил автокражби и търговия с дрога, за което обаче никога не е съден. (Интервю с него виж по-долу - бел. ред.)

Идеята да бяга от страната се зародила у Марио в началото на 2010 г. Причината - трябвало да влезе отново в затвора за 11 г. Наказанието му било дадено за убийството на неговия бизнеспартньор в неоособено чист бизнес Васил Василев през 2006 г. Той го завлякъл с 12 хил. лв., които похарчил на комар. Василев бил убит и закопан на Витоша.

Според прокуратурата Марио се снабдил с около 40 хил. евро, за да избяга от страната. Затова трябвало да се снабди с фалшиви документи. Разследването обаче не успяло да установи на кого е дал пари за тях. Самият Марио отрича това да е истина.

Щайгата се свързал с приятеля си Борислав Добрев-Боби Точката, който трябвало със собствената си кола “Фолксваген Голф” да го откара до Гърция. Марио планирал там да се срещне със свой авер, който пък щял да го уреди да отлети за Венеция, а оттам да духне към Южна Америка. В замяна Пеев обещал да снабди Боби Точката с дрога.

В средата на април 2010 г. документите на Марио били готови. Трябвало обаче да отиде до сградата на Гранична полиция на бул. “Мария Луиза” в София, където да получи листче с номера, с което да си ги вземе.

Денят бил 22 април 2010 г. Точката предупредил майка си, че ще пътува до Гърция с приятеля си Марио. Рано сутринта двамата пристигнали пред сградата на бул “Мария Луиза”. Марио носел чантичка, в която имало 30 хил. евро, както и цялата документация, свързана с издаването на фалшивите документи за самоличност.

Пред сградата на МВР накарал Точката да го изчака, а той се отправил към гишето, за да вземе номера. Чантичката обаче останала в колата. За негов ужас, когато се върнал след няколко минути, от колата и Точката нямало и помен.

Вбесен, Марио звънял на шофьора си, но телефонът давал свободно. После започнал да го търси на всички места, където знаел, че Точката се подвизава.

Открил го в жк “Сердика” в квартирата на Милко Христов-Хапчето. Той пък бил известен в подземните среди като човек, който приютява наркомани, криминални типове, търсени от полицията или от кредитори.

В момента и Хапчето е в затвора. Според Марио той не е напускал килията от 10 г. и никога не е имал квартира в София.

Още от вратата Щайгата започнал да налага Точката и да му крещи къде са парите. Точката чистосърдечно си признал, че ги похарчил. Макар че и разследващите се чудят възможно ли е за 2 часа да се похарчат 30 хил. евро.

Документите пък изхвърлил близо до пресечката на бул. “Христо Ботев” и бул. “Сливница”.

Двамата отишли да ги търсят, но не ги открили. Между 10,30 и 13 ч Точката бил със завързани със “свински опашки" ръце

Щайгата му наредил да захапе скоростния лост с уста, превключваюйки така предавките. Стигнали до Киноцентъра в кв. “Бояна”. Щайгата паркирал колата на поляна, вдясно от шосето. После го свалил от фолксвагена и го повел по туристическа пътека. През цялото време го държал за косата, наведен, и за да му внуши страх, му казал, че ще го отведе до мястото, където убил Васил Василев.

Двамата стигнали до местността Свинарника. Щайгата удрял и ритал Точката. Когато яростта му ескалирала, взел винкел или малък метален прът, който намерил наоколо, и почнал да го налага по главата, тялото, ръцете, краката.

Когато Точката се строполил безжизнен на земята, Щайгата му взел чантичката, в която били документите и 1000 лв. После изхвърлил тялото му в шахта и го затрупал с камъни

Целия ден майката на Точката се опитвала да се свърже с него. Около 18 ч се обадила и на Марио, за да го пита защо синът ѝ не си вдига телефона. Той пък ѝ отвърнал гневно, че синът ѝ откраднал парите и документите му и не знае къде е.

От “Бояна” Марио потеглил към Гърция, като преди това се видял с приятелката си в кв. “Гоце Делчев”. Той карал колата на Точката. Двамата говорили около 5 минути, Марио ѝ обяснил, че ще бъде в квартала и ще се видят по-късно.

Оттам потеглил за Петрич. По пътя изхвърлил документите на Точката и задържал парите. В Петрич оставил колата на местен човек, който в замяна му помогнал да премине през границата

Трупът на Точката бил открит само няколко часа след убийството. Мъж, който бил изградил в бетонната шахта импровизиран рибарник и развъждал риба, забелязал, че водата в тръбите е червена. Усъмнил се, че има нещо нередно, повдигнал един от камъните и видял тялото на Точката.

Според съдебните медици той умрял от черепно-мозъчна травма. Имал още наранявания по цялото тяло, които били причинени от удари със и върху тъпи предмети, както и от притискане.

На 7 септември 2010 г. Щайгата бил задържан в Гърция. Пред разследващ полицай той първо признал за престъплението, но не дал обяснения. На делото отрича да е убил Точката.

Марио Пеев: Обвинявали са ме за 5-6 убийства

- Г-н Пеев, колко години сте били зад решетките?

- 15 години и 8 месеца.

- За какво сте съден?

- Побой, хулиганство, убийство, имам и политическо дело. В казармата група войници набихме един заместник-командир по политическата част. Точно тогава бе изселването на турците и решиха, че е политическо престъпение.

- За колко убийства сте обвиняван?

- 5-6, но не във всяко само за един човек.

- Защо името ви се свързва с убийствата на митническата шефка Шинка Манова и на хроникьора на мафията Георги Стоев?

- Шинка Манова ми беше комшийка в кв. “Гоце Делчев”. Когато убият някого, има кампанийност. Гледа се в една брошура кои и за какви типове убийства са разследвани. После събират три торби юнаци и започва малоумна отсявка. По онова време МВР имаше ново ръководство и се бяха попрестарали. Заключиха ни стотина души.

- За Георги Стоев колко време бяхте задържан?

- 5 месеца. Имаше едно минетче тук в затвора, което си говорило с една журналистка и ѝ казало, че уж аз съм се хвалел, че съм взел 20 хил. лв. за убийството на тоя юнак.

- За колко убийства признавате?

- Тези, за които съм осъден, значи съм ги извършил.

- Убийството на Боби Точката сред тях ли е?

- Няма нищо, което да ме свързва с него - няма ДНК, няма разпечатки за местонахождение, освен че го познавам. Не мога да си представя, че като го намеря, ще го приключа, без да се опитам да си взема парите.

Напуснах държавата с 50 евро

Съдията обаче каза: Според мене сте вие, защото на датата, на която е убит, сте били на границата, за да бягате. Бога ми, разбира се, та аз имам присъда за убийство. Съвсем нормално е, всеки иска да е свободен. Добре, че успях да изляза и да изкарам пари.

- В Гърция ли?

- Там бях малко, 40 дни.

- А след това къде?

- В Италия.

- Там с какво се занимавахте?

- С това да изкарам пари.

- Крайната ви цел Южна Америка ли беше?

- Пак глупост. В Южна Америка, ако нямаш познат, след 2-3 дни си тотална щета. Взели са ти всичко. Тамошните бандити те хващат, изкарват те от играта и ти прибират парите. Добре дошли са тези, които имат намерение да прават трансфер, да вземат наркотици, да проправят път. Такъв не го пипат, защото идва с пари, за да става клиент. Но идва някой Мики Маус, избягал отнякъде, оглежда се като хамстер, то даже няма нужда да го убиват.

- На кого е убийството, за което сте осъден през 2010 г.?

- Занимавахме се с пакости в строителния бизнес. Вземахме цялото оборудване, с което се строи, всичките машинарии, връщахме ги обратно в складовите бази, на нас ни се плащаше 50% от цената, и отново се преотдаваха. Правехме го с наши камиони, защото с чужди се изкарват 5-6 хил. лв., докато със собствени парите са доста добри. Този юнак (Васил Василев - б.р.) бе голям комарджия. Купихме 3 камиона и имахме още 3, да кажем, крадени, и трябваше да се пренабият. Аз му дадох пари, за да свърши работата, но той ги похарчил и сложил само табелки. Пропаднаха сериозни пари. Скрих се, докато ги събера, за да оправя бъркотията. Платих всичко точно, а той трябваше просто да ми оправи моите пари, смешна сума - 12 хил. лв.

- 12 000 не са малко.

- Зависи. Правили сме и по 50 хил. лв. на вечер. Един ден реши да се прави на велик. Почнах да го бия, обаче той грабна една сопа и ме удари в гърба. Взех сопата и като го шибнах веднъж, го утрепах

Тръгнах да го карам за болницата, но видях, че е тоталка. И си викам: Ще го направя, все едно е в чужбина. Намериха ме след месец и половина.

- Друго убийство има ли?

- При грабеж на инкасо в Ботевград, отдавна. Старецът, който караше парите, даде фира, горкичкият. Това беше преди години, когато НСО работеше и като охрана на инкасо. Момчетата от охраната бяха полуотворени за нещата. Единственото, което не беше окей, беше шофьорът. Точно преди случката му било кофти и сложили да кара един дърт чичо. Но ние не знаем и започна стрелба, а чичото пази всичко, все едно е негово. Близо година не ни хванаха, докато един глупчо от НСО със заплата от 400 лв. реши да купи на гаджето си нов “Форд Фиеста”. Жена му разбрала и отишла при началника. Тогава ми дадоха доживотна като организатор. Свалиха на 12, после 6.

- Лидер ли сте в затвора?

- Какъвто си навън, такъв си и тук. Във всеки затвор се толерира да има лидер в коридора, защото много по-лесно се работи. Бил съм в най-големия затвор в Европа, този в Атина. Там са 8 хил. души, а охранителният персонал е 45 души.Тук сложат някое измислено лидерче, но той не е свикнал управленски с работата и се обгражда с клика.

- Говорите като мениджър.

- Работил съм с хора. Вярно, не съм си плащал към държавата, но съм работил с по 30-40 човека.

- В каква сфера?

- Продавахме наркотици и крадяхме коли, което си е като предприятие. Трябва да имаш човек в митниците, да си организираш транспорта, трябва ти човек, който да намира читави купувачи, но и читави крадци и вечер, като легне при гаджето, да не разправя къде и какво е крал. Хората във веригата не трябва да са много - десетина читави, а другите са наемници.

- Как навлязохте в този бизнес?

- Харесали са ме. Учех в спортното училище на ЦСКА, занимавах се със самбо, но бях посредствен спортист. Обичах да правя пакости - да крада, да се бия. Мразех да уча, а спортното училще е идеалното място да не учиш. Имах достатъчно време да рисувам, което обичам да правя. Крадяхме коли за смешни пари, като имахме 300 долара, бяхме ужасно щастливи.

- Родителите ви как реагираха?

- Родителите отсътват от цялата картинка. Баща ми избяга от Българи през 1982 г. и живеех при баба и дядо. Дядо ми беше хидроинженер, ходеше постоянно по каскадите. Баба ми е германка, преводачка от немски език. В общи линии ме виждаха само като ям.

Оглавява бунт в затвора, сега воюва за правата си

Марио Пеев е активен, енергичен, доминиращ настойчив, до степен на агресивно себеотстояване, бързо вземащ решения, действащ според собствените си убеждения, незачитащ общоприетите норми. Това е становището на психолозите, които са му правили психопортрет.

Според тях той притежава добра самооценка и самочувствие, постоянно се стреми към реализация и личен успех. В общуването обаче се проявявал като обидчив, егоцентричен, повишено чувствителен към себе си, но равнодушен към останалите.

“Той е човек със засилена предприемчивост, основана на вътрешното му убеждение, че животът предлага много още неизследвани възможности”, смятат експертите. Проявявал се като силно раздразнителен, когато нещата не станели, както иска.

През август 2001 г. Марио Пеев е един от затворниците, които повеждат протест в софийския затвор. Тогава група лишени от свобода се качват на покрива заради лошите условия. Самият Марио разказва, че го направил, защото спирали често водата и намалили порциона. “Няма да забравя един надзирател, който ми викаше отдолу: Пеев, прекратете мероприятието", спомня си той сега.

В момента е повел нова битка за правата си. Откакто е произнесена доживотната му присъда, затворническата управа го е преместила в първа група. “Решиха да ме затворят в една кутийка. Бях заварчик, правя страхотни произведения от метал и керамика. Но решиха да ме заключат при доживотните и в момента воювам”, казва той.

Възмутен е от това решение, защото от 4 г. нямал никакви изцепки. Не се е забърквал в боеве и наркотици. Получил и много награди. Абсолютно отрича да е един от тарторите на дрогата в затвора. Според него това било пълна лъжа.

Убийците на митничарката и писателя остават неразкрити

Екзекуциите на шефката на митническо бюро Горубляне Шинка Манова и на летописеца на мафията Георги Стоев са две от десетките неразкрити поръчкови убийства, извършени у нас през последните 25 г.

Митничарката, известна още като Мамето, е застреляна около 9 ч на 10 октомври 2005 г. в джипа си на метри от дома си в кв. “Гоце Делчев”. Когато автомобилът потегля, до дясната врата на джипа се приближава мъж и открива огън с пистолет.

Манова е улучена от 2 куршума в главата, шофьорът ѝ също е прострелян. Килърът изчезва.

Георги Стоев, който приживе се прочу с поредицата си от книги за групировката СИК и нейните лидери, бе смъртоносно ранен с три куршума в района на хотел “Плиска” около 12,50 ч на 7 април 2008 г. Умира около 19,20 часа в “Пирогов”./24 chasa.bg