Ботьо Ботев: 80% от изчезналите у нас са жертва на скрити убийства

- Г-н Ботев, в последните месеци зачестиха зловещите случаи на убийства на близки роднини и дори деца. Какво показва вашата дългогодишна практика, може ли всеки човек да достигне до определена точка и да посегне да отнеме живот?

- Този подход и начин на решаване на проблеми трябва да е залегнал в темперамента или, ако щете, характера на дадения човек. Трябва да спи забравено това зрънце, но да го има някъде и то да се пробуди при определени обстоятелства.

- В Поморие съседка уби 7-годишно момиченце, в Джебел наркоман закла с брадва 24-годишна жена и 7-годишната й дъщеря. Какво може да накара някого да посегне на толкова малко невинно дете?

- В случая с Поморие става дума за типичен психичен проблем като мотивация. Хора казват, че задържаната за убийство се държала адекватно, не е имала заболяване.

Но кой може да посегне на едно дете. За да стане това, значи на този човек нещо не му е в ред. Някой чарк му е сбъркан и в един момент се отключва тази необоснована агресия.

- Би ли могло тази жестокост да бъде предвидена?

- Не, няма как. Това са скрити процеси и това е вече медицински проблем, който вероятно ще бъде детайлно разглеждан.

Сещам се за прословутата история на убийството на 3-годишния Пепи. Там имаше една жена, която има диагноза, лежала е в клиника и т.н. При нея мотивировката беше такава - тя много обичала мъжа си, а той обръщал повече внимание на детето, отколкото на нея. И тя решава да убие детето, за да се върне той отново със същите отношения и чувства към нея, а пък друго дете щели да си родят по-късно, като си оправят отношенията.

- Когато става дума за престъпления, извършвани от близки хора, би ли могло да се усети, че се готви убийство?

- Дори при нормални взаимоотношения, без психически отклонения, трудно може да се направи генерален извод за подобна агресия. От друга страна обаче, има много случаи, в които включително и полицейските органи са виновни, че не са взели конкретни мерки.

- Когато има домашно насилие ли?

- Да, ако имаш данни за домашно насилие или за неадекватни действия, насочени към конкретни личности. Тук е много важна профилактиката и какво биха могли да направят службите, занимаващи се с този род престъпления.

- В Русе 7-годишната Пламена бе убита от баща си. Имало е данни, че преди това е бита и тормозена дълго от него, можеше ли смъртта й да се предотврати?

- Колко случаи има, в които знаем, че родителите нехаят, че не упражняват задълженията си, че нанасят побой или малтретират деца, особено в ромските махали? Никак не са малко, но те не завършват с подобен фатален край. На всеки подобен сигнал обаче би трябвало институциите да обръщат особено внимание. Но за съжаление, те не са в състояние да правят това.

- Дали самите ние като граждани сме достатъчно чувствителни, ако видим насилие край нас?

- Не сме достатъчно отговорни. Повечето хора не правят нищо, защото подценяват ситуацията и за да си нямат неприятности, да не се забъркват в чуждите проблеми.

- Трудни ли са за разкриване случаите с безследно изчезналите хора, за които по-късно се разбира, че са били убити?

- Безследно изчезналите са огромен проблем. След демократичните промени, когато вече няма бегълци от политическия режим, не е пресилено да се каже, че 80% от всички безследно изчезнали са убийства, които са прикрити чрез фалшиво изчезване.

- Няма ли вариант тези хора да са се скрили от близките си и да са заминали някъде?

- Има едно несъвършенство в наказателната практика - няма труп - няма убийство.

И понеже тази формула съществува, издирването е в ръцете на други служители, не тези, които разследват убийствата. Заради този факт много често се губи този първи момент, в който по горещи следи може да се стигне до цялата картина на престъплението. Например в първия момент, в който някой отиде и заяви, че е изчезнала негова близка жена, съпруга или приятелка, и каже, че тя може да е заминала някъде при любовник или друг мъж, веднага трябва да светне червена лампичка на полицая, че този човек може да е свързан с изчезването.

В момента има 2-3 конкретни пресни подобни случая. От това, което чета в пресата, особено фрапиращ е случаят на изчезналата жена, която била в развод с мъжа си. Децата казват, че баща им е заплашвал майка им. Това би трябвало да води до сериозни подозрения.

- Сещате ли се за подобен случай от вашата практика?

- Преди години имаше един случай на изчезнала жена от кв. “Люлин”. Тя имаше син и приятел военен, старшина в поделение в Сливница. Мъжът всеки ден я кара до работа, взема я, непрекъснато е в контакт с нея. Личи си, че е ревнивец. Тази жена изчезва и 10 дни се търси. Когато ние започнахме да разследваме, установихме, че тя никога не е изчезвала така, не е оставяла детето си и т.н. Старшината беше най-активен в търсенето, рови, обикаля, упреква полицаите, че не си вършат достатъчно ефективно работата и т.н. Той беше проверен в началото и имаше желязно алиби - бил на работа в поделението си. След като проведох серия от дълги разпити с него обаче, някак ми просветна, че е много странно как този доста обсебващ мъж в деня на изчезването й не я е проверил в дома й. Тръгвайки по тази нишка, след задълбочено разследване се оказа, че все пак военният я е убил - излязъл е тайно от поделението и се е върнал, без никой да разбере.

- Вие сте били шеф на отдел “Убийства” в полицията още преди демократичните промени през 1989 г., каква е разликата във времето тогава и сега през призмата на извършените тежки престъпления?

- Започнах работа в отделение “Убийства” на столичната полиция през 1974 г. Тогава ставаха по 3-4 тежки предумишлени убийства за година в София, по които се работеше. Дори едно да останеше неразкрито, беше голям проблем. С годините случаите растяха и до 90-а година ставаха между 20 и 30 убийства на година.

Начинът на живот и условията бяха по-спокойни. Животът беше по-канализиран. Реално тогава имаше много рядко убийства с цел грабеж.

- Тогава с какви мотиви са решавали да отнемат живот?

- За отмъщение, от ненавист или ревност или на хомосексуална основа. Имаше разни лични семейни отношения, до някаква степен свързани и с материални ценности. Имаше и поредица психопатни убийства.

- Преди 89-а кое е най-зловещото убийство, което е било и трудно за разкриване?

- Много трудни бяха за работа и разкриване серията от нападения и убийства над жени.

- Това е случаят, при който по погрешка бе осъден Ваньо Александров?

- Да, неговата съпруга беше жертва във втората серия от нападенията. Той беше обвинен само за един от случаите, но това е фатална грешка на хора, които са работили некомпетентно.

Ваньо Александров е в развод с жена си, имали са неприятности. Той е в дома си, при майка си и при баща си, жена му идва и се карат. После съпругата си тръгва. Когато се намира трупът й, започват да работят колегите и при разпита на Ваньо той казва: Видяхме се, скарахме се, тя навярно дойде с автобус, после чух автобус, който спря долу и тя се качи. Когато тя тръгна, автобусът отново запали и тя тръгна с автобуса. Така Ваньо прави извода, че тя е дошла и е тръгнала с автобус, който е спрял пред тях. А Ваньо е шофьор на автобус и казва: автобусът беше “Чавдар”, той го разпознава по звука. Казва го официално в протоколите за разпитите. Никой обаче не обръща внимание. Александров е заподозрян. Ако тогава са обърнали внимание на този дребен факт, серийният убиец щеше да бъде разкрит много по-рано. Впоследствие при задържането на Христо Добрянов се оказа, че той е шофьор на “Чавдар” и прави всичките си убийства, като взема жертвите си на последни спирки, около полунощ. Минава с празен автобус и взема жените, които чакат и даже си избира. Качва ги, а след това започва да се гаври и ги убива.

След случая с убийството на съпругата на Александров Добрянов направи още поне 3 убийства. Ако колегите бяха работили както трябва, щеше да се стигне по-рано до извършителя. Казвам това, за да видите как един дребен детайл решава генерално много трудни случаи за работа, това е едно малко косъмче, което дава насоки.

- Кой случай във вашата практика е най-перфектно извършеното убийство?

- Имам една, може да се каже, “професионална любов”, става дума за случая със стюардесата Людмила Равняшка, която организира и прати убиец на леля си, за да наследи апартамента й.

Людмила беше изключително красива жена, тя беше претеглила всеки ход. Намира физически убиец, изпробва го предварително, убеждава го близо година, подготвя си желязно алиби с шефката си, с която е в конфликт.

Беше купила чук на извършителя, с който той нанася 15 смъртоносни удара,

беше го подготвила как да разхвърля къщата, за да изглежда като грабеж.

Въпреки цялата подготовка обаче няколко зрънца ни накараха да започнем сериозна проверка на любящата племенница. Успяхме да направим постановка с жената, която беше алиби на Людмила за момента на убийството. Стюрадесата повярва, че тя я подозира и притисната до стената се свърза с физическия убиец. Така стигнахме до него и го убедихме да направи самопризнания. После на процеса всички бяха изненадани, когато и двамата бяха осъдени на смърт, а присъдите им бяха изпълнени. По-късно бе сниман игрален филм по този случай./24 часа онлайн

ВИЗИТКА

- Роден на 27.01. 1943 г.

- Започва да разследва убийства в Столичната полиция през 1974 г.

- Дългогодишен шеф на отдел "Убийства" в СДВР и Национална служба "Полиция"

- През 2002 г. получава специалната награда "Полицай на годината".

- След пенсионирането си работи в дирекция "Оперативно-техническа информация" на МВР.

- От 2006 г. е ръководител на звеното за вътрешен контрол в Столичната община.

- Женен, има син и дъщеря