Бившият офицер от ДС Румен Николов: 3 пъти опитаха да ме убият, 10 дни бях в кома!

Преди броени дни местни бандити бастисаха култовото казино “Адмирал” в Гоце Делчев. От него в зората на демокрацията печелеше днешният адвокат и бивш подполковник от Държавна сигурност Румен Николов. По ирония на съдбата тогава въпросното казино също беше потрошено от страховита бригада с чукове, а собственикът му бе помлян до смърт с железа от биячите на тогавашните сайбии на града - братя Прокопови, нещо като местните братя Галеви. Двайсетина години след това “ШОУ” издири Румен Николов, който се оказа уникална сплав от идеалист-комунист, правоверен социалист и бивш капиталист, днес адвокат.

- Навремето списвах регионален вестник, в който съвестно отразявахме явните и скритите ви битки с владетелите на Гоце Делчев братя Прокопови, завършили с опита за убийство и престоя ви „в небитието” след десет дни в кома. Питам, защото вие сте идеалният пример как хората на ДС се внедриха и заеха позиции в бизнеса в равния старт към демокрация. Вярно, че Гоце Делчев е родният ви град, но защо се върнахте там? Каква е вашата история? Ще опровергаете ли митологията за такива като вас?

- Аз съм потомствен член на Партията. Баща ми също е бил служител на ДС. Партийни членове бяха и той, и майка ми, и сестра ми, баба ми и т.н... Но никога не съм заемал никакви партийни постове и никога не съм получил нищо от БКП/БСП, пише Блиц.

- 1991 г. обаче сте уволнен от Соколов по времето на кабинета на Филип Димитров, и то с доста сериозни обвинения. Едното е за изнасяне на досиета...

- Това не е вярно!

- Поне частица интрига няма ли в това обвинение? Все пак по това време сте били служител на Второ главно управление на ДС?

- Няма никаква интрига. Това беше доказано. През 1991 г. бях началник на Пето столично РПУ. Едно пояснение – бях началник управление и същевременно служител на Държавна сигурност. Именно Столична дирекция на МВР беше поделение на ДС и отговаряше за сигурността на столицата, т.е. изпълняваше функции на най-представителната част на българското контраразузнаване. Истинската причина за уволнението ми е, че се започна чистка в ръководния състав. При мен специално мотивите бяха много странни – „използвал съм служебното си положение за различни цели”. Парадоксът е, че никога не съм получил нищо от МВР – нито апартамент, нито нищо, каквото и да било! Не съм получил и най-малката облага! Други от системата получиха по един-два апартамента, но тях не ги пипнаха. Аз съм раздавал апартаменти, но не съм получил нищо.

В общи линии, това е. Няма нищо драматично. Мен ме нямаше в управлението, когато Соколов беше прочел сутринта заповедта за уволнението ми. През това време се занимавах да гоня с хората си един убиец. Същия ден, когато разбрах, че съм уволнен, се видях с Богомил Бонев, който беше шеф на Столична дирекция на МВР. Поговорихме си с него, той каза: „Ако ти намерят работа тук, в службата за сигурност, можеш да останеш, ние нямаме никакви претенции към теб”...

- Значи Богомил Бонев тогава, макар и най-младият комунист в системата - член на БКП още на 19 години, съвсем не е бил „образцовата бетонна глава на МВР”?

- В никакъв случай не беше такъв! Бях при него и го питам: „Що ме уволнявате?! Моето Пето РПУ е най-доброто!”. Той казва: „Така е, но трябва да се сменят кадрите”. Истината обаче е, че

на моето място трябваше да се назначи зетят на един от съветниците на Желю Желев

А бетонната глава беше оня началник на сигурността към Столична дирекция, който направо ми каза: „Вие не можете да бъдете назначен при нас”.

- И дори Бонев не можа да лобира като началник на цялата столична дирекция за вас като отличник на същата дирекция, в която “бетонната глава” му е подчинен!?

- Бонев се осмели само да ми каже: „Хубаво е да поговориш с шефа по сигурността”, но нищо повече. Забравяте кой ме уволни, а май и аз тогава за момент забравих, та за момент хранех някакви илюзии, които се изпариха за миг. Така останах на улицата. Имах буквално два лева в джоба си. Плюс жена и две деца, апартамент, него си го изплащах, празен хладилник и абсолютно мътно бъдеще. Всичко това се случва в рамките на един ден.

- Предполагам, първото нещо, което сте направили, е да се свържете със старите си бойни другари...?

- Никакви бойни другари нямаше. Просто тогава мислих, мислих няколко часа и стигнах до “гениалното” решение, че час по-скоро трябва да направя нещо. И какво мислите направих? - Обадих се на моя стар приятел от родния си град Гоце Делчев Любен Хаджиянков, който сам беше напуснал МВР преди доста време, и му казах, че вече съм без работа. Това беше най-гениалното, което можах да измисля.

Унижение, но няма как!

Помня, че това стана на Бъдни вечер в навечерието на Коледа. Това е един тъмен период от живота ми. Някак си се разбрахме...

- Вероятно вашият приятел към момента е въртял крупен бизнес - все пак току-така не се напуска системата на МВР...?

- Няма нищо такова. Той преживяваше с едни такива дребни истории. Беше наел магазин, но без стока, нямаше стока. Аз намерих тука разни неща на консигнация от разни търговци, които имаха стока в изобилие и се чудеха какво да я правят. Сключих договори с тях и направихме първия си магазин в Гоце Делчев.

- В едно интервю казвате нещо различно: „В един момент аз се почувствах с достатъчно власт и сила, за да се впусна в частния сектор”...

- Никога не съм казвал такова нещо. Измислица. Оживях, в буквалния смисъл, благодарение на Любо Хаджиянков. Нямахме ги парите. Нито той, нито аз. Казах ви как започнахме и нещата потръгнаха, колкото и да не вярвахме. Магазинът се разви.

- Какво продавахте?

- Какво ли не! Всичко. Каквото мога да взема на консигнация от София и да го продаваме в Гоце Делчев.

Така започна всичко. После създадохме фирмата “Серпенс”. След това закупихме “Бандер”, сладкарницата, с кредит – бизнесът, не помещението.

- Нещо като франчайзинг?

- Нещо подобно, но не съвсем. Това беше ново. Тогава не се знаеше как да купиш бизнес. Купихме бизнеса на местната кооперация, която го държеше и не знаеше какво да го прави. Наемът беше добър. Платихме им оборудването, което беше чисто ново, току-що закупено. После лека-полека създадохме казината. Наехме една фирма “Ай джи ем”. Ние имахме 33 процента за разработването, иначе всичко друго те си правеха.

- Колко казина държахте?

- Три – едно на главната улица, едно на автогарата и това прословуто казино “Адмирал”,

което беше потрошено от бригадата с чуковете

И това беше в общи линии.

Бизнесът вървеше горе-долу добре до 1994 г. Тогава се появиха две банди. Въпросните групи...

- Какво значи въпросните групи? Нали казвате, че имате представа за нещата по онова време?

- Е, добре, явиха се братя Прокопови. Не че ги е нямало до този момент. Дали едната или и двете банди са били техни, е все едно да гадаеш дали в Дупница на братя Галеви е имало една или две банди и коя на кой е била!? Значи, бандите... предполагам, че това са били Прокопови?

- Какво има да предполагате? Най-малкият - Венци Прокопов, беше прескочил много софийски босове и завладя култовия столичен комплекс – къпалнята “Мария Луиза”, чиито подземия бяха по-заредени от една днешна “Била” или “Метро”, а в магазините се биеха за кило кренвирши. Най-големият - Божидар Прокопов - пък владееше Гоце Делчев. Имам усещането, че треперите при спомените за ония времена. Тогава хранителни продукти имаше в изобилие, но бяха “замразени”, а магазините бяха празни. Вие ли не знаете това!? Според мен в битките ви с братя Прокопови има нещо гнило. Предполагате... Офицер от ДС и полицията губи войната с местните феодали, превърнала се в хит за цяло Пиринско, а вие само предполагате!?

- Напротив, тогава бях доста самонадеян и това беше една от грешките ми в живота, защото

имах достатъчно “послания”, че ще ми се случи нещо страшно

ако не се изнеса от Гоце Делчев. Най-напред “бандата с чуковете” помля казината ми, включително прословутото “Адмирал”, което по ирония на съдбата отново изпотрошиха и ограбиха наскоро, макар и пишман бандити. След това последваха три опита за убийството ми. Рязаха ми маркучи на спирачната система. Правиха какво ли още не!... Третият опит беше най-успешен - трима биячи ме смляха с железа, след като паркирах колата си и излязох навън. Между другото, това беше доста ефективен опит за убийството ми. Почти успяха. Десетина дни бях в кома, но оцелях. Извършителите бяха известни. Арестуваха ги. Образувано беше дело. Стояха известно време в ареста. Признаха си, че Прокопови са поръчителите. След това се оказа, че всички тия, които са си признали, не знам какво са правили там в съда, но наказателното дело в един момент мистериозно беше погасено по давност!... Остана само един подсъдим - Чолак Качиев. Осъдиха го, мисля, на две години условно. Това беше. Делото започна 1994 г., когато ме пребиха до смърт, и приключи 2010 г.

- И какво се случи с вас след фаталната 1994 г.? Какво стана с бизнеса ви?

- Какво - болници, възстановяване и т.н. Колкото до бизнеса, все пак имах съдружник в лицето на Любен Хаджиянков, но...

- Но...?

- Известно време Любо се опитваше да движи бизнеса, но стана ясно, че вече нищо не е като преди. С две думи, докато ме реанимираха, си дадох ясна сметка за нещата и взех решение.

А, забравих да ви кажа, че някъде март-април същата 1994 г. “Мултигруп” създадоха “Мултигруп България” АД и лично Илия Павлов ме покани да управлявам нейния филиал “Мултигруп център”, който трябваше да координира и движи бизнеса на “Мулти” от столицата надолу, до Пиринския регион, през Пернишко, Кюстендилско, та чак до Кулата. Дори се водех генерален директор, докато бях в болницата, но нещата не се получиха, фирмата не заработи и един лев, защото така и не ми стана ясно какво трябва да правя. Тъкмо ме позакърпиха, излязох от лечебниците

и... ме арестуваха

- Пребит от мутри, арестуван!? Явно битката е била взаимоунищожителна?...

- Нищо подобно. Една от грешките, за които ти признах, беше, че през 1991 г. допуснах да ме обвинят, че съм изнасял досиета. Мислех, че историята е приключила, но се оказа, че не е така. В края на 1994 г. отново ме обвиниха в изнасяне на досиета и ми лепнаха второ обвинение, кореспондиращо с първото - бил съм американски агент, който поднасял на тепсия изнесените досиета на американците. По-голям абсурд от това няма! Аз съм идиотизиран идеалист-социалист, но прекарах три месеца на “Развигор” като заподозрян американски шпионин!... Всичко това беше пълна идиотщина, но явно някои искаха да ме ликвидират, може би и физически, но, предполагам, че по-скоро искаха да ме ликвидират по начин, който в нашите среди означава на практика същото. Тогава се заклех пред себе си, че повече няма да се занимавам с „купи-продай”, бизнес с цигари по правилата на онова време, които не ти позволяват да прескочиш, и т.н.

- Има нещо удивително във вашата история!...

- И какво е то?

- По времето, когато са ви рязали маркучите на спирачките и в крайна сметка са ви потрошили до кома, вие давате заден ход. Оттегляте се от проспериращия си бизнес, когато сте вече част от “Мултигруп” . Излиза, че Братя Прокопови по това време са имали по-голям гръб в този регион от “Мултигруп”. Иначе е абсурдно вие, под опеката на Илия Павлов, да минете през смъртоносните перипетии! Пребит и прогонен от най-апетитния бизнес в Гоце Делчев, поръчан от братя Прокопови... Няма логика, след като зад гърба ви е Илия Павлов!? Колко му е той самият да поръча братя Прокопови? Но може би над тях е имало по-силни хора от самия Илия Павлов?...

- Може би е така. Не знам. Но имаше и нещо друго. Прокопови знаеха, че Илия Павлов нямаше да ги поръча каквото и да се случи. Много хора и до днес имат превратна представа за Илия Павлов. Но той не си падаше по силовите изпълнения. Беше много внимателен, много умен и тактичен в бизнес отношенията си. Явно братя Прокопови добре знаеха, че той няма за прибегне до силови изпълнения, въпреки че за него това не беше никакъв проблем. Но никога не го е правил въпреки всички легенди и митове за “Мултигруп”. Познавам се и с баща му бай Павел – безкрайно сърдечен, точен и коректен човек, който, вярвайте ми, също няма никаква представа кой уби сина му, макар че едва ли ще ми повярвате. А “Мултигруп”, напук на мълвата от онова време и до днес, беше единствената частна структура, която се стремеше за прави бизнес по правилата. Действаше открито и прозрачно. Аз самият съм имал достъп и съм работил с техни документи, така че знам за какво става въпрос...

Питате ме кой уби Луканов, Илия Павлов и Кюлев?

Не знам. Мога само да ви кажа, че убийството на последния нямаше нищо общо с убийството на първите двама.

- Май забравихме продължението на житието-битието на гипсирания генерален директор на фирма на “Мултигруп-Център”, имам предвид - вас самия...

- В болниците отново си премислих нещата и... станах адвокат.

- Загърбихте миналото, което може би щеше да ви направи богат?

- Не. Вижте. Познавах лично Васил Илиев, Илия Павлов, с Емил Кюлев бяхме на „здравей-здрасти”, познавах и други знакови фигури, както обичате да ги титулувате вие, журналистите. Между другото, не знам защо Иво Карамански и посмъртно си остана с лепнат етикет като агент на Държавна сигурност. Вие, журналистите, раздувате нещата, посветените по въпроса си мълчат. Карамански го арестуваха за някаква глупост, когато бях още в Трето столично РПУ. Слязох долу при него и се сблъсках с един страхотен младеж. Поговорихме си там, в клетката. Впечатли ме, взех му данните и по-късно го проверих. Нямаше абсолютно нищо за него. След това няма как да бъде вербуван като агент по много причини.

- А вие наистина ли нищо не “намазахте” покрай близостта си с тези знакови фигури?

- Да, можех да се завъртя и в тяхната орбита, но не го направих. Защо според вас? Нали ние от ДС сме забогатели покрай креатурите на ген. Гоцев?! Е, аз не забогатях, защото просто нямаше такава орбита от групировки и кръгове, в които априори и автоматически забогатяваш.

Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ