Бежанци пред "Хюмън райтс уоч": Полицаи ни биха с палки и електрошок, взеха ни парите и GSM-ите

Българската полиция използва ритници, юмруки, палки, кучета, дръжки на оръжие и електрошок, за да малтретира бежанците, които търсят убежище на наша територия. Това е установила международната организация “Хюмън райтс уоч”, след като е интервюирала 177 души, опитали се да намерят спасение в България. 140 от тях са се намирали в страната ни, а 37 са били отблъснати от полицията обратно и се намират на турска територия.

76-страничният доклад за състоянието на бежанците в България, с който “Труд” разполага, ще бъде представен официално днес.

Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1,20 до 4,80 лева - вече и с SMS

“Отношението тук е много расистко - казва един от обитателите на бежанския център в Любимец пред организацията. - Плюеха върху нас и ни третираха като животни.”

“Хюман райтс уоч” отчита, че страната ни има ограничени възможности да приема бежанци, но в същото време разчита на помощ от Европейския съюз, а миграционният натиск е твърде малък в сравнение с други държави, пострадали от сирийската криза. През 2013 г. например Върховният комисариат за бежанците на ООН е регистрирал 860 000 сирийски бежанци в Ливан. Съотносими към броя на населението на страната домакин това означава все едно България да приеме 1 482 000 бежанци. А всъщност до 19 март 2014 г. България е приела 6832 души, искащи убежище.

Първият контакт на бежанците с българските власти, след като са пресекли браздата, е шокиращ. Експертите на “Хюмън райтс уоч” са записали десетки разкази на хора, които са били принудени с бой от служителите на МВР да се върнат на турска територия (виж каретата).

Освен ритници и юмруци полицаите използват и помощни средства, за да малтретират бежанците, разказват пострадали, цитирани от доклада на неправителствената организация. Става дума за побои с дръжки на оръжия, палки, електрошокове. Някои дори са били хапани от полицейски кучета, насъсквани срещу тях.

Целта е бегълците да бъдат върнати в Турция на всяка цена. “Хюмън райтс уоч” дори въведе специален термин за това - push back (англ. - отблъскване).

Някои от интервюираните твърдят още, че български служители са им взели пари в брой, мобилни телефони и други ценности.

Случаите на насилие са регистрирани след ноември 2013 г., когато правителството приема План за овладяване на кризата, според който по границата са разположени допълнително 1500 полицейски служители от вътрешността на страната и е взето решение да се строи 33-километрова ограда по границата с Турция.

Докладът, който е писан основно от програмния директор по бежански права Бил Фрелик (който днес дава пресконференция в София), отделя доста внимание и на условията, в които са били принудени да живеят чужденците в центровете за настаняване.

Някои от тях споделят, че са били принуждавани да спят на земята в зимния студ. В лагера в Харманли например в началото приетите били настанени в помещения без прозорци, нямало душове, а тоалетните били запушени. Ето защо повечето мигранти палели огньове навън, за да се стоплят, и използвали химически тоалетни извън сградата.

“Отначало бяхме в палатки. Можеше да видим Луната и звездите през дупките в нея. Има много боеве, а полицията не прави нищо”, цитиран е в доклада 20-годишен сириец, който е бил преместен в помещение с още между 70 и 100 мъже.

Подобни са условията и в софийските лагери “Враждебна” и “Военна рампа”. Понякога охранителите на входа и изхода на центровете се отнасяли жестоко с бежанците.

Сириец, който бил върнат обратно в България от друга евродържава на основание Дъблинския регламент (той предвижда мигрантът да остане в страната от ЕС, в която първо е влязъл), се е оплакал, че не е допуснат обратно в лагера във “Военна рампа”. Охраната му казала, че трябва да си вземе жилище под наем. Когато той отказал да напусне, се намесило МВР. “Петима полицаи дърпаха косите ми, удариха ме с пръчка по рамото и ребрата”, цитиран е бежанецът.

Печална е съдбата и на тези, които успеят да уредят статута си и излизат “на свобода”, коментира докладът на “Хюмън райтс уоч”. След като мигрантът придобие хуманитарен статут, държавата спира да плаща символичната помощ от 65 лв. месечно, което обрича всеки “свободен” сириец в България на глад и мизерия.

Много хора споделят, че трябвало да си платят на “адвокат”, който да им осигури адресна регистрация. “Платих 100 евро за фалшив адрес”, каза 24-годишен камерунец, който всъщност живее в недовършена сграда до лагера в “Овча купел”, която бежанците любовно наричат “Риц”.

“Питаха ме защо съм дошъл в тая бедна страна”, казва 24-годишен палестинец, интервюиран в лагера в Елхово. Вероятно и той самият вече се пита същото.

Йовчев се изгуби в превода

Вътрешният министър Цветлин Йовчев трябва или да опресни знанията си по английски език, или да си смени преводача, защото е разбрал грешно разказите на жертвите от доклада на “Хюмън райтс уоч”.

“Ние нямаме разположени войници по границата, както и нашите гранични полицаи не са обути в ботуши, няма как да малтретират с ботуши бежанците”, каза министърът в първата си реакция по документа. В доклада е използвана думата boots, която означава всякакъв вид обувки, които обхващат крака нагоре от глезена. В US армията наричат boots точно обувките, които съответстват на българските полицейски “кубинки”.

Йовчев коментира още: “Българските гранични полицаи не са въоръжени с оръжие, което има приклади, т.е. няма как да пребият такива бежанци с приклади, след като нямат оръжие с приклади.”

Думите му са по повод показанията на мигрант, който говори за butt of his gun - това може да е приклад на пушка, но ако оръжието е пистолет, става дума за дръжката на пистолета. Видът оръжие не е уточнен.

Препоръките към властите

Да се спре връщането на търсещи убежище на българо-турската граница.

Да се спрат боят, използването на електрошокове и други методи на мъчения на границата с Турция.

Да се разследват и обвинят служителите, които измъчват чужденци.

Да се гарантира, че всички задържани се третират по хуманен и уважителен начин.

Да се задържат деца като крайна мярка заради тяхното добро. Да не бъдат задържани децата заедно с възрастни, които нямат роднинска връзка с тях. Всяко дете без придружител да получи официален настойник, както предвижда българското законодателство.

Да бъде гарантирано, че служителите на миграционните служби и центрове, както и полицията на границата и хората от Държавната агенция за бежанците, могат да общуват с мигрантите на техния собствен език, като се използват компетентни преводачи.

Да се осигури напълно финансирането на Националната програма за интеграция на бежанците, за да се осигури адекватна интеграция на всички бежанци с официален статут, както и хората, които са получили хуманитарен статут.

Бежанците разказват

Когато полицията ме арестува, веднага започна да ме бие. Удряха ме с колене в чатала много силно. Трима полицаи ме биеха. Докато ме удряха, се опитах да кажа, че жена ми и детето са наоколо. Но те не ме слушаха и не казаха нищо, което да успея да разбера. Единствените думи на английски, които знаеха, бяха “Ноу, ноу, Бългерия!”

След като ме биха, полицаите ме заведоха при техния началник, който посочи към обувката си все едно тя бе мръсна. Така той нареди на войника да ме бие. Първо ме удряше с юмрук в стомаха, а след това с обратния край на оръжието си в гърба, така че паднах. После удряше гръдния ми кош, докато бях на земята. Една от костите ми в долната част на гърба е счупена. Продължиха да ме удрят в главата и в гърба. Първо един войник, после друг. Опитах се да избягам, но ме хванаха и ме удряха още повече. Удряха ме, докато ме влачеха към колата си. Шофираха 30-45 минути, а после един от войниците ме заудря с пръчка навсякъде, освен по главата, но основно удряше гърдите ми. Когато стигнахме до границата, войникът посочи в посока Турция.

21-годишен афганистанец от Херат, който показал на “Хюмън райтс уоч” раните по гърба си, разказва за срещата си с българската полиция, след като пресякъл границата.

Биха ме една-две минути с юмруци до гърба и по врата. Един от нашата група беше ударен по сексуалния орган. Държаха кучетата си и заплашваха, че ще ги пуснат. След това ни закараха до границата и ни предадоха на турските граничари. Излъгаха ги, че са ни арестували до границата, а ни хванаха на 6 км навътре. Турците ни попитаха вярно ли е, ние казахме “Не”, но българите казаха, че лъжем. В края на краищата турските граничари на взеха.

Афганистанец, който е навлязъл с група 5-6 километра навътре в България, преди да бъде хванат от полицията в средата на октомври 2013 г.

Сигурен съм, че бяхме на територията на България, когато видяхме българските граничари да стрелят. Побягнахме към Турция и турците изстреляха 7-8 изстрела към нас. Можех да ги видя, бяха на 25-30 метра от нас. Два куршума ме улучиха в десния бут. Когато ме простреляха, вече бях на турска земя.

22-годишен афганистанец, който влязъл в България с 19-годишната си съпруга.

Повикаха подкрепление. Биха ни с палките навсякъде. Удряха и жените. Вдигнаха брат ми, удариха го и го бутнаха към границата. Синът ми се напика от страх. Двама полицаи ме удряха с палки по гърба, докато бях на земята. После други двама ги смениха. Гърбът ми още ме боли.

28-годишен сирийски баща, пътуващ с 12-членното си семейство, разказва как двама полицаи се опитали да ги върнат към Турция, а те седели в знак на протест на земята.

Срещнах полицаите в гората. Те бяха с кучета. Не се опитах да бягам, но те насъскаха кучето срещу мен. Държаха го на повод и го контролираха. То ме ухапа три пъти по крака.”

40-годишен алжирец, който бил хванат на 29 май 2013 г.

След като минахме границата, някакви охранители ни хванаха и ни казаха, че ако не им дадем пари, ще ни върнат в Турция. Определено бяха граничари. Носеха военни униформи. Взеха ни мобилните телефони и 120 долара в брой от мен. Този, който ми взе парите, бе с камуфлаж. Ще го разпозная, ако ми го покажат. След това ни заведоха до един път и ни посочиха да вървим към България, но ние знаехме, че ни показват посоката към Турция.

19-годишен палестинец от Сирия, който минал границата през втората половина на декември 2013 г.

Българските полицаи ни намериха, насочиха оръжията си към нас и започнаха да ни бият. Взеха телефоните ни, парите и всички ценности, които носехме. След като разбраха, че нямаме повече пари, се вбесиха, пребиха ни и ни завлачиха до другата страна на браздата. Стреляха в небето и побягнахме към Турция. Когато се опитвахме да говорим, не ни оставяха да си довършим изречението и ни биеха. Нямаше как да поискаме убежище. Единственото, което ни питаха, бе от коя страна сме, имаме ли пари и скъпи телефони.

25-годишен афганистанец, който е бил измъчван от полиция на 11 януари 2014 г.

В първия ден ме биха. Питаха ме как съм стигнал до автогарата. Използваха електрошок върху мен. Удариха ме три пъти с електрошок: по ръката, отстрани и по крака.

26-годишен алжирец, хванат от полицията на автогара на 21 октомври 2013 г. и закаран в Елхово.

Докато бях на границата, двама български полицаи ме удариха с палки в лицето и във врата. След това дойдоха още полицаи, не знам колко, и всички ме удряха с палките си. Толкова силно ме удряха, че загубих съзнание за няколко секунди, а след това виждах размазано. Опитаха се да бият и жена ми, но тя се бе вкопчила в бебето ни и се отказаха. Вместо това я бутнаха и тя падна на земята. Искахме вода, но не ни дадоха. Вместо това турската полиция ни даде.

Сириец, който е поискал убежище в България на 12 ноември 2013 г., разказва за побоя , който е получил.

Взеха ни отпечатъци и подписахме някакви документи. Жените бяха настанени в сградата, а ние бяхме оставени да спим навън. Беше много студено. Бяхме директно на земята, нямаше чаршафи. Казахме на полицията, че един от мъжете е болен. Те ни казаха да го накараме да бяга, за да се стопли.

24-годишен палестинец от Сирия разказва за лагера в Елхово.

Нямаше душове, само една чешма и тоалетна - дупка в пода. Не казвах и думичка на гардовете, но видях да използват електрошок върху хора, които говореха, за да ги накарат да млъкнат.

17-годишен афганистанец, хванат на 11 ноември 2013 г.

Помолих да отида до тоалетната. Не ми разрешиха. Когато излязох извън сградата да уринирам, охраната ме видя и използва електрошок. Използва го два пъти. Първият път бе, докато уринирах, а вторият път беше, за да бягам по-бързо.

33-годишен сириец

Полицаят ме натика в изолационна килия. Заключи вратата, покри камерата и започна да ме удря със своята електрошокова палка. Навън двама полицаи биеха мой приятел. Офицерът ме удари няколко пъти силно. Загубих представа колко пъти. Полицаят бе съвсем откачил. Когато бях изолиран, полицията вземаше хранителните ми дажби. Полицаят прибираше хляба и ябълките от чинията ми. Хвърлиха ми мръсен чаршаф. Имам краста на краката и се нуждаех от лекар. След побоя исках да бъда прегледан, но полицаят каза, че съм магаре и ме блъсна по рамото.

Алжирец, който е бил заключен сам в арест в Бусманци цели 8 дни. От “Хюмън райтс уоч” фотографирали отворената му и инфектирана рана./Труд.бг