24 години затвор за главореза Тодор Баничката

Апелативен съд Бургас потвърди осъдителната присъда на Бургаския окръжен съд, според която 23-годишният Тодор Атанасов- Баничката отива на топло за 24 години. Осъденият бе обвинен в това, че на 18 април 2014 г. , в близост до Карнобат, е убил и ограбил приятеля си – 22-годишния Николай Христов, дистрибутор на фирма за разнос на хранителни продукти. Наказанието трябва да бъде изтърпяно при първоначален строг затворнически режим. Освен това Атанасов трябва да заплати 150 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, на бащата на убития Николай – Стоян Христов.

Бащата на убитото момче смята, че присъдата на убиеца на сина му трябва да бъде доживотна без право на замяна. Така смятат и магистратите, но по причина на това, че процесът мина по реда на съкратеното производство с пълно признаване на вината от страна на обвиняемия, присъдата е редуцирана до 24 години. Осъденият е с определена мярка за неотклонение „задържане под стража“. Решението на Апелативен съд-Бургас подлежи на обжалване и протест пред ВКС.

Жестоката трагедия стана около 2 седмици след убийството на малката Александра Веселинова Тодорова от Поморие. Очакваше се съдебният процес и за Николай да бъде насрочен в началото на годината, но обвинителният акт беше внесен през ноември. Магистратите обаче откриха разминаване във фактологията на основната и заключителната му част и върнаха делото на наблюдаващия прокурор. Той не се съгласи с констатацията и пусна жалба до Апелативния съд. По-горната инстанция прецени, че окръжните съдии имат право и върна делото. Подсъдимият за убийството на Николай Христов - Тодор Атанасов-Баничката, призна вината си и поиска процеса да протече по реда на съкратеното съдебно следствие, с което си осигури редуциране на присъдата с 1/3. Според държавното обвинение Атанасов е извършил убийството на Николай Христов с умисъл и по изключително жесток начин. Той го е пробол веднъж в дясното рамо и три пъти в меката тъкан на врата,

оставяйки го дълго време да агонизира в канавката край карнобатското село Сигмен. По време на делото стана ясно, че Тодор е наркозависим и е убил приятеля си, за да задигне оборота, но убиецът твърдеше, че Николай го бил нападнал пръв и той действал в условия на неизбежна самоотбрана./?/

Кървавият Разпети петък

Убийството е извършено на Разпети петък - 18 април 2014 г. По това време като дистрибутор на хранителни продукти, Николай Христов често кръстосвал областта със служебния си микробус. И за да не скучае сам в автомобила, понякога вземал със себе си своя съсед и приятел от детските години Тодор Атанасов. Така се случило и в злощастния ден. Двамата приятели тръгнали да обикалят търговските обекти в областта, в които Николай разнасял хлебни и захарни изделия. Не след дълго обаче се скарали и в пристъп на ярост Баничката наръгал приятеля си няколко пъти!

На 19 април, Разпети петък, около 13.50 ч. във Второ районно управление "Полиция" – Бургас, се обаждат родителите на Ники. Притеснени, те съобщават, че синът им не се е прибирал от работа от предния ден, като оттогава е в неизвестност. Ченгетата тръгнали по гореща следа – служебният автомобил "Форд Транзит" бил открит изоставен в землището на бургаския квартал „Банево”. Убиецът Тодор Атанасов е арестуван късно през нощта в дома му. От признанията му става ясно, че е изхвърлил трупа на убития Ники в канавка в карнобатското село Сигмен, а после се опитал да заличи следите от касапницата с...мокри кърпички. Прибрал се в дома си и се обадил на майката на Ники да я пита има ли вести от него./?/ Според аутопсията Николай е починал от обилна кръвозагуба от нанесените четири прободни рани в областта на гръдния кош и белия дроб. Тодор обяснява на следователите, че сам закарал колата до кв. „Банево”, отишъл до близката автобусна спирка, качил се на рейса и се прибрал в дома си. Тодор Атанасов е наркоман, криминално проявен и осъждан за кражби и притежание на наркотици. Двамата с Николай работили заедно преди 3-4 години в известна бургаска фирма за почистване. Тодор бил безделник, често бил забелязван да се шляе безцелно пред блока, а Николай го съжалявал, че няма пари, и все му намирал работа. Предложил му да му помага при разнасянето на ядките и сладките срещу някой лев. Решил да отделя от заплатата си, но Тодор да не остава гладен. Именно поради тази причина убиецът бил наясно с какви оборотни пари разполага приятелят му и къде се намира във всеки един момент. Въпреки че не бил нает на трудов договор във фирмата за ядки, собствениците били наясно, че Тодор Атанасов бил помощник на Ники и именно те насочили разследващите към него.

Майката на убитото момче не дочаква помена му – ракът и мъката я побеждават

След убийството на Николай набързо го последвала в отвъдното и майка му Милена Христова. Клетата жена била болна от рак на белите дробове и дори не дочаква 6 месеца от смъртта на единственото си дете – предава се напълно. 42-годишната Милена умира на 5 септември 2014 г. Родителите на Тодор Атанасов, също дълбоко потресени от трагедията, не смеят да погледнат бащата на убитото момче – Стоян, и продават апартамента си в блока.

Тодор и Николай живеели в „блока на веселите вдовици”

От дълги години блок 20 в бургаския жк „Славейков“, в който са живели жертвата и убиецът, е обвеян с позорна слава. Панелката е построена в началото на 70-те години на миналия век и голяма част от ведомствените апартаменти веднага са раздадени на моряци от Български морски флот (БМФ) и от танкерния флот. Още в началото сградата е кръстена от кварталните зевзеци „Блока на веселите вдовици“. Причината - мъжката половина на семействата там почти целогодишно кръстосвала всемирните морета и океани и брачните им половинки, лишени от мъжка ласка, за разтуха си организирали шумни купони, някои от които завършвали позорно, или скандално.

В края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век една от младите обитателки на блока забравила за брачните клетви, както и за двете си невръстни дечица и решила да продължи джамборето в дома си навън от него. Палавницата зарязала малките си момиченца, голямото от които било едва 5-6- годишно и запрашила някъде из страната с веселата си компания. Момиченцата останали заключени сами вкъщи само с един пакет бисквити. Децата изкарали две седмици без вода и храна. Напълно изтощени, го ударили на постоянен рев. Съседите се усъмнили, че има нещо нередно вътре в апартамента и го разбили. Открили малките клетници свити в ъгъла и на прага на смъртта от глад и жажда...

Марина ШИВАРОВА, Блиц