2014 - годината на смъртта във Варна

Годината започна с трагичната смърт на 24-годишната красавица Хюлия Маджар. Момичето от варненското село Белоградец стана жертва на своя ревнив приятел Иван, който я отвел вечерта на 1 януари от семейното заведение на бащата-арендатор в селото. Двамата уж щели само да поговорят, но в крайна сметка Хюлия бе намерена мъртва близо до варненското село Тополи. Първоначално се смяташе, че тя е отвлечена за откуп, но се оказа, че това е само прикритие за жестоката трагедия, предизвикана от ревността на Иван, разказа 24 часа. Той бе арестуван от полицията и освободен, след което с кола отпраши за Холандия. По-късно бе арестуван и върнат във Варна. Съдът то остави в ареста, а самият Иван поиска да е зад решетките от страх от отмъщение за смъртта на Хюлия. Все още не е насрочено дело за убийството.

“Толкова пъти вие сте ми правили кафе. Нека сега аз да ви почерпя.” Това били последните думи на убитата Хюлия Маджар 15 минути преди полунощ на 1 януари. Преди момичето да се отправи към бара на механата на баща , където тя и 15-ина приятели се събрали да доизядат храната от новогодишната нощ, телефонът звъннал.

“Връщам се след 15 минути”, казала Хюлия. И добавила, че навън я чака старият приятел и съученик от варненската гимназия “Д-р Иван Богоров” Иван. “В компанията ни беше и бившият приятел на Хюлия от селото - Аксел. Той също е от заможно семейство, родителите му имат в Белоградец цех за производство на чехли. Двамата седяха заедно на масата, но между тях не е имало никакъв конфликт. Даже Хюлия му се обади на няколко пъти. Към 1,15 ч обаче всички си тръгнахме и никой не обърна внимание, че я няма”, каза приятелка на загиналата.

На следващия ден братът на момичето Ахмед, който скоро щял да прави годеж, се събудил към 10,30 ч. Отишъл да види къде е сестра му, но стаята била празна. Той легнал да си доспи и след час отново я потърсил. Видял, че Хюлия я няма и се обадил на майка си Ремзие. Двамата звъннали на двата телефона на сестрата, но те били изключени.

Бащата Хазми се разтревожил и тръгнал да търси дъщеря си по пътя. Минал през съседното с. Млада гвардия и под надлеза на магистрала “Хемус” видял следи от кръв. Бащиното му чувство му проговорило, че това е кръвта на момичето му. Той продължил по магистралата, но не открил никакви други дири.

След 2 часа получил есемес, че дъщеря му е отвлечена и че трябва да даде 300 хил. лв. откуп. В съобщението обаче не било посочено нито къде, нито как да предаде парите. Разтревоженият Хазми се обадил в полицията и там привикали Иван.

След кратък разпит обаче го освободили. Вероятно той е човекът, когото прокуруратурата издирва. Според близки до следствието Хюлия е била убита веднага, а есемесът е бил пуснат само за печелене на време.

Едва в неделя работници открили тялото на Хюлия. То било до лозе на пътя между селата Тополи и Езерово в края на Варна. По жертвата имало много следи от удари с твърд предмет.

На следващия ден около същото място се мотаеше човек с лека кола, а магистралните жрици по стария път Варна - София посочиха къде точно е било намерено тялото на Хюлия.

“Този Иван имаше вид на борец. Беше здрав физически и е идвал много пъти в селото. Хюлия имаше един друг бивш приятел - Николай. Аз съм го виждала с пистолет на кръста, тук в кафенето, чувала съм, че я заплашвал от ревност. Често идваше с мерцедес на разклона за Белоградец и я привикваше да говорят”, каза друга приятелка на Хюлия.

Убитата обаче е държала на свободата си. Тя е имала самочувствието на красиво момиче, което е и от сой. По ирония на съдбата вчера около 10 ч чичовците отидоха с купения от нея като зестра луксозен бял джип “Тойота Ланд круизер” да я приберат от Варна. Хюлия била отлична шофьорка и не пропускала да закара някого, който има нужда, с джипа си, каза ходжата на селото бай Реджеб.

В центъра на Белоградец в деня на погребението на красивото момиче имаше поне около 50-ина мъже, които на групички коментираха трагедията. Ако знаехме какво ще стане, нямаше да я пуснем, казаха няколко младежи от селото. Отиде ни Новата година с тази трагедия, добавиха те.

“Аз съм съсед и близък на семейството. Познавам тримата братя Маджар. Хюлия от малка израсна пред очите ми. Уникално и лъчезарно момиче. Болката е голяма, нека оставим семейството да си изживее мъката. Не мога да си обясня как е възможно такова нещо да се случи. Родителите на Хюлия взеха две деца от домове и ги отгледаха, купиха на единия къща и го ожениха, това са хора, които правят само добро. Не знам как ще бъде постигнато възмездие за този човек, убиеца. Хюлия не заслужаваше такова нещо, защото бе чист и невинен човек. Според мен това е убийство от ревност. Виждал съм го този Иван, често е идвал в селото и се е движил заедно с убитата”, каза кметът на Белоградец Али Хюсеинов. Нито той, нито родителите на момичето са виждали нещо нередно в тази дружба.

Хасанов обясни, че братята са почнали от нулата бизнеса си. На целия род им викали Голите, защото били много бедни, но Назми, Бехчет и Назиф успели да започнат с отглеждането на крави. В момента били арендатори на 10 000 дка земя, но имало друга фирма, която владеела по-голямата част от землището от 35 хил. дка на Белоградец.

“Хюлия работеше в хлебозавода, живееше тук. Брат й Ахмед също бе в семейния бизнес. Хората от фамилията се интересуват от проблемите на селото, но са далеч от партийния живот в ДПС, което е нормално за едни бизнесмени”, добави кметът.Хасанов призна, че за всички в селото е ясно, че Маджар са преуспели, механата им работела, в нея имало много сватби. Фурната им прераснала в завод за хляб, който се пласирал в околните села и стигал до Провадия.

“Не вярвам да са имали проблеми с пазара или с кредитори и конкуренти, та за това да е убита Хюлия”, каза още кметът. “Голяма трагедия за селото ни. В момента обаче няма напрежение на етническа основа. 30% от 1300 жители са християни и с тях живеем заедно от столетия. При нас няма безработица. Празнуваме заедно празниците си, така че едно убийство от ревност не може да доведе до конфликт”, заяви още Али Хюсеинов. “Познавам братята Маджар - много свестни хора. Сами са постигнали всичко и се държат един за друг. При тях няма нищо мръсно в бизнеса им”, каза голям арендатор на земя от съседно село. Според собственика на винарна Атанас Карагеоргиев братята са трудолюбиви и сърдечни. “Дели ни една ограда. Даже идваха да прегледаме записите от моите видеокамери, но не открихме нищо подозрително. Знам, че братята наскоро накупиха нова техника за зърнопроизводството. Вероятно машините са взети с европари по мярка 12”, добави той.

Зад отворените порти в къщата на Хюлия множество от роднини, близки и съселяни дойдоха да я оплачат. Анифе Тютюнджи със сълзи на очи попита какво става. “Аз съм близка на семейството, мъчно ми е. Но какво става с тази държава, вместо да изчезнат, отвличанията и убийствата продължават с по-голяма сила”, заяви тя.

Дългополският свещеник отец Иван познава отлично семейството на арестувания за убийството на красивата Хюлия Иван. “Майка му Ани е страхотен човек, беше кметица на с. Сава. Баща му Христо е също много свестен, Иван го познавам бегло, но мисля, че това, че той е убил момичето, е някаква грешка”, добави отец Иван.

Докато в Белоградец още оплакваха, във Варна мъж застреля жена си и любовника й.

Живка

Жестоко двойно убийство разтресе Варна на 6 януари. Мъж с качулка се приближи до Рено Сценик в една от отбивките на бул. "Владислав" и хладнокръвно застреля шофьора в спрялата кола. Оказва се, че това е Стефан, негов съученик, колега от дългополската ученическа духова музика и любовник на жена му Живка. В същото време тя седи на седалката до шофьора и когато отваря вратата и хуква да бяга куршумите я застигат отвън и тя се свлича мъртва до колата. След часове и съпругът Петър се гръмва в главата. Днес в Дългопол са забравили за трагедията. Тя остава да кънти само в душите на двете дъщери на семейството, които разбралите се да живея в мир сватове се редуват да гледат. Петър и Живка бяха погребани заедно в един гроб, а до там ги закара семейният камион, който им е осигурявал препитание. На метри от тях погребаха и любовникът-съперник Стефан.

Петър Георгиев, който застреля жена си Живка и приятеля й Стефан, е човекът, който 3 г. подред е носил благодатния огън в Дългопол. Той заедно с кръстника на децата си отец Иван ходил до варненската катедрала да вземе вечния пламък.

Преди това неговият чичо - митрополит Кирил, се блъскал в тълпата на Божи гроб да се добере до огъня и да го донесе в България. Малко хора знаят, че удавилият се владика се връщаше като пребит и ранен от тази чисто физическа борба.

“Петьо караше, когато ходехме за огъня, аз седях до него, а жена му Живка се возеше отзад. Много набожен човек беше, добри християни бяха с жена си Въобще не съм предполагал, че ще се случи такова нещо. Сякаш някаква нечиста сила се стовари върху нас. Аз съм кръстник на децата му Христина и Силвия. Последно дойдоха да запалят свещички на Коледа”, казва отец Иван. Той припомни, че дядо Кирил често се отбивал у бащата на Петър, братовчед му Евтим. Една кръв са, владиката идваше и в моя дом на гости, добави попът.

Майката на Петър - Христина, не разбира как Бог е допуснал такова нещо в рода на дядо Кирил. В Дългопол се говори, че със смъртта на дядо Кирил, като че ли някакви зли сили са взели връх над града. Първо удавянето на владиката, после последвалите една след друга смърти на Хюлия, Живка, Петър и Стефан, който също е от този град. По тази логика аз трябва да съм следващият мъртъв”, възкликва отец Иван. И добавя надеждата си, че с идването на дядо Йоан на митрополитския престол във Варна всичко нечестиво трябва да секне. Новият владика се помоли убийствата във Варна да бъдат спрени. Дядо Кирил също се опита да спре самоубийците от Аспаруховия мост. Той направи шествие с два лъча преди 2 г., но и това сякаш не помогна.

Отец Иван има своя, чисто християнска теория за това какво се е случило с Петър. Самият факт, че Бог не го е убил веднага, говори, че той е имал време да изживее страшно страдание и да изкупи греха си, обясни свещеникът, макар че няма претенции да е голям богослов. Затова и самоубийството му може би не е грях, а изкупление, разсъждава свещеникът.

Оказа се, че родителите и на Живка, и на Петър искат да спазят обичая и телата им да престоят една нощ в семейната къща. Възрастните настояваха Петър и Живка да бъдат погребани заедно, въпреки че мъжът застреля жена си от ревност. Искаме и ние, и сватът да бъдат заедно в отвъдното, каза Евтим Георгиев.

Семейството на бай Евтим искаше да спази канона и за опелото ще бъде извикан със сигурност кръстникът отец Иван, който е смятан за роднина на двамата починали. “Когато им купувах тази къща, се радвах, че вратата е точно срещу входа на църквата. Мислех, че така ще бъдат закриляни, но се случи тази страшна трагедия”, казва през сълзи бай Евтим.

В Дългопол хората и днес са разделени на два лагера. Едните защитават Петър, защото отмъстил за поруганата си чест. Други пък казват, че той е знаел, че Живка си има приятел, и просто трябвало да я напусне, а не да оставя дъщерите си Христина и Силвия без родители.

Кулминацията на трагедиите във Варна дойде с потопа през юни в "Аспарухово"

Водният ад във варненския квартал "Аспарухово" се превърна в най-големия катаклизъм в историята ни. Природната стихия удави 13 човека и съсипа варненския квартал в невиждано досега в страната наводнение. Из под хилядите тонове кал обаче изплуваха неподозирани въпроси. От този дали въобще имаме държава до въпроса дали ни е останала поне малко човешка съпричастност. Наяве излязоха стари общински грешки, изчезнали пари по инфраструктурни проекти и необходимост от промяна, която още чака парично обезпечаване от правителството. До сега почти няма никаква промяна в обезопасяването на фаталните дерета и само висшите сили пазят аспаруховци от нова трагедия.

Стихията завлече в морето коли, хора, животни и всичко, което срещна по пътя си.

Всеки трябваше да види тези хора на следващия ден. Рано сутринта след потопа по калните улици се бе настанила мъртвешка тишина. Докато политиците се кипреха пред телевизиите, вратите на къщите бавно се открехваха. От тях сякаш не излизаха хора, а сенки. Безмълвни и без опит да се жалват - това бяха хора, видели края на света.

На главната приморска улица двама мъже и жена първи взеха лопатите и започнаха да махат калта. Действията им бяха забавени, но с течение на часовете ставаха все по-уверени.

На ул. “Моряшка” също се появиха трима мъже с количка, които мълчаливо започнаха да товарят клони и боклуци в нея. Съсед стоеше отдалече и оглеждаше катурнатата си в дерето кола, но не смееше да я доближи.

Никой не искаше дори да си спомни за автомобилите, забити и смачкани по централната ул. “Св. св. Кирил и Методий”, или удавени в морето. Изглеждаше, че животът няма как да започне отново.

“Ей там живееха 9 човека, сега няма нито един. Сигурно има трупове под развалините”, казва Сали Исмаил от ул. “Горна Студена”. Той и още 5-има негови събратя от ромската махала чакаха някой случайно да изпълзи под отломките, но от тях лъха само на смърт.

Само чевръста жена от съседната ул. “Калач”, която е високо над дерето на “Горна Студена”, е извикала пожарникарите да отводнят мазето . “Всичко е в кал”, казва най-накрая Любомир в една от пресечките на “Моряшка”. Човекът едва намери думи - изглеждаше като онемял.

В същото време по телевизиите вицепремиерът Цветлин Йовчев обясняваше, че голяма водосборна област на хълмовете над квартала е причината проливният дъжд да образува двете вълни убийци в двата края на Аспарухово. Не мина и без престрелки с кмета на Варна Иван Портних, който часове след трагедията казва в ефир, че никой от първите хора на държавата не му вдигал телефона. С това смислените изявления на политиците се изчерпаха.

От думите на еврокомисар Кристалина Георгиева стана ясно само, че трагедията изглежда дребна за мащабите на ЕС. Президентът Росен Плевнелиев пък каза нещо за местните институции, които трябвало да се справят без софийските.

На следващия ден по обяд пристига първата техника и идват първите доброволци. Най-невралгичната точка е ниската ул. “Белгород”, по която основната водна маса се е стекла, преди да мине през стадион “Корабостроител” и да отиде в канала “море - езеро”. На мястото на някогашните бараки за строителите на Аспарухов мост се издигат дву- и триетажни къщи, които бяха потънали в кал. Точно тази улица обаче напомня за дългите години, по които в Аспарухово се строеше бързо и без много мисъл за това какво може да се случи. Кварталът, който някога бе презиран от старите варненци като плебейски, тъкмо бе стъпил на крака и дори претендираше да е благоустроен за населението си от 25 000 души и уникалната природа с боровите гори над него.

Малко хора знаят, че Аспарухово всъщност е първата българска столица далеч преди Плиска и Преслав. В парка до красивия плаж още стои земният вал, който хан Аспарух изгражда като противовес на византийската крепост “Одесос” отсреща. Освен че мястото е скътано от ветровете, то позволява и контрол над византийските кораби, чието пристанище е било в местността Карантината в края на квартала. Аспарухово преминава през тракийските, добруджанските и македонските бежански вълни и в началото на миналия век започва бързо да расте по склоновете към хълма Боровец.

Стихията обаче завлече в морето коли, хора, животни и всичко, което срещна по пътя си. Застрояването е с къщи, които и до днес се правят със задружните усилия на родата,

приятелите и комшиите. През социализма тук-там се появяват и първите блокове. Не закъсняват и ромите. Те си харесват дерето и около него никнат постройки. Естествено, повечето са незаконни. Но това едва ли щеше да бъде проблем, ако не беше цунамито от юни. Още през 1990-а местните взеха курс към етническо самоопределяне на махалата. За разлика от ромите мюсюлмани от кварталите “Максуда” и “Владиславово” и румънските цигани християни от близкия до Варна град Игнатиево аспаруховските роми се обявиха за турци. И до днес на централната ул. “Розова долина” най-важна отправна точка е клубът на ДПС, а депутатът от партията Йордан Цонев лично дари пари за джамията в махалата. Така тя стана Малкият Истанбул и богаташки ромски клан дори издигна 5-етажна кооперация с мюсюлмански купол на върха.

Постройка със същата етажност и същия купол се появи и на свлачището на отсрещната ул. “Калач”, но сега общината заплашва да я събори. “Браво, бе, за това ли сте дошли!”

Така първите доброволци от първата къща на ул. “Белгород” посрещнаха придружителите на еврокомисаря Кристалина Георгиева. Причина за гневната реакция бе настояването на висш кадър на БЧК момче с избеляла фанелка, на която имаше червен кръст, да излезе напред и да посрещне важната персона от ЕС. Доброволците обаче се възмутиха от цялата церемониалност и дори се наложи Георгиева да ги подмине. Но това бе първият ден на апокалипсиса. Оказа се, че след него все пак аспаруховци трябва да продължат да оцеляват. Сред купища кал и прах 3 пъти над нормата, който буквално ги задушаваше. Намаляха и доброволците. Фирмите си прибраха техниката, за да си гледат бизнеса.

Животът съществува, но все повече напомня за издигнатия преди 15 г. кръст на входа на квартала с надпис “С нами Бог!” Май това само ще им остана. Шест месеца след потопа в квартала още чакат от държавата 20 милиона лева, за да спят спокойно.

Точно 5 месеца след онова утро на 19 юни, когато хората от "Аспарухово" не знаеха дали ще има утре, над квартала им отново се разсъмва. Тъмнината още крие празните къщи, през които водната стихия отнесе 13 човешки живота, но сред остатъците от кал животът се кани да започне отново. В ромската махала на улиците "Горна Студена" и "Розова долина" никой не бърза да става. Към 7 и нещо само 4 деца се появяват с ранички на гърбовете на път за училище. Няма ги уличните тартори, които по цял ден въртят броениците и обсъждат темите на деня. Затворени са още и малките магазинчета, които по истанбулски маниер продават най-невероятни неща. В началото на двете улици обаче ясно се виждат опустелите къщи, от които бяха изкарани труповете на удавници. Празна е и къщата, в чиято стая бе намерен трупът на 6-годишния, чиято майка се обърна първо към "24 часа" , за да го издири.

Неочаквано по улицата се спуща ранобудният 22 годишен Салих - Страхил Янков. Работя на дюнера в центъра казва той. Но когато става дума за това дали животът след потопа се е оправил, започва да се оплаква. "Живея с жена си, майка ми и баща ми. Имам едно дете и тримата сме в една малка стая. От наводнението останахме без мебели, навсякъде по стените има влага. Трябват ми поне 200 лева, за да измажа отново", казва Страхил. Той не е искал пари от общината и все се надява някой да му даде тези пари ей така, от добро сърце.

"Във всички къщи по "Горна Студена" мирише на мухъл. В дворовете тинята още стои, дерето продължава да е затлачено", казва Бранимир Каменов, който стана известен с това, че помогна в първите часове на наводнението да бъде изваден трупът на възрастна жена, която се удави в мазето в пресечка на "Горна Студена".

Постепенно около кафе-машината на най-пострадалата улица се появяват първите събудени. Автоматът едва започва да работи, когато една от чакащите възрастни жени започва да нарежда. "Дерето така и си стои още с тинята. Каналите не са отпушени, онзи ден за малко заваля и веднага водата влезе в стаите ми. Тук на нашата улица асфалтираха на парче. Дадоха пари само на някои за техника и мебели, ние взехме едва 850 лева помощ за къщата, дето с години сме я градили тухла по тухла. Тези пари доникъде не стигнаха за ремонти. Някои пък се уредиха с безплатни хладилници, ние не взехме нищо", жалва се 57-годишната Айше Хюсеин. Тя посочва като прокоба празното място на бившия алуминиев хранителен магазин, под който бе намерена удавената 3-годишна Жана Шопова.

Нагоре по "Горна Студена", успоредно на коритото на зловещото дере, все пак се вие улица с чисто нов асфалт. Отсрещният скат обаче продължава да се свлича и заплашва все нови и нови къщи по него. Засега там се виждат само найлонови боклуци и няма помен от опит за някакво укрепване.

Всичко е пито платено, казват рибарите от селището м местността "Карантината". Те допълват философското си обобощение: "Вижте пътя, нито една дупка не е запълнена. Щели да го правят като завършат луксозните кооперации от другата страна", казват рибарите, които са излезли рано да мерят нещо по миниатюрните си парцели с хижи и бараки. Паянтовото селище също бе пометено от водата на 19 юни и по чудо не отиде цялото в морето. "Гледайте тук, насипали сме пясък от плажа, сложили сме бетонни бордюри, само и само водата отново да не ни залее. Потопът ни съсипа, всичките ни нови мебели, битова техника, телевизори, станаха негодни за употреба. Ето локвата тук, продължава да си стои, по време на бедствието сами си плащахме всичко, наехме пожарни коли с помпи да източим водата към морето. Единственото, с което ни помогнаха бе безплатната минерална вода", казва собственикът на лодка Георги Георгиев.

В долната част на улица "Моряшка", където колите се бяха наредили една върху друга като детски кубчета, след като мина другата ужасяваща водна маса, личи нов асфалт. И това дере обаче е затлачено, коритото му още е пълно с придолшлата юнска пръст. Мястото е баровско, пълно е с нови кооперации и е на метри от морския парк. Тук обаче трябва да се направи пробив през маистралата за "Галата", за да може статистическият ужас от юни да не се повтори.

Само подпорната стена на улица "Кирил и Методий" направиха, казва мъж от орната част на улица "Моряшка", където дерето е най-опасно в частта си преди да стигне централния пазар. Останките от удавените къщи до дерето си стоят, и тук няма и помен от изграждане на корекция на коритото. Дано онова чудо не се повтори, защото пак ще бъде същото, казва човек от близката кооперация.

По централната улица на "Аспарухово", която води до канала "Море-езеро", също няма следи от купищата хвърлени в морето автомобили. Само остатъци от юнската кал напомнят за трагедията и за извадените трупове наблизо. По улица "Белгород", по която мина основно вълната от "Горна Студена" няма и следа от кал. Тук доброволците и общината работиха най-много. Това беше мястото на което президент, премиер и еврокомисарят Кристалина Георгиева най-често заставаха пред камерите на телевизиите.

"Общо 19 млн. лева ще струва възстановяването на опустошения от водната стихия квартал "Аспарухово". Сметките за вече извършените и належащи аварийни дейности вече са подадени до Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет", заяви кметът на Варна Иван Портних, след като отмени бедственото положение.

"В дните след потопа са похарчени 3,6 млн. лева за отводняване и почистване на наосите. 19 милиона лева пък са нужни за неотложните възстановителни работи по инфраструктура, укрепване на новообразувалите се свлачища, както и по изграждането на двата охранителни канала - източен и западен, по улиците "Моряшка" и "Горна Студена" , добави кметът.

Проектите за овладяване на двете опасни дерета са правени през 80-те години на миналия век и последно са актуализирани през 2006 година. Нито преди 30 години, нито сега държавата не е намерила начин да ги финансира. През 2011 г. Община Варна е пропуснала да кандидатства и за еврофинансиране за почистване и укрепване на деретата.

Днес сметките са доста по-различни. "Чакаме от държавата общо 27 милиона лева за преасфалтирането на всички пострадали улици. досеа сме получили 4,7 милиона. Работата продължава, но останалите средства са необходими за цялостното укрепване на двете важни дерета", каза за "24 часа" заместник-кметът на Варна Пейчо Пейчев. За последен път цялата сума бе обещана от служебния премиер Георги Близнашки при посещението му във Варна през октомври.

Досега общината е изхарчила 224110 лева за плащане на наеми на хора от пострадали домове и за сумите от по 363 лева обезщетение на наводнено семейство. Със свои средства градската управа изради лаер от фурони за 80 семейства от пострадали и разрушени от общината къщи, защото са опасни след потопа. Разходите за вода и ток също се поемат от общината и така ще бъде поне до пролетта.

Община Варна чака и 112 милиона лева европари от фонд "Солидарност" за цялостното решаване на проблемите със стихийните бедствия, което включва и укрепването на всички свлачища в града.