Юнак вино пие, ахмак лозе копа!

"Да даде Св. Трифон,
да даде голям род, берекет,
да напълним корабите с грозде,
да напълним буриите с вино,
да продадем виното на добра цена,
и да не стане на оцет."

В Югозападна България зарязването се извършва винаги от двама души, а благославянето се превръща в ритуална игра с точно определени действия и думи. Мъжът, който реже, застава в единия край на лозето, а вторият мъж е скрит зад някоя лоза в другия край на лозето. Първият реже всички пръчки и казва:

- Добро утро, Трифоново лозе!
Да си пълно с грозде!
Болести и буболечки,
ветрове и градушки,
вънка от лозето!

Скрит мъж се обажда: "Трифон у лозето!"

- "Трифоне, чух те, тука ли си?"
Скритият мъж отговаря: "Тука, тука!"
"Къде си, че не те виждам?"

Скритият отвръща: "Не се виждам от черно и бело грозде."

Практиките с лозовите пръчки са едни от най-съществените наред със зарязването, поливането с вино и благословиите. Те са важен атрибут на празника. Оставят се обикновено на лозето, за да не се "дигне берекетът" от него.

В някои селища на България пръчките се хвърлят в реката, за да тече виното така, както тече реката. Една от пръчките винаги се свива на венец, който се поставя на калпака, около кръста или през рамо. От лозови пръчки се приготвя и "короната" на лозарския цар.

Вино, сине, се прави и от грозде, тази мъдра заръка, предавана от баща на син поколения наред, се разнася от уста на уста като заклинание. Неслучайно един от най-тачените и от силния пол, и от нежните дами празници в Кюстендилско е именно Трифон Зарезан.

Най-хубаво е, че си го празнуваме и поновому /1 февруари/, и постарому /14 февруари/, обясняват с охота мъжете в Кюстендилско. Някои пък почитат Трифон от 1-ви, та чак до 14 февруари.

За сбирките, които организират представителите на силния пол в околностите на кюстендилското село Стенско по случай Трифон Зарезан, се носят легенди. Там мъжките софри не допускали дами, а песните и смехът на празнуващите се носели надалеч. Не че имаме много лозя, нашият район не е лозарски, но за адет имаме по няколкостотин метра с лози, който няма пък, има асми в двора си, но всички правим вино и зарязваме, обяснява дългогодишният селски първенец Димитър Димитров.

Хубаво вино става от добър материал, но не трябва да се забравя, че и съдовете, в които се прави виното, са много важни, обяснява първият мъж на селото, хвалейки се с прекрасен еликсир, произведен тази година.

Празникът е много почитан в региона, за това свидетелстват и етнографите от Историческия узей в областния център. При изучаването на различните празници на терен съм чувала най-различни обичаи за това как се празнува Трифон Зарезан, разказва етнографът Екатерина Керемидарска.

Трифон Зарезан празнуват не само лозарите, но и градинарите, и кръчмарите. Рано сутринта стопанката омесва хляб - пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това по нашия край се припича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите.

Този ритуал се нарича “зарязване”. След това всички се събират и избират Царя на лозята. Едва тогава започва общо угощение. “Царят” е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото. Там спират пред всяка къща. Домакинята изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: “Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!”. Царят отговаря на благословията с “амин”. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек, разказва една от най-разпространените традиции в Кюстендилско Керемидарска.

Следващите два дни, наречени във фолклора “трифунци”, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в млякото на животните - за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.

Празничната трапеза

трябва да бъде приготвена с необходимото внимание от страна на домакинята. Още в ранни зори тя става, за да приготви прясна пита. За целта са необходими единствено 1 кг брашно и 1 чаена лъжичка сол. Брашното се пресява, за да остане само най-чистото от него. След това трябва равномерно да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода. Тестото се меси, докато започне да образува шупли. След това направената пита се изпича в добре загрята предварително фурна. След като питата е готова, се покрива с памучна кърпа, за да не изсъхне кората и?.

Винена партия

Втори рожден ден празнува на 14 февруари Винената партия в Кюстендил. Председател на нестандартното сдружение е дългогодишният читалищен работник Павел Петришки.

Ние нямаме политически искания. При нас могат да членуват и сини, и червени, и зелени, и лилави, даже и извънземни приемаме, обяснява с охота Петришки. Единственото ни условие е членовете ни да обичат напитката на боговете - виното, разказва още царят на Винената партия в Кюстендил. Само дни след учредяването на структурата в нея се записаха над 300 човека.

Повечето са мъже, но имаме и дами, и то все от сой. Не само обичат хубавото вино, но и умеят да го правят, разказва Петришки.

За 14 февруари ръководеното от него сдружение стяга голям конкурс за домашно вино, домакин на който е читалище “Пробуда” в областния център. След края на конкурса гостите и участниците ще опитат всички вина, а ще спазим и традицията по ритуалното зарязване на лозите в двора на читалището, обясни Павел Петришки.

Надпреварата за най-добро домашно вино обаче вече е традиция в Кюстендил. За осма поредна година Областна служба за съвети в земеделието - Кюстендил организира конкурс “Винария 2010”.

И както винаги сред наградените имаше и дама. Илияна Арсова си тръгна с грамота и награда за най-добро бяло домашно вино. След нея в раздела бели вина второто място отиде при дългогодишния победител - бизнесменат Стефан Печинов, който печели награда в този клас за четвърта поредна година. Третото място спечели Димитър Тасов от близкото до града село Граница.

В надпреварата при червените вина първото място грабна кюстендилецът Николай Венев, втори остана Георги Еманоилов от с. Грамаждано, а трети е Стилян Рупов от Благоевград.

Тази година в традиционната вече “Винария 2010” участваха 24 червени и 14 бели вина. Конкурсът е „Най-добро домашно вино”, произведено от земеделски стопани в региона, обясниха от Областната служба по съвети в земеделието.