Най-плодовитото някога село Соволяно страда за деца, местните се кахърят, от 12 000 декара само 4000 се обработват, на събор забравяме неволите и се хващаме на хорото

Над 1000 души, пръснати по всички краища на България, се събират всяка година в края на есента на родова среща-събор в прославилото в прославило се с плодородието си кюстендилското село Соволяно.
В миналото от жп спирката на близкото до града населено място всяка есен товарили по 40 конски вагона с ябълки за Германия, казва с гордост кметицата на населеното място Радка Велинова.
След това обаче всичко се превръща в пустош, и така до днес.  Сега пак имаме надежда, че мерата около селото ще цъфне - така, както е нарисувана в картините на Владимир Димитров-Майстора, разказва още Велинова, която вече 12 години върти селото.
В момента кюстендилската фирма “Патрай” ЕООД арендува над 3600 декара земя от селата Драговищица, Шишковци и Соволяно, с надеждата, че до няколко години ще я превърне в черешова градина с капково напояване. Мечта на собственика Антон Боянов е някога да завърши цикъла с построяването на завод за преработка на плодовете, допълва селската кметица.
От този проект всички ще спечелим, хората от селото, повечето от които са стари и болни и сами не могат да се грижат за имотите си, след отдаване на земята под аренда хем ще получават пари, хем ще имат добре поддържани ниви, разказва кметицата. Договорите, които предлага фирмата на бизнесмена Боянов, предвиждат през първите пет години собствениците да не получават наем за земите си, след това обаче две години ще вземат по 25 евро на декар, а от деветата година - по 30. Всяка следваща след 11-ата година наемът ще е по 35 евро на декар.
Основният проблем с арендата на земята идва от това, че много трудно се издирват собствениците на парцелите.
В момента повечето земеделски площи в района са пустеещи и създаването на този черешов масив ще е добър начин за жителите на селото да получават доходи от собствената си земя.
Посадъчният материал ще бъде закупен от Италия и Турция, а трайността на черешовите дръвчета е 90 години, разказва още кметицата.
Това не е първата фирма, заела се да възстановява овощните градини в района. В последните години земеделски стопани купуват площи и създават нови овощни градини, засадени предимно с черешови и ябълкови дръвчета.
По думите на Радка Велинова има поне още трима-четирима по-големи земеделски производители, сред които е и самата кметица. Може и малко да са, едва 7 декара, но наред с кметуването си гледам и черешките, казва Велинова.
В момента в землището на селото от 12 000 декара едва 4000 се обработват, допълва с тъга кметицата, спомняйки си за отминалото време, когато Соволяно е било най-плодотворното в цялата Кюстендилска околия.
Добре дошли!
Още с навлизането в селцето няма как да не се впечатли човек от китните дворове, от красивите овощни градини, подредени като по учебник. Стигайки до центъра, надпис “Добре дошли” посреща гостите на близкото до Кюстендил село.
Центърът ни е наистина впечатляващ - там е параклисът “Благовещение”, който беше открит преди две години в памет на известния народен певец Благовест Порожанов, както и огромните алеи с рози.
Образцово село сме си били и такова ще продължим да бъдем. Това и в градовете го няма като при нас, разказва с гордост 73-годишната Иванка, която е приготвила за събора погача и баница.
Соволяно е и едно от малкото села в региона, което може да се похвали с Клуб на пенсионера. Членовете са общо 190 и всеки месец плащат символична такса от едно левче за издръжката му, уточняват бабите от групата за автентични песни на селото, правещи почти ежедневните си сбирки там. Сутрин сме тук на кафенце, после всяка тръгва по своите си задачи, но вечер пак се събираме, за да си поговорим, да попеем и да се видим, че повечето от жените са сами, децата отдавна отлетели по градове, че и по чужди държави.
Специално за празника жените от клуба си направиха и надпревара коя е омесила по-вкусна баница или питка,  по-хубава и по-нагласена, за да покажат майсторията си.
Клубът пък носи името на известния с дарителската си дейност соволчанин Кубрат Панев, който тази година изпрати на стари, бедни и болни от родното си село колети с лакомства, зимни обувки и дрехи.