Кардиологът от Разлог, д-р Ренета Пелтегова: Грижете се за сърцето си, променете начина си на живот, хранете се здравословно, бъдете физически активни

Интервю с д-р Ренета Пелтегова по случай 17 май - Световен ден за борба с хипертонията.


Д-р Пелтегова, сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за заболеваемост и смъртност в световен мащаб. Какви са рисковите фактори и има ли такива, които не можем да променим?


На първо място това е генът (наследствеността). Рискът е повишен при наличие на сърдечни заболявания при близки роднини в млада възраст (преди 55 г. при мъжете и 65 г. при жените).
Полът също е фактор. Мъжете в по-ранна възраст са с по-висок риск, поради протективният ефект за заболявания на сърцето от женския полов хормон естоген. След настъпване на менопауза при жените, рискът от сърдечно-съдови заболявания се изравнява.
С напредването на възрастта се увеличава рискът от сърдечно-съдови заболявания.
Расата е друг немодифицируем рисков фактор, като афроамериканците са предразположени да развият миокарден инфаркт, артериална хипертония или сърдечна недостатъчност.

Кои са рисковите фактори, на които можем да повлияем?


Към модифицируеми рискови фактори се отнасят артериалната хипертония – една от най-важните предотвратими причини за преждевременна заболеваемост и смъртност.
И основната цел на Световния ден за борба с хипертонията е именно повишаване на информираността на населението за високото кръвно налягане, неговите усложнения, ролята на превенцията, ранната диагностика и навременното лечение на заболяването.
Неконтролираната и нелекувана хипертония е най-честото сърдечно- съдово заболяване и най-значимият фактор за редица социално значими заболявания, най-тежкото от които е инсултът.
Статистиката сочи, че България е сред страните с най-голям брой заболели от сърдечносъдови заболявания – сърдечносъдовата смъртност е над 60% от общата смъртност, като основната тежест се свързва с артериалната хипертония.
Именно податливите на промяна рискови фактори са отговорни за 4 от 5 смъртни случая от сърдечно-съдовите заболявания, те биха могли да се редуцират с промени в начина на живот и медикаментозното лечение.
Въпреки доказателствата за ползите от редукция на артериалното налягане, лечението и контрола в Европа и в световен мащаб остават неоптимални.


Какво е важно да се знае и как да стане оптимална редукцията на артериалното налягане?


Важно е да се знае, че лечението обикновено продължава за неопределено време, но при някои пациенти е възможно да се намали дозата и броят на лекарствата, ако променят начина на живот. Прицелните стойности, които имаме за артериалното налягане, са различни, в зависимост от възрастта и придружаващите заболявания на пациента.


Как да запазим сърцето си здраво?


Спирането на тютюнопушене е най-ефективният от всички податливи на промяна рискови фактори. Пушенето дори само на една цигара за денонощие увеличава относителния риск за коронарен инцидент с 50%, тоест превенцията се постига със спиране на употребата на цигари, а не с намаляване на количеството им. Отказването трябва да се насърчава при всички пушачи, а пасивното пушене да се избягва. Пушачите, който се отказват, могат да очакват средно наддаване на тегло от 5 кг, но ползите за здравето от спиране на тютюнопушенето надвишават рисковете от увеличаването на теглото.
Модерният човек прекарва голяма част от живота си пред компютър и пренебрегва така важната физическа активност. Обездвижването е свързано с по-голям риск от сърдечно-съдови заболявания.
Наднорменото тегло и затлъстяването остават не само естетичен, но и здравен проблем, намаляващ значително качество и продължителността на живот. 60-70% от пациентите със затлъстяване са и с високи нива на общ холестерол, LDL( лош холестерол) и триглицериди.
Нездравословно хранене с консумация на бедна на фибри и богата на наситени мазнини, сол и захари храна, увеличава риска от развитие на болести на сърцето.
Прекомерната употреба на алкохол е главен рисков фактор за преждевременна смъртност и инвалидност сред хората на възраст между 15 и 49 години.
Модифирицируми рискови фактори, които не трябва да се пренебрегват са хроничният стрес, невъзстановяващият сън и продължителност на съня, която варира значително от оптималните 7 часа.

Д-р Ренета Пелтегова е родена в Разлог.
Завършва медицина през 2019 г. в Софийски университет ,,Св. Климент Охридски“.
От 2019 до 2020 г. работи в Отделение по кардиология и кардиологична рехабилитация към Национална Кардиологична Болница.
От 2020 г. е част от екипа на Клиника по кардиология към Университетска болница,, Света Екатерина”.
През 2021 година придобива специалност по здравен мениджмънт.
Член е на Българското, на Европейското дружество по кардиология и на Европейското дружество по сърдечна недостатъчност. Ежегодно взема участие в национални и международни курсове и конгреси. Придобива сертификат от Мичиганския университет по анатомия на сърдечно-съдовата и респираторната система.
Нейният баща е д-р Валентин Пелтегов, завеждащ Вътрешно отделение в МБАЛ „ Д-р Асен Велев“ Разлог, специалист по сърдечно-съдови заболявания, нейната майка е директор на ОУ „Никола Параунов“ – Разлог.


Днес, на 17 май, по случай Световния ден за борба с хипертонията МБАЛ "Д-р Асен Велев"- Разлог организира БЕЗПЛАТНИ кардиологични прегледи, които ще извършват д-р Ренета Пелтегова и д-р Валентин Пелтегов.

Бъдете здрави, пазете сърцето си!