Българинът е злобен човек, работи само ако го гледаш

Дребният и среден бизнес в България фалира, защото се създадоха убийствени закони. В началото на прехода имаше много голям растеж, имаше преференции, сега няма. При правителството на Костов нещата тръгнаха стъпка по стъпка, икономиката вървеше.

Просперитетът на една страна зависи повече от манталитета, отколкото от материалните ресурси. Индивидуалистичните ценности и принципът "Сам съм си господар" водят до просперитет. Да бъдеш богат или беден е въпрос на избор на ценности и морални основания, това е само малка част от философията на един от големите дупнишки предприемачи - Стефан Николов. Той закри шивашкия си бизнес, превърна цеха в магазин и завъртя търговия с мебели.

Роден и завършил средното си образование в Благоевград. Учил в МЕИ, специалност "Технология на шивашкото производство". Първият инженер в шивашката индустрия в Дупница. Завършва като степендиант на шивашки завод "Марек". По тази причина идва да работи в Дупница, където минава и целият му съзнателен живот. През 70-те години е заместник-директор, гл. инженер на завода, от 1977 до 1982 г. е директор. След това става главен специалист в Окръжен съвет - Благоевград и през 1987-1988 г. открива шивашки завод "Милена" в града. От 1988 до 1989 г. е зам. директор в училището по облекло в Дупница. От 1.01. до 30.01.1990 г. е безработен и е на борсата. На 01.07.1990 г. регистрира своя фирма "Мистрал Пас" и се отказва от помощите доброволно.

- Господин Николов, Вие сте един от състоятелните бизнесмени в Югозапада, много ли сте печелили през живота?

- Разбира се, че съм печелил много. Най-много съм спечелил като собственик на първата в Югозапада шивашка фирма "Мистрал Пас", и то от държавни поръчки. Ние ушихме униформите на рейнджърите в Камбоджа, ние ушихме и летните униформи на полицията в България. Но аз работя непрекъснато с кредити, аз и сега съм с кредит. През 1990 г. изтеглих първия по-голям кредит - 120 000 лв. Тогава имаше голям дефицит на стоки и всичко по-качествено и ново, което се предложеше на пазара, веднага се разграбваше.

Уших за един месец панталони за 120 000 лв. Но тогава бяха други парите. Цената за изработка на един панталон на ишлеме сега е 5.00 лв., а внос от Китай на цяло готово изделие се продава за същата сума. Всичко съм направил с кредит. Купих и къщата през 1992 г. със 700 000 лв. кредит, но тези пари за една година се стопиха на 300 000 лв. С 10% лихва заемът беше 770 000 лв., но инфлацията ми даде възможност да върна половината от тях. Когато реших да си купувам жилище, апартаментите в Дупница от 65 кв.м струваха 350 000 лв.

Направих сметка и избрах къщата. Имаше един директор на ДСК в Дупница, Петър Николов се казва. Аз бях току-що завършил, млад инженер, и той ме срещна и ми каза: "Вземи си лека кола на кредит, аз ще ти отпусна заем, ти ще използваш колата и ще връщаш кредита, все едно си взел кола под наем. И така си взех "Волга". Когато я взех, заплатата ми беше 180.00 лв., сега заплатата ми е 300.00 лв., но аз връщам същите 60.00 лв.

- Какво искате да кажете?

- Лизингът е много изгодно нещо. Спестявам време и акумулирам печалба, свършвам три пъти повече работа. Къщата, кроялната, магазинът, всичко това едно по едно го купувах с кредити. Купих магазина за 50 000 лв. и го продадох за 150 000 лв. след няколко години. Благодарение на тези 150 000 лв. направих един етаж в Благоевград, просто превръщам парите в недвижимо имущество. Аз имам имущество, но нямам пари, не ми трябват много пари, аз имам пари колкото да съществувам, получавам 600 лв. пенсия и ми стига, получавам един наем и тези пари, джобни, са ми напълно достатъчни. Другите са въпрос на въртене и работа.

- През коя година взехте поръчката за униформите на българските рейнджъри в Камбоджа?

- През 1992 година ми беше възложена задачата да ушия униформите на българските рейнджъри в Камбоджа. След като изпълних поръчката, отидох да видя какъв е резултатът, защото се взеха индивидуално мерки. Няколко фирми от страната участваха, но единствено униформите, ушити от моите шивачки, не претърпяха корекция. "Само твоите униформи станаха от раз, всички други претърпяха корекции" - казаха от МВР. Тогава получих задачата да ушия униформите и на полицаите.

След поръчката от Камбоджа дойде поръчка за 25 000 бр. Тогава решиха да въведат летните униформи. Питаха ме мога ли да ги ушия и казах, че мога. Имах обаче само 15 шивачки, те шиеха предимно панталони. Не се притеснявах за панталоните, но ризите ми се видяха много. Започнах ги с моите хора в малкия цех, разположен в три стаи в Благоевград, в родната ми къща. В едната стая шият ризите, в другата панталони. Всяка шивачка шие по 10 бройки на ден, дневно смогваха да направят 100 ризи. После започнахме да правим зимни униформи за полицията, после поех поръчка за униформите на "Гражданска защита". Но по едно време нещата загрубяха. И си казах - стига толкова, дотук. Аз бях класа над нивото на конфекцията, но отидох на друг асортимент - спортни стоки.

Започнах да пътувам до Дубай, купувах материи за шуби, една шуба ми излизаше 20 лв. като себестойност, аз я продавах за 100 лв. Продавах, защото имаше търсене. Това беше през периода 1997-2000 г. Освен това правех различни модели панталони, с различни цветове, които се изкупваха за броени часове. Така беше, защото държавните монополисти произвеждаха само един модел панталони, и при това черни. Появиха се колеги, които започнаха да копират стоката ми.

- Явно шивашкият Ви бизнес е вървял, защо го закрихте?

- Закрихме производството, защото наистина няма сметка след инвазията на китайски стоки в България. Сега фирмата се занимава само и изключително с търговия. По-големият ми син Петър продължава да пътува в Италия, Турция и предлага сравнително актуална стока, на конкурентни цени. Остана търговията. Когато аз произвеждах, поддържах 40 магазина във всички окръжни градове. Започнах в Благоевград, а после дойдох в Дупница, където започнах производство.

На 60 души давах работа и на други предприятия с персонал 350 шивачки, имах един техник и един шофьор. Първоначално им давах работа на ишлеме, след това си направих фирма. Купих си къща на името на фирмата, настаних в нея 20 шивачки и започнахме производство. Втората година купих партер на жилищен блок и направих кроялна, на следващата година купих магазин, но скоро го продадох и се концентрирах върху производството.

Има хора, които казват: "Той открадна от "Марена", а аз съм напуснал директорския пост през 1982 г. До 1990 г. съм се скитал и лутал. След което ме назначиха за главен специалист на Окръжен съвет. Бях заместник-директор в Промишленото училище. Аз се преборих за неговия статут, от СПТУ го превърнах в техникум. Регистрирах луксозен магазин в центъра на Дупница за продажба на конфекция от училището. Издействах от спонсори 80 000 лв., предоставиха ми ги от "Рила текс" и "Руен". Започнахме от училището да произвеждаме облекла за магазина.

Превърнахме се в една малка работилница. Аз не исках да напускам поста си в училището, но беше ми разпредено да приема поста генерален директор, което беше шапка на "Търговия на дребно и едро", "Обществено хранене" и "Хлебопроизводство". Там бяха все хора активни борци, сред които Тодоров, Орозов, Панчев. Аз не можах да се сработя с тях, не приемах начина на поведение и стигнахме и до конфликт, отидох на борсата.

Шест месеца получавах помощи и доброволно се отказах с официална молба. Появи се един приятел, дърводелец, и ми предложи да произвеждаме мебели. Направихме първия фотьойл, той дървената част, аз меката. Получи се нещо страхотно, продадохме го за 80 лв. После още два фотьойла, веднага се купиха, стигнахме цена 280 лв. на фотьойл. Един ден решихме да отидем в Австрийския хотел, отседнахме с две нощувки и успяхме да скицираме всички мебели на хотела, те бяха хитови за България. Регистрирах фирма и започнахме работа.

- Как една рокля, блуза или риза, произведена в Китай, може да се продава само за 5 лв.?

- Слушал съм някои неща, не мога дори да ги повярвам. В Китай събират шивачките и ги закарват на едно място, на две шивачки дават едно легло. Едната докато работи, другата спи. На ден получава по три долара, канче с храна и половин легло. В Европа има един милион и половина шивачи, в Америка те са един милион. В Китай шивачите са три милиона, но те работят денонощно, на три смени.

По този начин те променят пазара и специално в Европа пазарът закъсва. Освен това европейските инвеститори видяха, че не е толкова лесно да си контролират производството в Китай и започнаха да се изнасят. Затова пазарът в България започва да се съживява. Китайците слагат 5 лв. за труд, аз слагах 5 лв. печалба. Това са различни неща. За тези 5 лв. работниците имат производителност максимум 5 бройки. Тези 25 лв., които изкарва работникът, колко ще дадат на него" Трябва да му дадат 10 лв., но не му дават толкова, при това положение те едва съществуват. Моите работнички получаваха по 600 лв. на месец, но бяха поставени и при други условия.

- Евтина ръботна ръка има в изобилие, въпросът е какво е нейното качество. Нивото на заплащане е три пъти по-ниско, а производителността, да кажем, шест пъти по-висока.

- Има и една друга теория. Тези облекла служат за пълнеж при пренасяне на наркотици. Слагат един пакет наркотици и напълват каросерията на камиона с дрехи. Тези дрехи са подарък за шофьора, той ги продава по един лев, два лева, колкото изкара, все е кяр. Освен всичко в Китай има занижен контрол, крадат се цели контейнери с дрехи, тъй като сериите от всяко изделие са милиони, едно на хиляда като процент са хиляда бройки от един милион. Така се подбива цената на труда и пазара. Най-много се печели от центровете за разпределение на конфекцията.

- Къде се намират тези центрове?

- Има такъв център в Будапеща, но и нашето Илиенци върши също невероятна работа. Това са контрабандни стоки. Правителството на България знае тези неща. Като отидеш в Илиенци, те посрещат десетки цигани, които ти продават фактури. Продават ти фактура, не дреха, а законна фактура, за колкото лева искаш - за толкова, и най-интересното е, че данъчните не могат да открият редовна ли е, или не.

- Как е възможно да не ги хванат?

- Това е най-любопитното. В това е въпросът, явно става въпрос за "пране на пари". Физически стоката може да я няма, но я има на фактура. Чудно ми е как може да се продава фактура!

- Как при това положение може да се стабилизира икономиката?

- Много лесно. България в момента е Америка за бизнеса, стига човек да знае какво да прави, стига да му се работи. Американците имат една поговорка: "Щом си умен, не може да си беден". При българина е обратното: "Дай ми пари, не ми давай акъл".Българинът е злобен човек. Докато действа законът "Каквото каже шефът", инициативата е мъртвородена. В тази връзка трябва да кажа, че моите шивачки никога не са били контролирани, никога не съм държал да спазват работно време, а изпълнение на 10 качествени продукта на ден - ризи или панталони например.

В предприятието влизах само три пъти в седмицата - в понеделник, сряда и петък. Трудно в България се ражда човекът, който сам си е началник. Повечето българи работят само ако ги гледаш, ако не ги гледаш, може цял ден да си изкарат в лежане. Българинът не може да работи без контрол, българинът не иска да е добре, иска другият да е зле.

- От това ли тръгват бедите ни и заради това ли не успяваме, няма ли човещина?

- Изборът на чуждия инвеститор се определя според мен от качеството на работната сила, в това число и от доминиращите ценностни ориентации на хората. Тогава какви са шансовете ни пред Китай? Но съм преживял и случки на изключителна взаимопомощ. Прибирах се с пълен камион към Дупница и точно недалеч от Клисура бензинът свърши. Колата спря насред пътя, зимно време беше, не мога да оставя колата, тя е пълна със стока. Появи се една "Шкода" с благоевградска регистрация, аз махам, шофьорът спря. "Аз съм с нафта, не мога да ти помогна, но мога да те тегля" - каза човекът. Тегли ме до Клисура, после пуснах по инерция и така стигах до Параклиса край с. Сапарево, после пак ме закачи и ме остави в Дупница. Имам такива преживявания, свързани с проява на човечност.

- Защо справедливият "социализъм" се оказа източник на бедност, а "експлоататорският капитализъм" - на богатство?

- Аз не съм привърженик на която и да било партия, но ето че в момента се прокарва у нас закон, по силата на който може да се конфискува имущество на човек само по подозрение. Ето например мен ме проверяват сега шест месеца - произход на пари, пълна ревизия, хубаво, нека проверяват. Това ти действа обидно и жестоко. Преминал съм всяка година с ревизия. Сега аз трябва да си спомням какво е било преди 10 години, 20 години.

- Ще поеме ли риска българинът да подгони "дивото"?

- Не се противодейства нито на олигарсите, които са собственици на монополите, нито на самите монополни структури. Не се намира начин и не се противодейства в защита на потребителите и на самото пазарно развитие. Да се защити конкуренцията означава да се защити основният двигател на икономическото развитие. Монополизацията на пазара и изкривяване на конкуренцията в страната е признак на недействащи държавни контролни институции.

През деветдесетте години, когато ние тръгнахме към демократично развитие, Гърция направи икономическа инвазия в България. Гръцкото правителство поемаше всички разходи на бизнеса в продължение на шест месеца, свързани с ремонт, обучение на персонала. Затова те лесно и лакомо навлязоха в България. В Дупница гръцките фирми бяха много, сега не остана нито една. Те владееха и пазарите в Европа.

- Казахте, че България е Америка за бизнеса. Какво имате предвид?

- България е Америка за бизнеса. Има много липси, защото има много бели петна, неща, които ги няма. Тук всичко липсва. Трябва да се възстановят преференциите и обгрижването на бизнеса. Като например държавата да плаща определена сума за разкриване на работни места, вместо да дава пари за безработни, да въведе отново облекчителен данъчен режим за родните производители, като занижава данъците върху печалбата в полза на реинвестиции. България е мека за монополистите, защото те плащат минимални данъци при свръхпечалба. Те плащат 10%, както и току-що започващият и прохождащ български бизнес.

- Това ли е причината да не се разкриват предприятия, а да фалират?

- Но кой да го открие? За това трябва човек и условия, усилия. Ето, аз открих, но знаете ли колко ми коства, колко труд?! Всяка седмица по два пъти навъртах по 600 км на ден, да не говорим за останалата работа. На 100 души един може да прави бизнес, и най-важното е да няма злобари, които го възпрепятстват по всевъзможни начини. Нещата, които се ценят от бизнеса в момента, са евтини и бързи административни услуги, инфраструктура, комуникации и подготовка на индустриални площадки. Това не е толкова трудно, но правителството трябва да го направи.

Проблемът е в България да се създаде предпоставка и интерес бизнесът да се развива. И ако се произвежда, ако се развива, ако се прави овеществен труд, тогава ще има просперитет. Ние сега само консумираме, чакаме помощи, да се нахраним, да се облечем. Така не бива. Фирмите фалираха, защото се създадоха такива закони, а в началото на прехода имаше много голям растеж, имаше преференции, сега няма.

При правителството на Костов нещата тръгваха, стъпка по стъпка икономиката тръгваше. Аз като създавах работно място, като купувах машини, веднага ми се приспадаха данъци и всяка година удвоявах фирмата. Започнах с 20 души, с 40 души, 60" Признаваше ми се амортизацията, еднократно ми се признаваше и преференцията, не плащах данък за това. Реинвестирах всичко, което съм произвел. После започнах и да заделям печалба. Сега отнеха всички привилегии, сега условията са ужасни, дето се казва: "Не дай си, Боже, да започнеш отначало".

Едно предприятие представлява една инерционна система, то не тръгва лесно, набира скорост и не спира бързо, ако не му се променят условията. Но ако му сложиш един прът в колелото, настъпва катастрофа. Такъв е резултатът с българската икономика, която беше тръгнала, а сега нещата вървят назад. Пълна катастрофа е и в земеделския отрасъл. Преференции, изходът е в преференции, става обратното - държавата съсипва бизнесмена, когато му е най-тежко и критично положението.

- В Дупница има ли предприемчиви хора?

- Да, и те са много, аз дори се учудвам, че има хора, които стартират бизнес, като преди това не са правили нищо. Учудвам се, защото аз отворих фирма, но зад гърба си имах някакъв опит. Ръководил съм завод "Марена". Има много бизнесмени в Дупница. Явно трябва да създадеш нещо от нищото и тогава ще го оцениш. Когато нещата са наготово дадени, не се стопанисват правилно. Смятам, че Ивайло Константинов е бизнесмен, който заслужава уважение, находчив мъж със страхотен бизнес. Свалям му шапка!

- Все пак кой бизнес в България може да се каже, че се възражда?

- Шивашкият бизнес отново се възражда, има отлив от Китай, собствениците на шивашки фирми от Европа се насочват в България. Но това не е бизнес, това е работа, просто поръчки и работа на ишлеме. Не се създава нищо чрез интелектуален труд. Например аз когато произвеждах шуби, продавах и сивото си вещество, защото аз съм и дизайнерът, продавах ги за 100 лв., комплектувал съм материи, създал съм модела, научил съм работника, машини съм обзавел. Това всичко струва пари. А правителството на ГЕРБ вместо да запретне ръкави, продължава да говори за предишното правителство какво направило. Абе стига, бе! Спрете! Не могат дори да се усетят, че вече стават смешни. Дайте напред, стига!

- А в Дупница има ли някой способен, неподкупен, неманипулируем човек, който да стане кмет?

- Има, разбира се, но свестните хора странят от политиката. Наред с всички проблеми. Сегашният екип на кметството ще остави следа, те направиха и положителни неща, което трябва да се отбележи. Направиха разкошен парк, парк "Рила". Градската градина също е много красива. Това са неща, които направиха и ще останат за спомен. Друг е въпросът няма ли да се съсипят.

- В какво е силата на Дупница, бъдещето?

- В красотата на природата, в туризма. Бъдещето на Дупница е свързано с природата. Планината на Дупница и особено над с. Бистрица е много красива. Но има ли кой да отреди земята, кой да направи лифт, да изготви мащабен проект, да покани световноизвестни инвеститори, да направи развлечения, да помисли за близостта ни със Сапарева баня" Да станем курорт истински, но трябва да се открият връзки с Гърция, с арабските страни.

Бъдещето на Дупница е в леката промишленост, а не както беше тръгнало - с "Хоши мин" и други. Ето, в Гърция фалира държавата, народът и бизнесът - не. Фалира 1 000 000 държавен апарат, защото мързелуват, а получават големи заплати, но там е създадена материална база. Ние ходим на почивка, на риболов в Гърция и всичко е перфектно.

- Икономистите или бизнесмените са по-подходящи за управници, кметове?

- Нито едните, нито другите. Има и хора без опит и без образование, но работливи и находчиви, дисциплинирани и напредват.