Ангелите сред нас - Цветан Манов, доброволецът от Разлог

Роден е в Разлог. Израснал е в Разлог, близо до планината. Бивш спортист. До 18 години играе за Волейболен клуб „ Пирин“. Завършва Спортна академия. 8 години работи като масажист. Със съпругата му управляват два хотела в Банско и един ресторант в Разлог. Има три деца, една кака и две момчета.

- Кой е Цветан Манов?

- Човек от Разлог, израснал тук, близо до планината. Човек, който обича планината.

- Чувстваш ли се герой?

- Не. В никакъв случай герой. Герои са тези хора, които го правят постоянно – пожарникарите, горските служители. Ние бяхме там, за да помагаме.

- И въпреки всичко, влизате в огъня с тях.

- Първия ден, в неделя реално ми беше първият пожар, на който присъствах. Запознахме се с обстановката и как можем да помагаме. Много бързо навлязохме. Сутринта бяхме в помощ на пожарникарите от Разлог, на обяд вече помагахме на служителите от парк „Пирин“ и ограничавахме периметъра близо до вилна зона “Врабче“.

- Колко дни беше доброволец?

- Четири, но още в началото искам да уточня, че всичко, което съм правил, сме го правили двама – със Захари Беличенов, под ръководството на комисар Костадин Добрев.

- Какво е усещането за тази огнена стихия, когато си вътре в нея?

- За човек, който обича планината, на когото планината не му е безразлична, запознат с планината, преминах от чувство на гняв, на моменти - на удовлетворение, когато се ограничи пожарът, на безпомощност, на жал...

„Кървав залез над Струмяни!

Не пробиват тук лъчи засмяни!

Няма птича песен, вълчи вой!

Няма мечки и стада на водопой!

Кървав залез над Струмяни!

Нашият Пирин е в тежки рани!

И жигосан ще се извисява...“

- Имаше ли много умора?

- Умората не я усещаш, защото има много адреналин. И бушуващи мисли какво е минало и какво предстои.

- Беше ли страшно? Изплаши ли се?

- Ако кажа, че не ме е било страх, ще излъжа. При вида на огън, който е върхов, който е 20 метра над дърветата и идва със страшна сила, няма как да не те е страх. Но се чувствах защитен от работата на всички професионалисти и ръководството на пожара, които знаеха какво да правят и не допуснаха нито служители на пожарна, нито горски да бъдат на такива места, които са силно рискови. Спасиха и домовете на хората, и вилите, и живота им...не застрашиха ничий живот.

- Много хора питат какво възнаграждение получавате?

- Получихме удовлетворение от това, че сме били там, че сме помогнали, макар и малко. Получих най-важното усещане, че приятелят е винаги до теб, независимо от обстоятелствата. Говоря за Захари. Научих много уроци, не само за техническото справяне с пожари. Научих важни човешки уроци. Имаше и положителни, но и много отрицателни. Ние сме там доброволци, през всичките дни сме били с наш транспорт, с наша храна, три от дните носехме освен нашата храна и вода, храна и вода за още 15 човека.

- Какви бяха хората до вас, в селата, в огъня?

- На пожара нямаше хора, които се тупат в гърдите, че са герои. Всеки който се опитва да извлече някакви дивиденти от тази ситуация, за мен не е човек. Имаше жени от Кресна, които гасиха пожара наравно с мъжете, но имаше и бездушие, и безразличие. Ние цял ден работим около една вила, огънят е близо, а един от собствениците беше седнал под стрехата, направил си салатка, пийва и наблюдава безучастно. ..

„И очите пак сълзят, но не от дим,

На дъното сме пак, а трябва някакси да продължим!

Кървав залез над Струмяни!

За дъжд се молят хиляди миряни!

Вилите да им спаси, селата!

Но ако може да не мръднат

от софрата!

Кървав залез над Струмяни!

Дали ще ни прости Земята пак!?

Едва ли!“

- Приятелят до теб – Захари Беличинов, също доброволец, беше забъркан в грозен скандал.

- Винаги съм казвал, че от най-обикновения галош може да стане нещо красиво, но и от най-ценното в човека – душата може да стане обикновен галош, ако си позволиш това, което си позволиха хората, които писаха за Захари. Аз бях там и се чувствам лично засегнат от писаното.

През първия ден от нашето доброволчество изпратиха комисар Добрев и още пет екипа на пожарната, за да се защити вилна зона „Върбите“. Беше късно следобяд и излезе силен южен вятър, който обърна пожара в посока на това вилно селище и вдигна върхов пожар, който беше некотролируем и не можеше да бъде ограничен. Получи се заповед за евакуация и на слизане от селото бяхме посрещнати от блокада от собствениците на вилите с настояване да се връщаме да гасим, което, според специалистите, беше опасно и можеше да се застраши нечий живот.

Ситуацията беше грозна, защото след цял ден гасене, обикаляне, работа, пред нас застават хора, които ни обиждат...

- Но всъщност разложкият отряд и пожарна, под командването на комисар Костадин Добрев, СПАСИ всички вили и къщи на точно тези, същите хора, които ден преди това грозно ви обиждаха. Кметът на Кресна Николай Георгиев ви нарече истински герои, които със своята жертвоготовност, себераздаване и непобедим дух, пречупихте гръбнака на стихията и я подчинихте.

- Тази благодарност е основно към организацията и действията на комисар Добрев, който не само че беше отговорен за пожарникарите на Разлог, той ръководеше доброволци, горски служители, паркови служители от други градове и отговаряше за голяма част от терена. Заслужена благодарност. Тези вили се спасиха и то в ситуация, че няколко дни бушуваше силен, върхов огън и беше направено всичко възможно да се защити животът.

- Засегнахте ли се от лошите думи и коментари?

- Нямахме време, но и за нас това не е важно. Всички хора, които са били на пожара, които ни познават, които ни чакат вкъщи, знаят какво сме направили.

Ние със Захари имаме извървяни над 800 км, от които над 200 км – по черни пътища. Работихме над десетки огнища, с десетки екипи от пожарните от Плевен, Банско, Разлог, Боровец, Кърджали, с горски служители и паркови служители.

- Имаше ли други доброволци?

- Имаше безупречни и подготвени доброволчески отряди, например отрядът на Петрич. Изключителна и важна необходимост е да имаме подготвен доброволчески отряд в община Разлог, за което имаме подкрепата на кмета Красимир Герчев. Да се подготвим, оборудваме, да се научим да следваме указанията, да сме дисциплинирани и отговорни.

 

Време е Разлог да има обучен доброволчески отряд и ще го направим.

- Един доброволец беше уволнен от гръцкия си работодател.

- Да. И нищо не се направи, за да му се помогне. Аз лично го видях това смело момче как се бореше с огъня и вместо похвала, получи уволнение. Според мен, тук трябва да се застъпят институциите.

- Кой се мръщи като се прибереш вкъщи?

- Притеснението от пожара е голямо, семействата ни бяха под голям стрес от това, че сме в огъня.

- За децата герой ли си?

- За тях татко не е герой, защото е готов да помага на когото трябва и когато трябва. В случая става въпрос за планината. Те са постоянно с мен, обичат също планината, дано да виждат примера какво да се прави и как да се грижим за нея. А истинските герои са онези, които загубиха живота си в борбата с огнената стихия, като пилотите от Бетоловото.

- За да не се случват повече такива трагедии, какво трябва да направим като общество?

- Всичко зависи от нас. Земята вече не ни прощава нашата безотговорност. Обикаляме по планините и виждаме сечища непочистени, събираме чували с чужди отпадъци, стъклени бутилки, фасове... Борбата с огъня приключи, но борбата за възстановяването на засегнатия район тепърва започва и ще са нужни години неимоверен труд. Хората не осъзнават каква заплаха е огънят, наводнението, природното бедствие – следствие от нашата безотговорност. То е близо до нас. В огъня над Илинденци бяха застрашени няколко села, някои си мислеха, че ако огънят е от другата страна, не ги засяга.... Но всички ни засяга. Засяга въздуха, който даваха тези хиляди изгорени дървета.

"Кървав залез над Струмяни!

Дим над нашите гори, поляни!

Пепел черна и огньове ярки!

Въглени вместо шишарки..."

- И – спасихте едно малко горско мишле...

- Едно малко животинче. Последния ден, след дъжда, ни изпратиха, мен и Захари, високо в планината да дадем координати на остатъчните огньове за самолетите. Бяхме оставили раниците на един връх, от който се виждаше всичко и можехме да наблюдаваме...И това мишле (съселче), малко животинче, то само сякаш ни потърси, излезе от едни камъни, треперещо. Беше леко пострадало от пожара, мустаците му бяха изгорели, лапичките. И имаше нужда от топлина, от закрила. И се стопли в джоба ми...

- И това те направи истински щастлив?

„Спасен живот, макар и малък!

От хляба да си дал, макар и залък!

Подадена ръка, след труден ден!

Това е да си жив за мен!

Да знаеш, че те чакат вкъщи!

Макар и някой малко да се мръщи!

Да знаеш, че направил си добро!

Макар далеч от своето гнездо!

Това ме прави истински щастлив!

Това ме прави жив!“

Стихове и снимки: Цветан Манов

Интервю: Снежана Стоименова