30% от храната на масата е генно модифицирана, след време ще забравим истинския й вкус, но сме член на ЕС и ще играем танца за много пари

- Д-р Костов, какво означава генетична модификация?

- Казано с две думи, това е естествена или изкуствена мутация (генетично изменение), което стои и в основата на еволюцията на живите организми. Генетичният им материал е изменен чрез техниките на генното инженерство и така става възможно плодовете и зеленчуците, които слагаме на трапезата ни, да бъдат запазени по-дълго в прясно състояние, а житните и бобови култури, например, да бъдат по-издръжливи на студ, на суша или на температурни аномалии.

Науката е доказала отдавна, че чрез естествени мутации са се появили всички съвременни живи същества на земята.

- Какво различава обаче естествените мутации от тези, които са предизвикани чрез новия метод на генетичната модификация?

- Новият метод създава възможност по-бързо отделни гени да се открият, селектират и пренесат в редица растения – житни, бобови, зеленчукови, плодови и т.н. Преди двайсет години, например, развитието на генната модификация в САЩ, Китай, Япония и други страни доведе до създаването на нови сортове царевица, соя, памук и т.н., което увеличи значително добивите от декар.

- От 436 млн. дка през 2003 г. през 2009 година генно модифицираните сортове са заемали 1 250 000 000 дка, т.е. близо 3 пъти повече.

- Този факт още веднъж доказва, че колкото и да се съпротивляваме срещу него, генното инженерество ще завладява все повече и повече територии от храната, която се произвежда за хората или домашните животни.

- Не означава ли това, че в един “прекрасен” ден може да се окаже, че сме забравили напълно вкуса на плодовете и зеленчуците, отгледани в личната ни градинка или на нивата?

- Това вече се случва и у нас. На пазара ни предлагат домати, които имат вкус на пластмаса, но не се развалят цял месец. В кварталния ни магазин вчера видях ягоди, които няма как да бъдат толкова едри и толкова твърди, ако не са продукт на генна модификация. Не изключвам след още няколко години да не може да различим какво ядем всъщност.

- Забраната за отглеждането на генно модифицирани организми и производството на генно модифицирани храни дава ли някакъв резултат?

- На хартия може и да даде, но на практика това няма да стане, защото тук се намесват и ще продължат да се намесват много корпоративни и частни финансови интереси. А срещу тях ние, обикновените хора, нямаме никакъв шанс за успех.

- Например?

- Да речем, че вие сте производител на пшеница или царевица и изкарвате по 300-400 килограма зърно от декар, които продавате по 50 ст. за килограм на пазара. В един хубав ден в селскостопанската аптека ви предлагат да засеете вашите 1000 декара с генно модифицирана пшеница, която ви осигурява двойно по-висок добив от декар. Какво ще изберете - да получите по-високи добиви и повече приходи или обратното? Естествено, ще изберете първата възможност. И никой няма да може да ви каже копче, защото това е бизнес и винаги може да представите на властите заключението на учените, че този вид храни не увреждат здравето на хората или животните.

- Но не го и подобряват, нали?

- Да, така е и това е нещото, с което мнозина като мен и вас не могат да свикнат! Производството на една храна обаче не се спира от производство заради това, че тя не е в състояние да подобри здравето на човека или животните, а дали вреди на тяхното здраве. И тъй като науката твърди, че генно модифицираните храни не вредят на човешкия и животинския организъм, производството няма как да бъде спряно.

- Специалистите обаче са на мнение, че генно модифицираните храни се различават по вкус от природно произведените. Това може ли да бъде мотив да бъде забранено производството им?

- Съмнявам се, защото няма да се намери контролен орган, който да забрани на бизнеса да произвежда нещо, което не застрашава човешкото здраве или живот. В това именно е ключът от “бараката”, както се казва, и затова аз оприличавам споровете “за” и “против” генно модифицираните организми и храните на нещо като проверка на словореда, както се казва.

- Вие против ли сте генно модифицираните организми и продуктите, произведени с тяхно участие?

- Да. Защото заменят качеството с количество и защото изминалите 10-15 години показаха, че те не са панацея, а просто продукт, който обслужва бизнеса.

- Според Вас какъв процент от храните, които слагаме на масата, са генно модифицирани?

- Проверките през миналата година, направени от Националния център за опазване на общественото здраве и Националната референтна лаборатория за анализ на генно модифицирани храни, показват, че техният обем е около 30 на сто. Според мен обаче са много повече. Това са предимно малотрайни колбаси, брашна и тестени храни, плодове и зеленчуци, където съдържанието на ГМО в тях надхвърля 20-25 процента.

- Това трябва да означава, че само вдигаме пушилка.

- Горе-долу, така излиза на практика. Или както са го казали хората – кучетата си лаят, но керванът си върви. Доказват го и анализите на националната лаборатория, които са показали, че при допустима норма на ГМО до 0.9 % в храните тяхното реално количество е било от два до три пъти по-високо.

- При една такава почти тройна концентрация на ГМО какви са потенциалните опасности?